В четвъртък президентът на Европейската волейболна конфедерация (CEV) Роко Сикирич се обърна към делегатите на 54 национални федерации, събрали се в Милано за 47-ия конгрес на CEV. Събитието се проведе в навечерието на дългоочакваните полуфинали и мачове за медалите от ЕвроВолей 2026 за мъже. Това беше вторият конгрес на CEV, председателстван от Сикирич, откакто той пое ръководството на европейското волейболно семейство в края на лятото на 2024 година.
Министър Енчо Керязов се срещна с президента на CEV Роко Сикирич
За историческите и новаторски европейски първенства
"Огромно удоволствие е да се обърна към вас тук, в Милано, където този уикенд ще отпразнуваме кулминацията на европейския волейболен сезон с финала на ЕвроВолей 2026 за мъже, след историческия финал при жените, на който станахме свидетели в Истанбул. Тези европейски първенства вече отбелязаха важна глава в историята на нашия спорт. Бяхме свидетели на може би най-оспорваните шампионати в последните години, със страхотни мачове и неочаквани резултати. Регистрирахме едни от най-високите телевизионни рейтинги в историята си, достигнахме нови нива на търговски партньорства и видяхме силен зрителски интерес във всички страни домакини. Важно е да се отбележи, че нашите организатори също така демонстрираха, че домакинството на ЕвроВолей може да създаде не само спортна и промоционална стойност, но и положителен финансов резултат. От изключителната атмосфера в Истанбул до незабравимото откриване на "Пиаца дел Плебишито" в Неапол, ЕвроВолей ни показа за пореден път силата на нашия спорт и потенциала, който все още е пред нас. Затова искам да благодаря на всички наши федерации домакини, отбори, спортисти, доброволци, партньори, заинтересовани страни и на целия екип на централата на CEV за тяхната отдаденост при организирането на тези изключителни събития. Това, което преживяхме през тези седмици, е резултат от огромни колективни усилия. А видяното на ЕвроВолей отразява нещо по-голямо: напредъка, който постигаме в целия европейски волейбол."
Превръщане на стратегията и обещанията в действия и осезаеми резултати
"Миналата година в Париж представихме нашата стратегия и пътна карта за европейския волейбол. В речта си тогава признах и съмненията и въпросите, които естествено съпътстват промяната. Тази година беше посветена на превръщането на тази стратегия в действие. Много от тези идеи вече станаха реалност и показаха на какво сме способни заедно. Постигнахме исторически бюджет на CEV, приложихме нова търговска стратегия, привлякохме големи международни марки в нашите състезания и укрепихме позицията на европейския волейбол на международния пазар. Това са само няколко примера."
Фонд „Солидарност“ на CEV като инструмент за развитие на волейбола в цяла Европа
"Напредъкът не може да се измерва само с постиженията на CEV. Той трябва да се измерва и с това, което този напредък връща на европейския волейбол. Никоя институция не расте сама. Нашият напредък е смислен само ако стане споделен. И може би най-ясният пример за това е фонд „Солидарност“. Миналата година в Париж представихме идеята. Тази година тя се осъществи и първите проекти бяха одобрени. Искам да подчертая един важен принцип. Фонд „Солидарност“ е възможност за всяка национална федерация, клуб или отделен човек. Решенията се основават на качеството на проекта, потенциалното му въздействие и стойността, която може да донесе на волейбола. Моята амбиция е фонд „Солидарност“ да се превърне в силна и трайна институция – прозрачна, надеждна и фокусирана върху развитието на волейбола, далеч отвъд всеки отделен човек или мандат.“
Все още има място за подобрение
„В същото време, признаването на нашия напредък означава и да бъдем честни за това къде все още трябва да се подобрим. Днес CEV е в по-силна позиция от всякога. Но макар да трябва да признаем постигнатия напредък, увереността никога не трябва да се превръща в самодоволство. По време на тези европейски първенства преживяхме пълни зали и изключителна атмосфера, когато играят националните отбори на домакините. Но привличането на зрители за мачове, в които страната домакин не участва, остава предизвикателство. Това не е уникално за волейбола. Това е предизвикателство за всички международни отборни спортове. Но никога не трябва да използваме това като извинение. В нашия спорт все още има огромен потенциал и нашата отговорност е да го отключим. Ще продължим да отваряме нови пазари, да създаваме нови източници на приходи и да изграждаме CEV, която е истински партньор на своите национални федерации.“
Задаване на посоката за бъдещето
„Нашата посока трябва да е ясна: да зависим по-малко от това, което получаваме от нашата волейболна общност, и да ѝ връщаме повече стойност. Където е възможно, трябва да намалим финансовата тежест върху нашите национални федерации и да създадем повече възможности за тях. Но нашата отговорност не спира до границите на CEV. Европейският волейбол е част от много по-голяма спортна и социална среда.“
„Живеем във време на нарастващо геополитическо напрежение и несигурност в Европа и по света. Спортът никога няма да разреши световните конфликти. Но той може да ни напомни за нещо, което светът понякога забравя: че съперничеството не изисква враждебност, разногласието не изисква разделение, а диалогът винаги е по-ценен от мълчанието.“
Определяне на ролята на CEV на световната сцена и бъдещите цели
„CEV вече има по-силен глас в по-широката европейска спортна общност. И това е от особено значение днес, защото самият волейбол навлиза в период на големи промени на международно ниво. FIVB започна важни дискусии, които ще оформят бъдещето на нашия спорт – от международния календар и устава, през структурата на състезанията по плажен волейбол до трансферната система и други реформи, които ще засегнат нашата екосистема. CEV ще продължи да подхожда към тези дискусии конструктивно и независимо. Нашата отговорност е да разберем последствията, да представим европейската гледна точка в тези разговори и да допринесем с решения, които укрепват нашия спорт като цяло. Но работата ни по управлението няма да спре дотук. След като новият устав на FIVB бъде финализиран, CEV също ще започне преглед на собствения си устав. Нашата управленска рамка трябва да се развива заедно с нашия спорт и да остане съгласувана, където е уместно, с FIVB и другите конфедерации. Ще следваме нашите институционални процедури и ще се ангажираме с нашите национални федерации, преди каквито и да било предложени промени да бъдат внесени в Общото събрание на CEV. CEV трябва да чуе вашето мнение, докато решенията се оформят, а не само след като са взети.“
„Защото силата на европейския волейбол идва от всички вас. Европа е дом на много от най-силните национални отбори, клубове и лиги в света, като същевременно представлява 56 национални федерации с много различни реалности. Естествено, при 56 различни реалности, невинаги ще бъдем на едно мнение. Но силното партньорство не се измерва с това колко често сме съгласни. То се измерва с това дали можем да говорим открито, да се уважаваме взаимно и да работим заедно за намиране на решения. Волейболът се нуждае от силна Европа. А силната Европа прави волейбола по-силен. И затова имам нужда от всички вас.“
„Урокът от Неапол“
„Днес говорихме за напредък, отговорност, диалог и предстоящите предизвикателства. Но в крайна сметка не можем да контролираме всяко предизвикателство, което се изпречи на пътя ни. Това, което можем да контролираме, е как реагираме. И може би най-добрият пример за това, което имам предвид, идва от мястото, където започна моят път като президент на CEV: Неапол. През 2024-а именно там вие ми оказахте честта и отговорността да ръководя европейския волейбол. Две години по-късно се върнахме в Неапол. И този път Неапол ни даде урок. Всички помним онази изключителна вечер на Пиаца дел Плебишито. Искахме да създадем нещо историческо за нашия спорт. И тогава, след почти три месеца слънце, дъждът заваля малко преди мача и той беше спрян. Всичко, което бяхме планирали, изведнъж стана несигурно. Но се случи нещо забележително. Спортистите не искаха да се откажат. Феновете не искаха да си тръгнат. Те чакаха. Останаха заедно. И когато природата позволи, те отново заиграха. За мен тази вечер се превърна в много повече от волейболен мач.“
„Тя ми напомни за нещо просто – невинаги можем да избираме обстоятелствата, пред които сме изправени, но винаги можем да изберем как да реагираме на тях. И този урок надхвърля далеч онази вечер в Неапол. Предстоящите години със сигурност ще донесат нови предизвикателства за европейския и световния волейбол. Ще има несигурност. Ще има трудни решения. И ще има моменти, в които няма да сме съгласни. Но ако продължим да говорим открито, да се вслушваме един в друг и да останем обединени около най-важното, аз съм уверен, че заедно ще намерим правилните решения. Когато дойде бурята, ние ще останем на игрището. Ще се държим заедно. И точно както в Неапол, ще творим история.“