Спомняте ли си Лоран Алекно? Той спечели Шампионската лига, отказа се от волейбола на 24, а сега е професионален риболовец

Наскоро бившият волейболист спечели сребърен медал от престижния турнир ПАЛ Оупън.

Екипажът на Лоран Алекно и Вероника Дичка завоюва второто място на турнира „Харловс ПАЛ Оупън 2026“, който приключи преди дни в Пермския край. В рамките на трите състезателни кръга те уловиха общо 28,8 кг риба, а най-големият им трофей беше щука с тегло 8 кг.

Някога Лоран се радваше на съвсем различни трофеи. Като част от „Зенит“ (Казан) за четири сезона той спечели всичко възможно: Шампионската лига, Световното клубно първенство, шампионата на Русия, Купата на Русия (3 пъти) и Суперкупата на Русия (3 пъти). Въпреки това, на 24-годишна възраст разпределителят неочаквано прекрати кариерата си, което съвпадна с напускането на баща му Владимир Алекно от казанския клуб.

„БО Спорт“ припомня кариерата на Лоран във волейбола и разказва как се справя той в професионалния риболов.

Първият подиум на Лоран в топ турнир

Владимир Алекно е запален ловец. „Мога да седя с часове на едно място, чакайки да се появи дивеч. Пробвал съм и риболов, но не е моето. Ако не кълве, ми е скучно“, разказва треньорът-триумфатор от Олимпиадата през 2012 г.

Синът му Лоран обаче се влюбва в риболова. Нещо повече, той достига професионално ниво и вече участва в „Про Англърс Лийг“ (ПАЛ) – Лигата на професионалните риболовци. Това е най-голямото и престижно първенство по риболов със спининг от лодка не само в Русия, но и в Европа. В лигата се състезават най-силните спортисти-риболовци, които използват мощни съвременни катери с най-модерно техническо оборудване.

През 2024 г. Лоран за първи път участва в етап от ПАЛ Оупън в отбор с Филип Воронков от Санкт Петербург, като двамата заеха 10-о място. Миналата година негов партньор беше Дмитрий Рукавишников. Те заедно представиха Татарстан и завършиха осми. От третия си опит Алекно се изкачи на почетната стълбичка, печелейки сребро в тандем с Вероника Дичка от Новосибирск. Екипажът постигна успеха си в Пермския край, а турнирът се проведе на Камското водохранилище на река Силва.

Интересното е, че след първия кръг те нямаха нито една уловена риба – неуспех, сполетял само 13 от 50-те екипажа. Но в оставащите два кръга те уловиха 28,8 кг риба, спечелиха 600 хиляди рубли от наградния фонд и получиха квота за финалния турнир. Миналата година генерален партньор на финала беше „Алфа-Банк“, а основен спонсор – букмейкърът „БетБум“. 29-годишните Алекно и Дичка рекламират онлайн магазина за риболовни стоки „Волга Бейтс“, както и примамките „Нарвал“. Алекно също така представлява марката за облекло „2бт“ и се състезава за едноименния отбор в други състезания. Преди време той е участвал и в турнирите на УСАЛ – Обединената спортна лига на риболовците.

Турнирите ПАЛ Оупън се смятат за престижни заради сериозното ниво на организация. В регламента са подробно описани както спортните, така и техническите детайли. Например, състезанията се провеждат само по принципа „No Kill“ – без умъртвяване на рибата. Само жива риба се зачита за класирането. Спортистите са длъжни да положат максимални усилия за запазване на рибата жива, независимо дали ще бъде представена за претегляне или не.

Партньорката на Алекно претърпява инцидент със смъртен случай миналата година

В първия и втория кръг за класиране се приемат само щука и бяла риба (судак). Общо могат да бъдат представени не повече от пет щуки и пет бели риби. В третия кръг се приемат щука, бяла риба, распер, яз, голавъл, берш и костур.

Има черни точки, жълти и червени картони за нарушения на правилата, които са многобройни. Например, забранена е „отборната“ игра – предаване на информация на други екипажи. Лодките не трябва да развиват скорост над 85 км/ч.

Забранени са риболовът с муха, на влачене или тролинг, както и умишленото закачане на риба, използването на липгрип и захранването на рибата. В случаите, когато няма друг начин да се провери достоверността на обвинения в нарушение на правилата, които могат да повлияят на резултата, организаторите използват полиграф – детектор на лъжата, за установяване на истината. Преди турнира всички участници подписват съгласие за процедурата. Съдийската колегия има право не по-късно от 45 минути преди началото на кръга да покани избрани от нея спортисти за преминаване на експресен тест „Контрол на трезвеността“ – употребата на алкохол по време на състезания е забранена.

Въпреки строгите правила, понякога се случват трагични инциденти. Например, миналата година на същото място в Пермския край катерът „НортСилвър“ на екипажа Дичка – Семьон Готовский се сблъсква с лодката на местен жител, който загива на място, а плавателният му съд потъва. През април тази година Готовский съобщи, че той е бил зад руля и отговорността за случилото се е негова: „Как допуснах сблъсъка – не мога да си обясня и до днес, дори на себе си. Това е факт, с който ще трябва да живея. В момента делото се разглежда в съда. Често се чуваме с Вероника и искрено се радвам, че тя не се е предала и продължава по спортния си път“.

Месец след трагичен инцидент с катер, при който загина човек, приятелката на Лоран Алекно – Дичка, записа видеообръщение към своите последователи. В него тя съобщи,че е била свидетел по делото и че е постигнато споразумение със семейството на загиналия, на което е „оказана цялата необходима помощ“. Дичка, която е двукратна световна шампионка по спортни бални танци, подчерта, че ще продължи спортната си кариера въпреки преживения шок, защото спортът е най-важната част от живота ѝ.

„Кой ще е зад Бутко – Иванов, Петров, Сидоров или Лоран – не е от принципно значение“

Що се отнася до Лоран Алекно, той има сериозни постижения във волейбола. Започва да се занимава със спорта на 12-годишна възраст, а само три години по-късно вече е част от младежкия отбор на „Зенит“ (Казан).

„Първият ми официален мач за младежкия отбор беше специален и защото баща ми дойде да го гледа. Не играх така, както ми се искаше. Спъвах се и дори успях да прелетя от другата страна на мрежата. А докато лежах на паркета, върху мен се стовариха трима играчи. Болката беше ужасна. Но след това, когато гледахме видеоповторението със съотборниците, се смяхме като на комедия с Луи дьо Фюнес. И до днес понякога ми припомнят този забавен епизод“, споделя Лоран в интервю за „Советский спорт“ през декември 2012 г.

Като син на треньор и носител на известна фамилия, той винаги е бил в центъра на вниманието, което не му е било лесно. Дори на фланелката си избира да изпише фамилията, а не името си. Очевидно е обаче, че без баща си и абсолютната лоялност към Алекно-старши от страна на клуба в Казан, Лоран едва ли би попаднал в топ отбор. През 2017 г. 20-годишният Лоран, с опит в младежката лига и висшата лига, става партньор на Александър Бутко в най-силния клуб в Европа.

„В сериозните турнири нашият първи разпределител винаги е Бутко, а кой ще бъде зад него – Иванов, Петров, Сидоров или Лоран – не е толкова принципно. Всички сериозни задачи ще се решават от Бутко. Ясно е, че много неща могат да се случат, но по отношението на Лоран към ученето и личния му живот виждам, че волейболът за него е на първо място“, така Владимир Алекно обяснява логиката при избора на втори разпределител.

За четири сезона Лоран натрупва 160 мача за „Зенит-Казан“. Той получава редовно игрово време, което му позволява да напредва бързо, особено до такива големи майстори. През сезон 2017/18 отборът от Казан печели всичките пет турнира, в които участва, разполагайки с мощно атакуващо трио в лицето на Вилфредо Леон, Максим Михайлов и Матю Андерсън.

„Притеснявам се за него. А той – за мен. Лоран си мисли, че ме проваля с всяко неуспешно отиграване... Но нищо, ще свикне. В крайна сметка в историята на спорта има достатъчно примери, когато баща успешно е тренирал сина си. Във всеки случай изисквам от него повече, отколкото от когото и да било“, казва Владимир Алекно, който поема сериозен риск, имайки предвид, че Бутко може да получи контузия във всеки един момент.

Точно това се случва през есента на 2018 г., но в този момент Лоран се проявява като истински професионалист. Той извежда отбора до победа над „Динамо“ (Москва) с 3:2, при това без Андерсън и Ървин Нгапет, а след това с тяхна помощ и над „Кузбас“ (3:1) и „Белогорие“ (3:0).

„Той напредва, с всеки месец става по-добър. Последните мачове изигра на много високо ниво. Ясно е, че в тези срещи беше спокоен и отпуснат. Но видяхме, че може да играе и в стресови ситуации. Спомняте ли си мача с „Динамо“ (Москва) в началото на сезона, когато получих контузия? Тогава той, напротив, игра агресивно, на емоции“, разказва Бутко в интервю за „БО Спорт“.

„Лоран беше психологически уморен да бъде втори“

През 2021 г. „Зенит-Казан“ е напуснат едновременно от Бутко, Владимир Алекно и Лоран Алекно. Последният изненадващо се сбогува не само с отбора, но и с волейбола като цяло. „Искам да благодаря на всички хора, които се вълнуваха и ме подкрепяха. Благодаря и на всички хейтъри, които само ме направиха по-силен. Желая ви да намерите себе си в този свят и да бъдете по-позитивни. Благодаря ти, волейбол!“, написа Лоран в социалните мрежи, без да обясни причините за решението си.

Баща му го направи по-късно. „Като треньор го помолих да обмисли внимателно това решение. Но той каза, че изпитва удоволствие само от играта, а в Суперлигата обективно му е трудно да стане първи разпределител. Психологически се беше уморил да бъде втори. Това е рутина – да тренираш много и да чакаш своя шанс. В първите години той гореше на тренировките, напредваше много, но през последния сезон вече не виждах предишния ентусиазъм. Като баща, разбира се, приемам и подкрепям решението му, опитвам се да намеря положителните страни. В гърба си имам 10-сантиметрова метална конструкция, коленете ми са износени, глезените са разкъсвани десетки пъти. Той избегна сериозни травми и може да започне нов живот“, споделя Владимир Алекно.

Новата двойка разпределители на отбора от Казан е съставена от Майка Кристенсън и Роман Порошин.

„Лоран влизаше и помагаше. Той отговаряше на нивото на втори разпределител“, гласи една от оценките за кариерата му.

„Сега Зенит-Казан пое по друг път – взе за втори разпределител Порошин, който в предишния си клуб беше първи. Това е различен подход с различни разходи“, заяви Владимир Алекно.

След период на професионално прегаряне, Алекно-старши се завърна в големия волейбол и отново се бори за медали. Любовта на Лоран към волейбола обаче не се оказа толкова силна – той не се върна към спорта и намери щастието другаде: сега печели награди като риболовец.

Алмаз Хаиров, "БО спорт"

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: