Държавата налива 1 милион лева за млади футболисти

1 млн. лв. ще бъдат отделени за 2016 г. от програмата на Министерството на младежта и спорта за финансиране на детско-юношеските футболни школи. За първи път те ще могат да кандидатстват и за държавно финансиране. Бюджетът ще се разпределя на базата на подадените кандидатури от специалисти на спортното министерство и на футболния съюз, а с тази стъпка спортният министър Красен Кралев ще поправи една несправедливост, продължила години наред - Царя на спортовете да бъде „отрязан от софрата“.
 
Добре известно е, че у нас, а и в цяла Европа, футболистите са най-добре платените спортисти. За да стигнат до големите пари обаче те имат да изминат дълъг път от подготвителни групи, детско-юношески школи и академии до младежки формации и т.н. И през цялото това време в тях трябва да се инвестира. А също и да се стискат палци талантът да се развие в правилната посока, за да може да стигне до мъжкия отбор и след приличен трансфер да върне част от вложенията обратно в клуба.
 
„Монитор“ опита да разбере дали това на практика се случва у нас и кои клубове как функционират.
 
В момента школите в София изцяло разчитат на събирането на такси от родителите за своето съществуване. В столицата те са и най-много на брой, което прави невъзможно финансирането на всички от общината, дори и тя да даваше средства. Спонсори трудно се намират и затова таксите са най-често срещаното средство за издръжка. Дори големите клубове разчитат на това перо в бюджета си.

В Левски таксата е 50 лева на дете на месец

А в дъщерната му школа Левски-Раковски е 40. Частната школа на ФК Елит е с 40 лв., а в набиращата бързи темпове ДИТ Спорт вземат по 60, колкото е и в най-новата - Царско село. В Славия децата заплащат по 45 лв. на месец.



„Развитието на едно дете струва на клуба от порядъка на 40-50 хиляди лева, но когато реши да напусне, обикновено го пускаме без финансови претенции, за да не спираме развитието му. При трансфер едва вземаме 3-4 хиляди лева. При това положение няма как да се очаква каквато и да е възвращаемост в ДЮШ“, казва директорът на „синята“ школа Даниел Боримиров.
 
От 11 отбора в различните възрастови групи, първенства и турнири през миналата година Левски има 7 първи места, 1 второ и две трети, но основната грижа на клуба е да научи децата да се забавляват чрез футбола. В момента в мъжкия отбор играят 6-7 излезли от школата юноши на клуба.
 
Като цяло на „Герена“ тренират около 300 деца, а в Левски-Раковски – още над 300. Като скаут след Нова година в „синия“ клуб ще заработи бившият футболист Асен Букарев. Това звено, което включваше трима селекционери на млади таланти, бе съкратено през лятото, когато клубът сви драстично бюджета си. Новото ръководство обаче започна оздравителна програма, която ще позволи връщането му и стабилизирането на ДЮШ като цяло.



Диференциран е подходът към децата в ДФК Лъвчета
 
Там таксите за най-малките от детските градини започват от 3 лв., а за юношеските отбори достига до 50 лв.
 
„Въпреки че школите са частни, както всъщност и всички клубове, те все пак имат и някаква социална функция и не бива да бъдат така загърбвани от държавните и местни власти“, коментира собственикът на ДФК Лъвчета Венцислав Гаврилов, който не крие, че и малкото пари, които успяват да си издействат чрез различни програми, невинаги пристигат навреме.
 
В клуба на шампиона Лудогорец такси не се плащат, всичко се поема от собствениците му. Лагери, храна, екипировка, пътувания и всичко останало е за тяхна сметка.
 
„Не виждам как ще тръгнем да събираме такси, за да съществуваме. Това е недопустимо за нас. Заради тези практики тръгват приказките, че родителите си плащат, за да играят децата им“, казва пък шефът на ДЮШ в Разград Яков Папарков.



В "Академия Литекс“ също не се заплащат такси. „Разходите ни са големи, но го правим, защото искаме да развиваме българските таланти. Надяваме се да дойде времето, когато мъжкият отбор да е съставен изцяло от наши кадри. А после те да бъдат трансферирани зад граница и да си възвърнем вложените в тях средства“, споделя мениджърът на школата Стефан Яръмов.
 
Той обаче е категоричен, че в „Литекс“ не се търси бърза печалба от талантите. През миналата година, например, от Ловеч отказали оферта за над 1 млн. евро от италианския Лацио за младежкия национал Кирил Десподов.
 
В Ботев (Пловдив) продължават да не събират такси от своите над 250 деца, въпреки че след финансовия колапс в клуба с фалита на КТБ, бюджетът за школата бе намален драстично.

В раздирания от катаклизми ЦСКА отскоро таксите бяха премахнат.
 
В Чавдар (Етрополе), където по-голямата част от общо 120-те млади футболисти са от околностите, също не се плащат такси нито за тренировките, нито за общежитието.
 
За да издържат школата си, в ДИТ отдават клубната спортна база за ползване от гражданите. След тренировъчния процес на децата юношите, който приключва към 19 часа, терените са на разположение на столичани за 60-90 лева на час за футболните терени и по 10-20 лв. за тенис корт.



В ДЮФК Национал пък съчетават обучението на млади футболисти с туристическа дейност и благодарение на агенцията си „Национал Турс“ се подпомагат финансово.
 
Все повече се инвестира в базата
 
Още един терен с изкуствено покритие възнамерява да изгради Левски. В момента наличният е най-натоварен, тъй като предлага добри условия за тренировки и мачове и при лоши атмосферни условия. Новото игрище ще замени сегашно тревно, а освен него има още две, които се използват от децата от школата.

"Когато става въпрос за деца, всичко трябва да е безусловно"

Не трябва да има никакви условия по отношение на база и работа - споделя бившият футболист на Левски Станислав Ангелов, който от година и половина е шеф на школата на Левски-Раковски.



Шампионът в "А" група Лудогорец вече е напът да завърши строежа на нов спортен комплекс изцяло за своята детско-юношеска школа. В момента тя разполага само с 2 терена (естествен и изкуствен) и много често се налага да ги делят наполовина, за да могат и 10-те тима при подрастващите да провеждат занимания.
 
Новата тренировъчна база ще се намира в съседство със сегашните терени, като там ще бъдат изградени нови 5, от които 1 изкуствен, с нормални размери. Ще има специално вратарско поле (60 х 40 м) за подготовка на футболисти за този пост. Ще има кортове, които ще се ползват и от разградчани, както и административна сграда със съблекални, възстановителен център и видео зала.
 
Макар че трябваше да бъде готов до края на 2016-а, строителството се форсира, така че обектът да бъде завършен още напролет. Вложенията, които ще погълне целият комплекс, са около 15 млн. лв., твърдят информирани.



Предприемачите от ДИТ – братя Чандърови, са превърнали изоставената преди време база на ОСК „Левски – Драгалевци“ в истински спортен комплекс, който напълно отговаря на съвременните изисквания. С инвестиция от 3-4 милиона лева върху общинска земя за нуждите на спортуващите са изградени покрита зала, макар и с по-малки размери (60 х 40 м), която се използва за футбол през зимата, два терена – с естествено и изкуствено покритие, открити (5 броя) и покрити (3) тенис корта.
 
Следващата стъпка на боса Румен Чандъров е да реновира терените в спортното училище на Септември - "57-мо СУ „Св. Наум Охридски“. Там за около 1 милион лева ще се направят голям изкуствен терен и две по-малки игрища.
 
В плановете на собственика на „Царско село“ Стойне Манолов пък е обособяването на общежитие, в което от догодина да спят селектираните от провинцията юноши и девойки. Ще бъдат закупени и бусове, които да извозват децата до съответното училище в София. До края на годината предстои откриването на залата в комплекса, която ще е с размери 50/60 м и ще е покрита с най-ново поколение изкуствена трева.



ДФК Лъвчета плаща наеми на „Бонсист“, на „Академик“ и МГИ, за да осигури терени за подготовка на отборите си. Но в същото време не получава разрешение да вземе и стопанисва пустеещи терени заради дълга и тромава процедура.
 
В Ботев (Пд) разполагат с 4 големи и 2 по-малки терена за подготовка, които се ползват и от мъжкия отбор, и от ДЮШ. 38 деца от школата, които не са от Пловдив, са настанени безплатно на пълен пансион в общежитието на клуба в квартал "Коматево".
 
За реновирането на основния тревен терен в Етрополе пък използваха субсидия по програма, за да го преведат в мини-бижуто на града. В момента стадионът разполага с 5600 места, с осветление, покрит е от всички страни и се чака напролет да бъде пуснат за експлоатация.
 
Базата, в която има още един тревен и два изкуствени терена, е общинска собственост, а за използването й клубът не заплаща наем, което е голямо предимство.



300 000 лв. и 5 години работа за първите резултати
 
По мнението на повечето специалисти, за да започне да дава резултати една школа, са необходими минимум 5 години работа. Академията на „Литекс“ е основана преди 10 г. и реално резултатите идват след петата. „В момента вече имаме 17 млади футболисти, излезли от школата, които са с професионални договори и играят в първия ни отбор“, разказва Стефан Яръмов. Най-голямата гордост, поне засега, са двата големи трансфера, които възпитаници на академията осъществиха в чуждестранни отбори. Това са Георги Миланов в ЦСКА (Москва) и Симеон Славчев в Спортинг (Лисабон).
 
Гордостта на Чавдар (Етрополе) пък е единственият в момента българин в италианската Серия А - Ивайло Чочев.
 
Футболистът бе трансфериран от ЦСКА в Палермо през лятото на 2014 г. за близо 6 млн. евро. От трансферната сума етрополци са получили едва 100 000 лв. И сега по съдебен път ще си търсят дължимите от „армейците“ още 600 000.

Димитър Митов и Димитър Евтимов също тръгнаха от Етрополе към Англия и в момента първият пази вратата на Чарлтън, а вторият е в Нотингам Форест.



„Оттам преведоха също някой лев, но като цяло не може да се говори за възвращаемост на средства в школите. Ще вземем повече, ако Чарлтън и Нотингам ги продадат за добра сума на други клубове. Като цяло сме правили изчисления, че ни трябват около 200-300 хиляди лева на година, за да поддържаме добри условия“, споделя шефът на Чавдар Димитър Хаджиев.
 
Снежана Иванова, Агенция "Монитор", текстът е публикуван с незначителни съкращения във Viasport.bg