След сребърния медал от Световното първенство през 2025 г., „ужасните момчета“ на „Кико“ Бленджини в националния отбор на България се целят високо и на това Европейско първенство за мъже през 2026 г. В груповата фаза, играна у дома в София пред собствена публика, братя Николови и компания допуснаха грешна стъпка срещу Украйна, но след това бързо се съвзеха и спечелиха всички останали мачове. Сред тях беше и красивата, дълга и вълнуваща победа срещу Полша, пречупена с 20:18 в тайбрека.
Такива неща се случват в отбори, където летвата на таланта е поставена много високо, а тази на възрастта – много ниско. Променливото представяне е неизбежна черта на много младите състави, но в случая с тази България тази слабост се прояви само в редки случаи.
Това е и отбор със силен италиански отпечатък, като не визираме само треньора. След националния отбор на Де Джорджи, именно България е тимът, който може да се похвали с най-много „италианци“ в състава си – играчи, които се състезават или ще се състезават през следващия сезон в италианската Суперлига и Серия А2. Те са цели седем: „Мони“ и Алекс Николов, които ще гледаме в Чивитанова; Петков и Величков от Веро Волей Монца; както и Татаров (Алианц Милано), Желев (Конад Реджо Емилия) и Палев (Есенс Хотелс Фано).
На по-внимателните наблюдатели обаче не е убягнала една съществена промяна в ролята на един от тях. Посрещачът (и то какъв!) Жасмин Величков, откритието на миналия шампионат с Монца, играе на това Европейско първенство като титулярно либеро. И го прави с представяне, на което биха завидели мнозина титуляри на този пост. Статистиката му в посрещане не лъже: 86% позитивно и перфектно срещу Северна Македония (14 посрещания); 61% и 42% срещу Украйна (36 посрещания); 60% и 45% срещу Израел (20 посрещания); 48% и 28% срещу Полша (25 посрещания). Единственият мач с малко по-слаби показатели беше срещу Португалия, завършил с 36% и 27% (11 посрещания).
Всичко това, разбира се, предизвика нашето любопитство, а предполагаме и не само нашето. Нямаше как да не попитаме директно Бленджини какво го е накарало и убедило да облече фланелката на либеро на Величков, който навърши 19 години едва на 1 юни, и то като титуляр в отбор с толкова високи амбиции.
„Причината за този избор е много проста: ние, треньорите, винаги трябва да търсим правилния баланс или поне този, който ни се струва най-добрият възможен спрямо играчите, с които разполагаме“, разказва Бленджини.
„Това важи както при избора на система на игра, така и при избора на състезатели, без да сме сигурни, че това ще доведе до резултати. Величков е момче, което включих в мъжкия национален отбор още миналото лято, защото винаги е показвал страхотни качества, особено в елементите от втора линия. След последната Волейболна лига на нациите търсехме подобрения в играта си и едно от тях беше да имаме алтернативи на поста либеро. Алтернативи, които да допълнят нашия титулярен либеро и другия състезател, когото исках да включа това лято, но не беше на разположение поради физически проблеми.“
След това той добавя: „След внимателна преценка решихме да опитаме този вариант. Жасмин веднага се съгласи да даде своя принос според възможностите си и го направи с максимална отдаденост. Ето защо реших да го пусна като титулярно либеро на това Европейско първенство.“
Това обаче е временна смяна на ролята. В бъдеще мястото на Величков в този отбор на България ще бъде на пост 4 и по този въпрос Бленджини е категоричен: „Ако днес той играе като либеро, то е и защото като посрещачи, в този конкретен момент, на това Европейско първенство, отборът разполагаше с други ресурси. Затова ми се стори, че това е решение, което може да даде по-добър баланс на отбора и да позволи на момчето да допринесе значително с качествата, които притежава. Въпреки това, нека бъде ясно, че за мен и за този отбор Величков е и ще бъде посрещач, а не либеро.“
Независимо от това уточнение, което Бленджини с право направи предвид атакуващия потенциал на момче, което, повтаряме, е само на 19 години, участието на Европейско първенство като титулярно либеро на топ национален отбор ще повиши още повече качествата и опита му в посрещане. Всичко това е за радост и на Монца.
Поглеждайки към настоящето, докъде може да стигне тази България на това Европейско първенство, благодарение и на приноса на Величков на втора линия? Със сигурност подкрепата на публиката ще бъде по-решаваща от всякога, защото на осминафиналите съперник ще бъде Германия на Масимо Боти, един от най-силните отбори в турнира, а след това, евентуално, на четвъртфиналите отново ще се изправят срещу Полша.
Ако българският национален отбор успее да премине през тези две големи предизвикателства, тогава пътят към финала е напълно открит. В такъв случай никой не бива да се изненадва. Това е напълно по силите на тима. А когато отделните елементи в отбора зазвучат в хармония, го правят с оглушителна сила.