Братоците Братоеви в действие

Близнаците Георги и Валентин Братоеви все повече оформят физиономията си на лидери в националния отбор, но все още мнозина ги бъркат на полето.
Наскоро получих запитване от своя добра позната кой от двамата играе с №17. Отговорът ми беше, че нито един от тях, тъй като Георги играе с №1, а брат му Валентин с №10. Объркването й ме смая, тъй като №17 се превърна в емблематичен за следящите волейбола, тъй като с него на гърдите дълги години излизаше Пламен Константинов. В момента фланелката с така натоварения със символизъм номер я носи младия Николай Пенчев.

Но да се върнем върху Братоеви. За двете 24-годишни момчета от квартал "Модерно предградие" е писано много и основните факти от биографията им са известни на взискателната волейболна аудитория. Всеки запознат със спецификата на писането е наясно, че покрай общоизвестните факти, трябва да прибави поне един нов, за да придаде актуалност. В този дух - сравнително неизвестен факт за разпределителя Георги е, че е наричан от съотборниците си в клубния отбор Левски с прозвището...Пранди. Всеки присъствал на разговори между играчи на сините в първия момент би останал с впечатлението, че наистина Силвано Пранди е станал треньор на Левски. "Пранди каза това, Пранди каза да направим онова, Пранди ще се ядоса" - авторитетът на Жоро е огромен и подплатен с много знания за волейбола, с които изпъква над съотборниците си, които го определят като абсолютен професионалист.

Тези негови лидерски качества и натрупаното самочувствие му помогнаха изключително при създалата се ситуация около титулярния разпределител Андрей Жеков в първата олимпийска квалификация. За любителите на точните цифри може би ще са интересни и фактите, че Георги е малко по-голям от близнака си Вальо, левичар е и е с 2 см по-нисък. Самочувствието му обаче не отстъпва на това на
Вальо, който изглежда винаги по-наперен.

"Гошо все е бил тартора на отбора, обича да командва, пък и винаги е бил водещ спрямо Вальо. При него нещата се получаваха малко по-лесно – първи се обърна, първи проходи”, обяснява майка им - легендарната треньорка Надка Велева.
Двамата братоци лъкатушат между различни спортове, тъй като не им харесва особено волейбола. Покрай майка им и сестра им Весела е нещо като семеен спорт.

“Родени са в последния ден на зодия везни – клатушкат се и никога не се уравновесяват”, обяснява майка им. Футболът като мъжки спорт им е в кръвта и те решават да търсят своя собствен път в него. “Вальо задължително искаше да стане вратар – той се хвърляше надолу с главата, независимо какво го очаква. Отидоха в Локомотив тайно от мен, но не им обърнали внимание, бяха разочаровани. Ходиха и в Септември. След това пък избраха баскетбола – отново се пробваха в Локомотив. Но и там не им хареса. И в крайна сметка успях да ги вкарам в залата и ги заведох в Славия. Малко насила започнаха”, разказва Велева. Първият им треньор при белите е Божо Колев. “Трудно беше докато се научат да контролират топката и им стане интересно. Бяха едри момчета, пухкави, другите бяха по-високи. До втора година младша възраст, изоставаха”. Това става причина двамата да не са титуляри на пионерска възраст. Пръв Вальо започна да влиза в игра, а Георги върви след разпределителя Иван Зарев. Но пък за една минута да ги пуснат на терена  – с такова желание се хвърлят, че треньорите ги оценяват. Към десети клас природата дава своя дял в израстването им и те дръпват на височина. “Вальо искаше да забива, той е по-агресивен. Георги стана разпределител, защото е левичар, което е страхотно богатство”, обяснява майка им.

Местят се в Левски благодарение на Мартин Стоев. И двамата са му много благодарни за предоставения шанс.

"Истината е, че като отидохме там, от Славия имахме манталитет на квартални играчи. За мен Мартин е човекът, който ни промени до голяма степен. Нормално е да сме имали несъгласия с него, но това се случва навсякъде", споделят братята в интервю след края на европейското през 2009 година в Турция, където спечелиха бронзови медали. Тогава треньор на тима беше Силвано Пранди, който в много свои изявления ги хранеше и дори стигна дотам да сравни Вальо, който играе на поста посрещач, с мегазвездата Матей Казийски. Вальо, естествено беше поласкан от сравнението,  а малко по-късно дори беше привлечен в Тренто. За съжаление обаче там той не получи много шансове за изява и в крайна сметка беше преотстъпен.
Привличането му от Радостин Стойчев още тогава предизвика дискусия сред специалистите, защото беше ясно, че млад играч като него там няма да играе.
"Защо го взима, като знае, че ще му търка пейката. Вальо няма нужда от това, а да играе", каза с болезнената си откровеност Пламен Константинов.


В крайна сметка Вальо заиграва редовно в тима от Серия А2 Сора, но по-ласкави думи за него от тези на Пранди за играта му досега никой не е изричал. В интерес на истината той не игра, за разлика от брат си, на европейското в Австрия и Чехия м.г. Пропусна и олимпийските квалификации в София и едва сега в турнира от Световната лига получи своя шанс да докаже, че има място и за него в заявката за Лондон.

Любопитното е, че двамата сами признават, че за бързото им развитие във волейбола голяма роля изиграва настоящият треньор на националния отбор Найден Найденов, с когото работят в Левски Сиконко през 2008/2009 година. За разлика от лятото на олимпийската 2008, когато се развличат с плажен волейбол, в горещите месеци на 2009 година те се потят в залата в подготовка на Евро 2009. От тогава те са неизменна част от националния отбор, а без никакво колебание може да се каже, че ще бъдат едни от лидерите му в следващите, колко точно времето ще покаже, години.

Димитър Андреев, Спортлайн

СНИМКИ: МАРИН МАРИНОВ, SPORTAL.BG