Божидар Саръбоюков: Вършех много щуротии, любовта към леката атлетика ме укроти

Световният бронзов медалист в скока на дължина Божидар Саръбоюков даде пространно интервю за в. “Марица”, в което говори откровено за дисциплината, трудните моменти, любовта към леката атлетика и мечтите, които продължават да го водят напред.

Сам признава, че е наложил дисциплина в живота си, когато е видял, че може да се развие сериозно в спорта.

Любовта към леката атлетика е това, което го е „укротило“ и го е насочило към професионалния път.

След натоварен период, боледуване и поредица от състезания, Божидар търси спокойствие и възстановяване в родния Харманли.

Голямата му мечта е скок от 8.50 м и силно представяне на олимпийски игри.

- Божидаре, намирам Ви на път от Пловдив към Харманли. Как сте, какво правите и планирате тези дни?

- Случиха се неприятности, които ме изкараха от ритъм. Затова отивам да се подготвя на спокойствие в родния Харманли. Надявам се за 3 седмици да вляза отново в ритъм. Не е тайна, разболях се, пътувах до Китай с температура. После се заредиха едно след друго състезанията и нямах абсолютно никакво време да се възстановя. Просто да си върна силите. Когато се състезаваш всяка седмица и пътуваш, трудно е да се получи. Много се натоварих и физически, и психически. А за един състезател най-важното е да бъде уверен. Това става, когато си перфектно подготвен.

- И сега ще "зареждате батериите" в Харманли?!Въздухът там ли ти помага, или роднините и семейството?

- На мой терен се чувствам най-спокойно. Ще се видя с роднини, познати. Ще се изолирам малко от света, ще почина от състезанията. Целта е да си върна най-добрата форма. Иначе всеки човек се чувства най-добре, като се прибере у дома. Винаги съм живял в Харманли. Никога не съм го напускал извън пътуванията за състезания. Ключът в залата е у мен. Мога да тренирам по всяко време и когато реша. Спокойно е вътре, няма я тази бутаница с други атлети или подрастващи спортисти, характерна за големия град. В Харманли си е моето!

- Леката атлетика е ужасно тежък спорт, а сега жегите в Харманли не са ли непоносими за тренировки?

- За щастие, имаме зала с работещи климатици в Харманли, която използвам, ако времето е горещо. Зависи и от тренировката. Ако ще правя дълги отсечки - няма начин, излизам навън в горещината. Но гледаме да сме в залата, защото жегата мъчи и спортиста, няма как да си в добра кондиция.

- Интересно ми е как се храни спортист, в чиято дисциплина от значение е и един килограм?

- Невинаги спазвам дисциплина, признавам си. Понякога си позволявам и глупости - като сладки или чипс. Разбира се, следя да има в менюто повече протеин, полезни въглехидрати. Рибата, месото, оризът са задължителни. Това го спазвам винаги. А дойде ли състезание, махам абсолютно всичко излишно. Винаги съм в килограмите, нужни за скок. Това не е било проблем. И сега не е, просто главата ми беше объркана, за да дам най-добрия резултат. Случва се и в спорта, и в живота да изпаднеш в подобни периоди. Имам времето да се вкарам в желаната форма.

Получава отличие от бившия спортен министър Димитър Илиев

- Леката атлетика изисква страшни жертви от едно момче, което не може да излиза с приятели по купони, да ляга късно, да яде каквото поиска. Как издържахте, за да не се подхлъзнете - подобно на доста иначе талантливи спортисти?

- Докъм Х клас не приемах  чак толкова сериозно спорта, то и не е професионален в онзи етап. Излизах с приятели, прибирал съм се късно, пропускал съм тренировка. Но абсолютно сам си наложих дисциплина. Никой не ме е карал насила. Е, родителите са ме питали ходя ли на тренировка, защо съм пропуснал. Но никога не са имали болните амбиции. Просто в един момент видях, че започвам да се развивам добре, и акълът сам ми дойде. Вижте, едно дете реши ли да не се занимава сериозно със спорт, нито болните амбиции на родителите, нито на треньорите ще го спрат. Ще намери начин! Аз сам го разбрах - естествено, с помощ от родители и треньор. Но най-вече от любов към леката атлетика.

- Значи в Х клас разбрахте, че може да станете добър спортист?

- Да, тогава започнах да показвам резултати и в скока на дължина, и в скока на височина. Покривах нормативите, започнах да участвам на Балканиади. Осъзнах, че има смисъл и вървя към мъжките резултати - тоест мога да бъда професионален спортист.

С треньора Карамфилов

- Кога разбрахте, че Вашата дисциплина е скок на дължина?

- Интересното е, че участвах по състезания на висок скок предимно. Пусках се епизодично на дълъг - случи се на две Балканиади, и то без да тренирам въобще за дисциплината. Но всички около пистата, най-вече треньорите, видяха нещо и ми казаха - ти си за скок на дължина. А моята любов беше към другата дисциплина - първо, че съм висок, второ, цял живот нея съм тренирал. Така че малко не вярвах на казаното. Но като виждаш резултатите, се убеждаваш, че хората са били прави. И постепенно любовта ми се премести към дългия скок. И в момента не искам да го спирам. Обръщат се нещата.

- Феновете на леката атлетика са наясно, но за другите състезатели на скокове сте отлични и в бяганията. Дори помня, че бившият ни шампион във Вашата дисциплина - Ивайло Младенов, се пусна на едно републиканско във Враца на 100 или 200 метра и ги би извън класирането! Та останалите не бяха особено щастливи! Опитвали ли сте скоро спринт?

- Скоро не. Миналата година опитах 200 метра. Беше без подготовка, по-скоро опит да се разсея. Не постигнах добър резултат, но имаше и насрещен вятър. Но го твърдя отговорно - ако един състезател е много добър в една дисциплина на леката атлетика, няма как да не е добър поне още в една! В подготовка правим много подскоци, отсечки, бързини. Всички сме с размити умения.

- Казваме Карл Луис и спираме! Всъщност докъде са възможностите Ви в скока на дължина? 8 метра и…

- Не искам да говоря с резултати. Мечтата ми е поне веднъж да скоча 8,50. Убеден съм, че физически съм подготвен. Но оттам идва психика, правилно изпълнение на опита, техника. Ще го кажа така - когато се съберем на голямо първенство, всички състезатели сме готови на 8,30 метра. Въпросът е кой ще го направи. Всичко опира повече до психика. Много са факторите.

- Добре, защо толкова години не може да бъде подобрен рекордът от 8,95, поставен от Майк Паулъл през вече далечната 1991-ва? А втори е онзи извънпланетарен скок на Боб Биймън от 1968-а?

- Това е един от най-трудните рекорди в цялата лека атлетика. Не че е моята дисциплина. Същото важи и за 2,45 на Сотомайор във високия скок. Допреди 20 години имаше доста състезатели, които скачаха над 8,60, дори 8,70. Сега и един трудно го прави. Други времена. Ясно е, че тогава с допинга са били по-различни нещата, не е било толкова строго. Не съм влизал в дълбочина на темата, но не са били забранени всичките препарати, които сега попадат в графата допинг. Може би и самото поколение тогава е било по-жилаво, ако намирам точната дума. В момента самото поколение е по-различно, не изглеждаме дори външно като атлетите преди. Тогава са блъскали доста повече - който издържи! Но това не значи, че рекордът е невъзможен за бутане. Падат постоянно трудни рекорди. Трябва да се намери формулата и в нашата дисциплина. Най-важна е конкуренцията. Факт, доскоро гъркът Тентоглу беше без конкуренция, като можеше да победи дори с резултат 8,05 метра. Сега с подобен скок си 6-и на голям турнир. Този сезон доста хора скочихме над 8,40. Отдавна не се беше случвало.

- Носи ли ново самочувствие победата Ви в Диамантената лига?

- Силно казано! Това е едно състезание. Аз победих Тентоглу в Рим. На Балканиадата сега останах не само зад гръцкия състезател, но и зад сърбина Бошкович, който е дори с година по-малък от мен, но записа изненадващ резултат. Така е в леката атлетика, особено в дисциплините, които изискват повече техника. Освен физика и психика пред нас има една дъска, а там е чист късмет понякога. Да, късметът идва при подготвените. Но все пак това е 20-сантиметрова дъска, която само ние си знаем колко е трудно да улучиш точно, за да вземеш максимума. Трудно е да си постоянен в победите. Дори голямото самочувствие повече пречи в нашия спорт.

Божидар със своя мениджър Николай Жейнов, Ивет Горанова и гимнастичката Стилияна Николова на наградите „Уебит“

- Има още състезания, но Олимпиадата в Ел Ей ли е голямата цел?

- Разбира се, това а голямата мечта. Да взема челно класиране на олимпиада. Но много време има, много неща могат да станат. Важното е да съм здрав. За един атлет по-голяма мечта няма! Тя започва веднага след края на предната олимпиада.

- Сега обаче сме в разгара на футболното лято. Вълнуват ли Ви мачовете, все пак сте тренирали този спорт като дете?

- Вълнуват ме, макари да е трудно с тези часове. Но със сигурност гледам ранните мачове. Интересно ми е. Като всеки фен на футбола си имам любимци. Ще звуча шаблонно, но Меси е радост за окото, той се отличава от останалите футболисти. И то от години! Харесвам Аржентина не само и заради него, а защото работят отлично като екип. Харесвам още испанците. Но за шампион предпочитам Аржентина. Нека има интрига. Не съм голям фен на Роналдо, иначе изключителен футболист. Но пък един финал Роналдо срещу Меси може да бъде невероятен.

- Повече виждам на финал Франция, чиито нападатели Мбапе, Бракола, Дуе могат да Ви конкурират спокойно на 100 метра. Всъщност Вие на какъв пост сте играли?

- Централен нападател. Не бях толкова висок, но тренирах вече лека атлетика и бях сред на-бързите. Проста тактика - подават топката зад защитата, а аз стигам първи до нея и излизам сам срещу вратаря.

- Яд ли ви е, че не останахте във футбола, където парите и славата са несравними?

- Не, въобще! Когато си влюбен в своя спорт, другото няма значение. Хубави години имам на футболния терен, обича и този спорт. Но леката атлетика е на сърцето ми.

- Имате ли идол в спорта?

- Като дете - да, имах - българския атлет в скока на височина Тихомир Иванов. Впечатляваха ме добрите му резултати. Също и катареца Мутаз Еса Брашим в същата дисциплина. След като се запалих по дългия скок, много харесвах Ечевария. Рано се отказа, сега опитва завръщане, но поне по мое мнение пропиля силните си години. С времето идолите изчезват, имам свой поглед към спорта. Но тези хора определено са ме запалили по леката атлетика.

- Какъв човек сте извън състезания, лагери и тренировки?

- Ако говорите за детските години, бях доста лудо момче. Обичах да играя по цял ден. Ако ще ритам футбол сутрин, следобед ще е лека атлетика, а вечерта - някоя щуротия. Такъв бях, по-буен, с повечко адреналин. Разбира се, с годините това се промени. Сега времето за почивка е просто време за почивка, без която професионалният спортист не може - дали ще съм у дома, дали понякога ще се разходя из центъра на кафе. Разбира се, отскачаме до морето с моята приятелка при възможност, ходим и в чужбина. Нормални неща. Вече не мога да си позволя щуротии. Но енергията и адреналина ги имам!

Пловдивска спринтьорка му дава рамо в живота и кариерата

От миналата година пловдивчанката Райна е неотлъчно до Божидар. Тя е спринтьорка, а шампионът дълго време не искаше да разкрива самоличността й. Но двамата минаха този период и сега споделя общи снимки в социалните мрежи.

"Пловдив свързвам с моята приятелка - отговаря атлетът, като го питам какво излиза първо в главата му при споменаването на града. - Заради нея постоянно съм в Пловдив. И сега ме хващате там на път за Харманли. Второ ми излизат тепетата - като си представя града, гледан от дрон. Трето - обичам да ходя в центъра и специално из "Капана" - също символ на Пловдив. Разбира се, няма как да пропусна големите спортисти, тръгнали оттам."

"Случайно или не, възходът в кариерата ми тръгна успоредно с връзката ми -  споделя пред "Марица" младежът от Харманли. - Тя ме накара да погледна по друг начин не само на спорта, но и на живота въобще. Седнах си малко на дупето, защото, когато имаш приятелка и си сериозен към нея, няма как да е иначе. Малко или много, тя също ме стяга."

Обожава манджите на родителите си, но вече се учи да готви сам

Отскоро Божидар се опитва да живее самостоятелно, макар че вече често му гостува приятелката Райна. Това ще принуди младите да се поразвихрят в кухнята, тъй като досега са разчитали повече на родителите. "Аз обожавам картофи с броколи, сметана и кашкавал, приготвени от майка ми. Баща ми пък прави превъзходно пиле с ориз - много го обичам. Ще трябва да се постарая доста в кухнята, за мое съжаление, за да стигна нивото им, но няма начин", смее се Божидар.

Талантът: Баща ми е бивш футболист, разказва често как Стоичков пълнел стадиона

Бащата Петко е футболист на местния "Хеброс", стига до 4-то място за юноши в България, горд е Божидар. Естествено, при споменаването на Харманли, на първо място излиза историята за още ненавършилия 18 години Христо Стоичков, минал през местния тим, преди да стане световна звезда.

Семейството на Божидар Саръбоюков

"Татко много пъти ми е разправял за него. Въпреки че тогава Стоичков е бил неизвестен в България, на мачовете му с "Хеброс" се е събирал целият град. И заради него, но и заради целия отбор, който тогава е бил много силен. Баща ми още е голям фен на футбола, следи мачовете", обяснява шампионът ни в леката атлетика. Саръбоюков-старши по принцип е от ЦСКА, но е далеч от запалянковщината. "Интересува го да има красота в един мач. Дори когато гледаме, го питам за кой отбор ще бъде, а той отговаря: "За който победи", обяснява талантът.

Провокирам го, че родом от Харманли е легендата на "армейците" Димитър Марашлиев, уви, вече покойник. Атлетът знае отлично кой е Марата и откъде е тръгнал.

Всъщност цялото семейство е кръвно свързано със спорта. Баща му Петко Саръбоюков е човекът, който го подтиква да се занимава със спорт. Майка му Десислава е негова опора, която първа го посреща след състезание.

Сестра му Ирен също е лекоатлетка и много се вълнува от всички постижения на своя по-голям брат. По-малка от него е с 2 години, Божидар е човекът, който я запалва по леката атлетика. Ирен Саръбоюкова е една от най-перспективните български атлетки в скока на височина - вече има балканска титла, множество национални златни медали при девойките.

Божидар Саръбоюков е роден на 6 август 2004 г. в Харманли. Участник на Олимпийските игри в Париж през 2024 година. Европейски шампион на скок на дължина от първенството в зала в Апелдорн през 2025 година с резултат от 8,13 метра. През 2022 година печели сребърен медал в дисциплината скок на височина на Световното първенство до 20 г. в Кали, Колумбия.

На Европейското първенство до 20 г. в Йерусалим през 2023 година печели сребърни медали в скока на дължина и тройния скок, като в скока на дължина поставя национален рекорд за младежи.  На 4 юни 2026 година постига първа победа в Диамантената лига в Рим, като постига резултат от 8,26 метра.

Лични рекорди

• Скок на дължина – 8,45 метра (11 февруари 2026)

• Троен скок – 16.61 метра (28 февруари 2026)

• Скок на височина – 2,28 метра (1 март 2026)

Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google

Следвай ни: