)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
,fit(968:545)&format=webp)
Да, няма как да обикнете докрай този Мондиал. Все ще му намерите кусур. Въпреки Меси, Роналдо, Мбапе, Неймар, Ямал, Кейн, Холанд, Винисиус, Модрич и т.н. Въпреки рекордния брой голове. Все някой недостатък ще ви избоде очите. А такива има, това е безспорно.
Да, отборите са твърде много. Да, програмата е странна. Да, цените оттатък Океана са безбожни. Нека обаче припомним, че още преди половин век има сериозно недоволство срещу тогавашния шеф на ФИФА Жоао Хавеланж, дръзнал да увеличи бройката от 16 на 24. Преди Испания'82 той заявява, че ще бъде най-щастливият човек на планетата, ако види на финала да спорят Алжир и Камерун. После, когато през 1994-та беше решено, че следващият Мондиал ще бъде с 32 отбора, отново имаше куп несъгласни, включително Димитър Пенев и неговите златни момчета. Сиреч, основателните критики сега, ги е имало и много назад във времето. Както и клишета като "футболът вече е само тичане" и "в днешно време вече слаби отбори няма".
В такива случаи съвремието често става жертва на себе си. Спомням си как през 90-те години Мичмана разказваше за някакъв благотворителен мач, проведен в Италия, с участието на звезди от 70-те и 80-те. И как съжаляваше, че вече няма такива артисти по терена. Да, нямаше ги Зико, Роси и Платини, но бяхме във времето на Стоичков, Баджо, Ромарио, Клинсман, Батистута, Савичевич, Бергкамп, Виали, Уеа, Кантона. После вече се въздишаше и по тях. Наскоро един ирландски журналист написа, че най-доброто световно първенство, което някога си виждал, е това, което си гледал, когато си бил на 11 г. Плюс-минус година или две в двете посоки, разбира се. Сладкото в оценката идва, казва той, защото си точно в началото на юношеството, когато си достатъчно голям, за да оцениш магията на световното, но и си достатъчно млад, за да не разбереш цинизма на нещата. Има нещо вярно. Затова и започнах така - няма как да обикнете докрай Мондиал 2026. Освен ако не сте на възраст между 9 и 14 г.
Мисля си и друго: когато сравняваме с миналото, изразяваме в известна степен и своите чувства към съвременния свят - комерсиален, дигитален, потребителски. И пак се връщаме към "търсенето" преди и сега. Преди 30-40 г. коментатори и специалисти се тюхкаха, че във футбола няма видеоповторения. Скандални неща, които въпреки своята очевидност минаваха, се случваха дори в по-нови времена. Например незачетеният гол на Лампард срещу Германия през 2010 г. Или онзи гол на Аржентина срещу Мексико на същия Мондиал, при който ясно си виждаше, че Тевес е в засада при подаването на Меси пред вратата. Виждаше се и на видеостената на стадиона, но съдията Розети и помощникът му нямаха право по онова време да се позоват на видеоарбитраж.
Друг е въпросът, че нещата определено не намират верния коловоз. В един подкаст бившият съветски национал Игор Шалимов се пошегува, че нищо чудно в наши дни при преглед на ситуацията с VAR да бъде казано, че ръката на Марадона е в естествено положение и няма дузпа на онзи мач в Неапол. Рой Кийн с основание изрази раздразнение относно безкрайното обсъждане на правилата. От друга страна няма как да е иначе, светът на технологиите направи и прави гигантски крачки: от пет-шест камери за излъчване на големите мачове през 80-те, минахме през 18 камери на финала на Евро'96 в Лондон, стигнахме до 35 в Русия през 2018-а, за да се озовем сега с 50 на Мондиал 2026. Всичко вече се вижда и обикаля света за секунди. Буквално.
А едно време беше романтично. Макар че чат-пат се возехме и на лодката на невежеството. Но си остана все така романтично. Не мисля, че съм единственият, който е заспал след победата над Аржентина, мислейки вече за осминафинала с Румъния. Така беше обявено - играем с румънците в Ел Ей. Да, но късният втори гол на нигерийците срещу Гърция пренареди класирането в групата. Само че информацията не стигна навреме от Бостън до Далас, макар че от София подсказаха за случващото се на другия мач. Едва на "другия ден" по обед разбрах, че вместо със северните съседи ще се дуелираме с мексиканците. И един забавен случай от 2002-а. На световното тогава коментаторите не казваха как е свършил вторият двубой от групата, за да е по-интересно после на зрителя. Франция тъкмо беше паднала от Дания и си заминаваше, започваше на запис Сенегал - Уругвай. Кафене, компания, шеги и закачки. Към средата на първото полувреме африканците поведоха с 3:0. "Уругвай ще изравни", някой се изкряска. "Да, да. Хайде на бас", обади се друг. Готово - бас. Накрая мачът си завърши 3:3, а загубилият почерпи. Впоследствие стана ясно, че спечелилият е ползвал "пищов" от телетекста. Смях.
Така че насладете се на световното - в съответния етап от вашия живот, пречупено през особеностите на времето, в което се провежда, то винаги носи специална емоция със своите герои, рекорди, драми и триумфи.
Добави Sportal.bg като предпочитан източник в Google
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)