Интервюто с Хосе Енрике: Заслужавам в Ла Роха!

Макар да прекъсваме сиестата му след мач, Хосе Енрике без капка съмнение отваря вратите на дома си за “Марка”. Когато белезите от умората се изтриват от лицето му, неговият поглед започва да отразява една трудно обяснима радост от изживяването на мечтата да е част от клуб от нивото на Ливърпул. Единствената му тъга в момента е отсъствието от националния отбор на Испания, но за всичко си има време.

-         След пет години вече ще да си имал достатъчно време да ти хареса Англия...

-         Много свикнах. Вече доста време съм тук и адаптацията ми приключи. Испания ми липсва заради семейството, но клубът е впечатляващ. Нюкасъл е голям отбор, ала Ливърпул е на друго ниво. Имах късмет, защото дойдох и станах титуляр от самото начало, изиграл съм всички минути. Не очаквах да играя толкова, още повече наскоро пристигнал, но Фабио (Аурелио) се контузи и получих възможност.

-         Ливърпул кулминация ли е на професионалните ти амбиции? Това ли е таванът, или е само началото на още по-добър път?

-         Ливърпул иска да похарчи много пари и проектът е много голям. Имаме голям отбор с играчи като Джерард и Луис Суарес, но ако дойде клуб като Реал Мадрид или Барселона, не можеш да му мислиш много.

-         Атмосферата на “Анфийлд” е специална. Дишат футбол в града и в цялата страна. Представлява ли допълнителен стрес нуждата да се отговори на любовта на една толкова отдадена публика?

-         Не забелязвам натиск от това да играя в отбор като Ливърпул, който има много привърженици, изживяващи всеки мач като свой последен. В този смисъл съм спокоен човек и го приемам като мотивация. На идване очаквах да видя един голям клуб и си е така. Тук почти всичко е положително. Навсякъде има много привърженици и дори ми казаха при пристигането ми, че това е клубът с най-много продавани фланелки в света.

-         Битува усещането, че отборът губи от познатия си испански корен с напускането на Торес, Чаби Алонсо, Арбелоа и даването под наем на Пачеко и Аяла...

-         Това лято бяха привличани англичани, но не мисля, че в Ливърпул са правили чистка на испанци. Испания изживява много добър момент, млади таланти излизат на сцената и националният отбор е за пример на всички. Треньорът ни познава по-добре английския пазар, но не смятам, че са правили чистка на испанци.

-         Какво допринесе английският футбол лично за твоя стил на игра?

-         Английската лига е най-добрата в света според мен, макар че също така смятам, че испанците, както и италианците и южноамериканците, са тактически по-добри. Англичаните са по-добри във физическо отношение. Даваме всичко от себе си на терена и затова привържениците ни обичат толкова много. Много са емоционални и се надяват да постигнем нещо значимо.

-         Как се разпределят ролите вътре в съблекалнята? Мнението на групата английски футболисти ли тежи най-много?

-         Шефът в Ливърпул е Пепе Рейна – генералът, господарят. После идват Карагър и Джерард, но Стивън е малко по-тих и срамежлив. Пепе е шефът тук – 10 по десетобалната система.

-         Какво впечатление има съставът от сезона досега?

-         В клуба има напрежение след лошия минал сезон, но не е така при нас, играчите. Ние опитваме да си вършим работата и целта е завръщане в Шампионската лига, въпреки че е много трудно. Тотнъм има суперотбор, Манчестър Сити и Юнайтед също стоят над нас... В Премиър Лийг е много трудно да се вместиш между първите четири отбора.

-         Четирите места за Шампионската лига се продават много скъпо, дори може би прекалено...

-         Ливърпул иска да похарчи много пари, за да състави голям отбор и тази година даде 100 млн. паунда. Това е твърде много, за да не си в Шампионската лига.

-         И, всред всичките тези инвестиции, къде остават младоците от Академията?

-         Хората от резервния отбор играят по-малко. Реалността е такава, че има много здраво ядро, много добър състав, но и други тимове ги имат. Нивото е много високо, тъй като клубовете харчат много пари, не като в Испания. Ситуацията в нашата страна е много по-трудна. В Англия всички харчат много, за да оформят добри състави.

-         Признаваш, че си се интегрирал в тази лига. Чувстваш ли обаче понякога импулс да си събереш багажа и да се върнеш у дома?

-         Дано някога в бъдещето да мога да се върна в Испания, но ще е трудно, ако не е в Реал Мадрид или Барса. Валенсия също ме привлича, ала към момента, при цялото ми уважение, Ливърпул е по-добър от Валенсия. Не мисля да се местя, тъй като задвиженият тук проект е впечатляващ. Ако след две или три години, нещата не стоят добре, ще помисля, но сега – не. В Испания нещата вървят много зле. Говоря с доста футболисти, които не са взимали пари по два-три месеца или които получават заплати шест месеца, после другите шест – не... Мнозина ми казват: “Уреди ме в Англия!”, дано мога! Тук всичко е по-добре уредено и затова искат да дойдат. На 1-ви всеки месец си взимаш парите. Без уговорки.

-         Разликата в разпределянето на приходите от телевизионните права между испанските и английските клубове е убийствена...

-         Титулярното ти място в Ливърпул и показваното ниво достатъчни мотиви ли са за предизвикването на вниманието на селекционера на Испания?

-         Малко съм уморен от темата за националния отбор. Треньорът решава. Не мисля, че трябва да съм в Ла Роха, тъй като Дел Боске трябва да го реши, макар да мисля, че съм си заслужил да получа шанс. Дори само фактът, че играя в клуб като Ливърпул, според мен би трябвало да предизвика внимание. Истината е такава, че е много трудно да ида в националния, тъй като взеха Жорди Алба и той се представя много добре.

-         Убягва ли ти големият шанс? Сега или никога?

-         Онова, което искам, е само да получа възможност. Истина е, че левият бек е пост, който има нужда от покритие, но и хора като Солдадо и Адриан Лопес, заслужаващи повиквателни според мен, не са викани. Трябва да бъдем реалисти – ние сме световни шампиони и тренерът може да прави каквото пожелае.

-         Как приема футболист от първо ниво с желание за игра в националния отбор повиквателната на играещ в Сегунда футболист като Монтоя?

-         Към момента той е в Сегунда, а мнозина сме в първия ешалон. Не познавам Монтоя и може би той е бъдещият Роберто Карлош, ала трябва да сме реалисти и да живеем в настоящето. Мисля, че съм заслужил да получа възможност като неговата. Но повтарям – Дел Боске е световен шампион и само той решава.

-         Какво ти разказва Рейна, когато се върне от лагерите на Ла Роха?

-         Пепе ми казва, че питат за мен, че ще идват хора от националния да ни гледат двамата, но нищо повече.

-         Мислил ли си да играеш за Англия?

-         Покрай темата с възможното натурализиране на Артета в Англия ме питат много за това. Но аз съм испанец и ако не играя за Испания, няма да играя за никого.

П. Ехеа, Х. Естепа и А. Лисерас, вестник “Марка”

Следвай ни: