Ивет Лалова се завърна от европейското първенство в Хелзинки (Фин). Българката спечели злато в спринта на 100 метра, след като преди това записа най-добро постижение за сезона в Европа – 11.06 секунди. На летище „София” Лалова говори за състезанието във Финландия и наближаващите олимпийски игри. След това Ивет се качи в лъскава спортна кола, която я чакаше пред летището.
- Какво означава тази европейска титла?
- Вече осъзнах какво е, но олимпиадата е твърде близо, за да се главозамайвам. Разбирам каква е разликата в сравнение с турнира, който ми предстои след един месец. Тези момичета, които победих миналата седмица, в Лондон ще трябва да ги елиминирам още в сериите, за да стигна финал. Вече съм на 28 години и този медал е потвърждение, че вървя в правилната посока.
- Имаше ли напрежение по време на турнира?
- Да, напрежението там е много голямо. Чух на няколко пъти, че това е бил един много сигурен медал. Там обаче няма нищо сигурно. Докато не пресечеш финала пръв и изпишат на таблото, че си взел златото, няма нищо сигурно. Освен това не забравяйте, че бях контузена през май - имах разтежение на бедрото.
Усещах, че ще съм първа но човек никога не може да е спокоен. Пътят до всеки медал е труден.
- Какво си пожелаваш за олимпиадата?
- Не искам нищо от съдбата, само да съм здрава и да имам шанс. В Лондон нивото ще е съвсем различно. Виждате, че още от сега двете големи сили САЩ и Ямайка се заканват и правят фантастични резултати. Нека бъдем реалисти – за мен финал в Лондон ще е успех. Нека отново потвърдя, че съм най-добрата европейка, пък един ден ще премеря сили и с тези големи момичета.
- На финала в Хелзинки изоставаше. Мина ли ти през главата, че можеш да изпуснеш първото място?
- За 11 секунди няма много време за мислене. Условията не бяха никак добри за спринт. Когато се подготвяш на 39 градуса и отидеш да се състезаваш на 13-14, направо се сковаваш. Имаше много силна влажност, а мократа настилка ми пречи да стартирам добре.
Финалните метри са моята сила
Знаех, че това е моят медал и аз трябва да си го взема.
- Какво си каза на старта?
- Помолих се само всичко да е окей - другото знаех, че ще го направя. Пистата беше много коварна. Още на полуфинала усетих по разстоянието леки крампове и това ме изплаши. Дадох си сметка, че на тази писта не може да се бяга много.
- Кой беше най-важният момент от турнира?
- Определено това бяха сериите, защото тогава условията за спринт бяха разкошни. И когато вече ме слагаха извън финала заради резултатите през сезона, аз ги парализирах с 11.06 секунди. Мисля, че още там спечелих титлата.
- Какво е за теб да си първата българка със златен медал на 100 м от европейско първенство?
- Горда съм, защото ние имаме разкошна школа и сме имали големи успехи в спринта и при девойките, и при жените. Много се радвам, че съм първата спринтьорка, която е европейска шампионка на 100 м.
- Стресна ли конкуренцията?
- По-скоро потвърдих това, което им загатнах през миналата година. Знаете – хората ценят резултатите и класиранията, но искат медали. С този резултат затвърдих позициите си в европейския спринт.
- Какви са шансовете ви за медал в Лондон?
- Моите шансове за медал са много, много, много преувеличени, защото девойките, с които трябва да се състезавам на олимпиадата, са на съвсем различно ниво. Нека бъдем наясно с това, че целта ми в Лондон е финал, тъй като Европа е малко далеч в спринта
- Доволна ли сте от резултатите, които постигате като време?
- Да, разбира се. На европейското направих и двете неща, за които бях отишла. На финала не се получи бързо бягане заради условията. Освен това бягането на финал винаги е за разпределение на медалите, т.е. има голямо напрежение и никой не мисли за какво време ще бяга. Сутринта, когато условията бяха хубави, направих един от най-добрите си резултати и се радвам, че го показах там. Другите момичета имаха по-силни резултати, но не ги защитиха. Аз предпочитам така – да отида с по-слаб резултат и да ги изненадам.
- Какво се случи в бягането на 200 м?
- Това беше един несполучлив експеримент. Аз бях единствената, която си позволи да помисли, че може да бяга и на 200 м и бях разубедена още във второто бягане
Не знам дали разбрахте, но на 200 м завоите бяха нестандартни, защото са искали да покриват някакви изисквания на УЕФА за футболния терен. Виражите бяха скъсени много и бягането е почти невъзможно – изхвърля те, убива ти скоростта. Това го показаха и резултатите – дори европейският шампион бяга с половин секунда по-слабо от най-доброто си постижение през този сезон. Бяха сбъркали и това се отрази.
- Ще бягате ли на 200 м на олимпийските игри?
- Ще видим. На олимпиадата ще стартирам със сигурност на 100 метра, а за 200 ще видим. Там вече ще зависи дали програмата го позволява.
- Как сте физически? Споменахте за крампи по време на европейското?
- Супер! Просто пистата беше много тежка и когато падне дъжд, условията стават ужасни. Беше и много студено. Направи ми впечатление, че някакъв термометър на стадиона показваше 20 градуса, а аз стоях с яке. Когато идваш от по-топъл климат, е много трудно. Важното е, че имаме златен медал.
Тодор Христов, 7 дни спорт
СНИМКА: МАРИН МАРИНОВ, SPORTAL.BG
- Вече осъзнах какво е, но олимпиадата е твърде близо, за да се главозамайвам. Разбирам каква е разликата в сравнение с турнира, който ми предстои след един месец. Тези момичета, които победих миналата седмица, в Лондон ще трябва да ги елиминирам още в сериите, за да стигна финал. Вече съм на 28 години и този медал е потвърждение, че вървя в правилната посока.
- Имаше ли напрежение по време на турнира?
- Да, напрежението там е много голямо. Чух на няколко пъти, че това е бил един много сигурен медал. Там обаче няма нищо сигурно. Докато не пресечеш финала пръв и изпишат на таблото, че си взел златото, няма нищо сигурно. Освен това не забравяйте, че бях контузена през май - имах разтежение на бедрото.
Усещах, че ще съм първа но човек никога не може да е спокоен. Пътят до всеки медал е труден.
- Какво си пожелаваш за олимпиадата?
- Не искам нищо от съдбата, само да съм здрава и да имам шанс. В Лондон нивото ще е съвсем различно. Виждате, че още от сега двете големи сили САЩ и Ямайка се заканват и правят фантастични резултати. Нека бъдем реалисти – за мен финал в Лондон ще е успех. Нека отново потвърдя, че съм най-добрата европейка, пък един ден ще премеря сили и с тези големи момичета.
- На финала в Хелзинки изоставаше. Мина ли ти през главата, че можеш да изпуснеш първото място?
- За 11 секунди няма много време за мислене. Условията не бяха никак добри за спринт. Когато се подготвяш на 39 градуса и отидеш да се състезаваш на 13-14, направо се сковаваш. Имаше много силна влажност, а мократа настилка ми пречи да стартирам добре.
Финалните метри са моята сила
Знаех, че това е моят медал и аз трябва да си го взема.
- Какво си каза на старта?
- Помолих се само всичко да е окей - другото знаех, че ще го направя. Пистата беше много коварна. Още на полуфинала усетих по разстоянието леки крампове и това ме изплаши. Дадох си сметка, че на тази писта не може да се бяга много.
- Кой беше най-важният момент от турнира?
- Определено това бяха сериите, защото тогава условията за спринт бяха разкошни. И когато вече ме слагаха извън финала заради резултатите през сезона, аз ги парализирах с 11.06 секунди. Мисля, че още там спечелих титлата.
- Какво е за теб да си първата българка със златен медал на 100 м от европейско първенство?
- Горда съм, защото ние имаме разкошна школа и сме имали големи успехи в спринта и при девойките, и при жените. Много се радвам, че съм първата спринтьорка, която е европейска шампионка на 100 м.
- Стресна ли конкуренцията?
- По-скоро потвърдих това, което им загатнах през миналата година. Знаете – хората ценят резултатите и класиранията, но искат медали. С този резултат затвърдих позициите си в европейския спринт.
- Какви са шансовете ви за медал в Лондон?
- Моите шансове за медал са много, много, много преувеличени, защото девойките, с които трябва да се състезавам на олимпиадата, са на съвсем различно ниво. Нека бъдем наясно с това, че целта ми в Лондон е финал, тъй като Европа е малко далеч в спринта
- Доволна ли сте от резултатите, които постигате като време?
- Да, разбира се. На европейското направих и двете неща, за които бях отишла. На финала не се получи бързо бягане заради условията. Освен това бягането на финал винаги е за разпределение на медалите, т.е. има голямо напрежение и никой не мисли за какво време ще бяга. Сутринта, когато условията бяха хубави, направих един от най-добрите си резултати и се радвам, че го показах там. Другите момичета имаха по-силни резултати, но не ги защитиха. Аз предпочитам така – да отида с по-слаб резултат и да ги изненадам.
- Какво се случи в бягането на 200 м?
- Това беше един несполучлив експеримент. Аз бях единствената, която си позволи да помисли, че може да бяга и на 200 м и бях разубедена още във второто бягане
Не знам дали разбрахте, но на 200 м завоите бяха нестандартни, защото са искали да покриват някакви изисквания на УЕФА за футболния терен. Виражите бяха скъсени много и бягането е почти невъзможно – изхвърля те, убива ти скоростта. Това го показаха и резултатите – дори европейският шампион бяга с половин секунда по-слабо от най-доброто си постижение през този сезон. Бяха сбъркали и това се отрази.
- Ще бягате ли на 200 м на олимпийските игри?
- Ще видим. На олимпиадата ще стартирам със сигурност на 100 метра, а за 200 ще видим. Там вече ще зависи дали програмата го позволява.
- Как сте физически? Споменахте за крампи по време на европейското?
- Супер! Просто пистата беше много тежка и когато падне дъжд, условията стават ужасни. Беше и много студено. Направи ми впечатление, че някакъв термометър на стадиона показваше 20 градуса, а аз стоях с яке. Когато идваш от по-топъл климат, е много трудно. Важното е, че имаме златен медал.
Тодор Христов, 7 дни спорт
СНИМКА: МАРИН МАРИНОВ, SPORTAL.BG