След близо четиридесет проверки по време на подготовката на Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж през 2024 година и през последвалите две години, Сметната палата на Франция постави финалната точка с подробен доклад от 147 страници. Документът потвърждава финансовия и оперативен успех на най-големия спортен форум, но същевременно представя актуализирана и по-висока сметка за френските данъкоплатци.
Организационните разходи отбелязват лек спад от 26,3 милиона евро, достигайки 2 992,9 милиона евро, докато средствата за инфраструктура са претърпели увеличение с 57,1 милиона евро до 3 688,5 милиона евро. Така крайната сметка за публичните финанси възлиза на внушителните 6,68 милиарда евро (по-точно 6 681,4 милиона евро).
Финансовите магистрати ревизираха надолу и бюджетния излишък от игрите, управляван от дарителския фонд на Париж 2024 съвместно с Френския национален олимпийски комитет, намалявайки го от 75,7 милиона на 71 милиона евро. Тази корекция обаче среща несъгласието на членовете на Организационния комитет. Отвъд конкретните стойности институцията напомня, че оперативната печалба не означава, че мащабният форум се е самофинансирал. Данъчният баланс от събитието дори е отрицателен в размер на 192,3 милиона евро поради предоставените големи данъчни облекчения, а цялостният икономически ефект е оценен като силно ограничен.
По отношение на материалното наследство докладът акцентира върху новите жилищни комплекси в олимпийското село в Сен Дени и медийното градче в Дюни. Изградените 4371 нови жилища обаче представляват едва 0,6 процента от сградния фонд на департамента Сен-Сен-Дени и остават съсредоточени в западната му част, докато източните райони все още изпитват сериозни социално-икономически затруднения.
Въпреки изграждането на новия олимпийски плувен център срещу стадион „Стад дьо Франс“, както и на редица допълнителни басейни и зали, Сен-Сен-Дени заема едва 99-о място сред френските департаменти по осигуреност със спортна база - с 15,7 съоръжения на 10 000 жители при средно национално ниво от 48,7.
Инспекторите отчитат и сериозен спад в инерцията при нематериалните инициативи след края на състезанията. Две от водещите мерки - задължителните 30 минути физическа активност дневно в началните училища и двата допълнителни часа спорт в прогимназиалния етап - на практика бяха спрени от масово въвеждане.
Все пак като положителни резултати се посочват промяната в обществените нагласи към хората с увреждания, повишеното присъствие на жени в управлението на спорта и програмите за насърчаване на физическата активност в по-малките населени места и приоритетните градски зони. Въпреки това от Сметната палата призовават към сдържаност, като отбелязват, че реалните резултати от олимпийското наследство ще могат да се оценят обективно едва в дългосрочен план.