Боряна Калейн: Не искам да оставам в миналото

През декември 2024 г. Боряна Калейн обяви, че прекратява състезателната си кариера. По това време сребърната медалистка от Олимпийските игри в Париж няма план за бъдещето си в спорта, но няколко месеца по-късно това се променя и тя става помощник на Бранимира Маркова в националния отбор.

„В началото ми беше много странно, но не толкова психологически, колкото физически. Не можех да стоя на едно място. Бях свикнала, че сутрин със ставането си трябва да отида на тренировка в залата. Да се събудя и да знам, че в този ден нямам какво да правя, особено преди да започна да работя като помощник-треньор, беше объркващо. Да, пътувах в чужбина, водех лагери и майсторски класове, но това не беше всеки ден и не можеше напълно да ме ангажира“, споделя сребърната медалистка от Париж в интервю за списание DIVA.

По женски в началото насочва енергията си към дома – място, на което до този момент рядко се е задържала заради постоянните си ангажименти. Лъсва всеки ъгъл до съвършенство, готви (както годеникът ѝ я хвали – доста вкусно), подрежда (като една прецизна Дева), но чувства празнота от липсата на гимнастиката.

„Просто свикваш с идеята, че няма как да си активен спортист цял живот, и намираш нещо ново, което да правиш. Бих казала, че бързо се ориентирах и това ми помогна психически“, признава сега Боряна.

През май 2025 г. започва като помощник-треньор на Бранимира Маркова в националния отбор по художествена гимнастика, а от януари е личен наставник на 16-годишната надежда Алекса Рашева. „След първото ѝ състезание във възрастовата група на жените и златния ѝ медал за мен е важно тази година да натрупа увереност. Предстои ѝ дълъг път.“

Увереност не е просто дума с голямо значение за Боряна. Тя е състояние, което с години се опитва да изгражда у себе си като състезател. Признава, че в спортната си кариера е имала периоди, в които е оставала без грам доверие в собствените си сили и качества. Кризата се задълбочава след няколко поредни провала – петото място на Олимпийските игри в Токио, последвано от дълго боледуване от ковид месец преди Световното първенство в София през 2022 г., на което в крайна сметка не се явява заради лошо възстановяване и престой в болница.

„Бях суперфокусирана върху представянето си на първата ми олимпиада в Токио. Гледах на нея като нещо, което ще определи пътя ми занапред на всяка цена. Имах разбирането, че ако не спечеля медал, нищо друго в живота си няма да постигна Много грешна настройка! После, когато не се получи и с титла на световното, реших, че за нищо не ставам”, ще разкаже Боряна.

Последвалите месеци са едни от най-трудните в живота ѝ. Спира да се храни, едва спи, всеки ден в залата е малък ад, който преживява отново и отново. Обмисля да се откаже, дори го споделя с треньорката Марияна Памукова, с която са заедно 18 години. Именно тя я склонява да даде последен шанс на кариерата си, като този път Калейн избира да смени настройката.

“Когато се усещах на дъното, всеки ден се будех с нагласата – сега отивам в залата и ще сбъркам всичко. И ставаше точно така. Беше отвратително усещане, което те кара да не се харесваш. Но в момента, в който избрах да опитам за последно, да дам шанс и да видя какво ще се получи, сякаш стана чудо. Да, сутрин имах ужасни болки, чувствах тялото си като на 80, но наум си казвах – това означава, че съм свършила добра работа. И си обещавах вечерта да легна още по-смазана. Мислех си – днес е чудесен ден независимо от това, което се случва“, издава гимнастичката.

Новият ѝ подход дава резултат и след серията неуспехи не просто влиза в най-добрата си физическа форма, но си връща обратно любовта към спорта, загубена по пътя към подиума. Всеки ден в залата става за Боряна малък празник, в който осъзнава късмета да прави нещо, което истински обича. „Защото нашата работа е такава, че никога не може да си сигурен дали ще я имаш утре. Всяка контузия, всяка грешка може да означава край на състезанията.“

Манифестирайки бъдещия си успех, Боряна влиза и в подготвителния цикъл за олимпиадата в Париж, от която донася сребро за България. Малките ритуали на утвърждаване добиват ново значение, а личната легенда гласи, че годеникът ѝ „помага“ да грабне медала с написано на хартия желание, оставено в базиликата “Сакре кьор” в Монмартър

„Подиумът от олимпиада ми е мечта още от детските години. След първия неуспех в Токио сложих на екрана на телефона си снимка на медал от Париж. Започвах деня с гледане на тази снимка и с няколко думи към себе си. Усещах как те работят у мен и си връщах увереността, че ще постигна успех“, издава Боряна.

Дали не тъжи, че силите ѝ (или оценката на журито, която според специалисти е била нечестно понижена – бел. ред) не стигат за злато?

„Не, аз исках медал, без значение какъв. Наясно съм, че в субективен спорт като нашия има и доза шанс.“

Титлата ѝ обаче няма нищо общо с шанса, а със здравата работа, която гимнастичката полага ежедневно от 6-годишна. Издава, че откакто навършва 13 и влиза в националния отбор, графикът ѝ става като на „големите“ плюс уроци. Сигурно тогава у нея се ражда и убеждението, че е прегрешение да бездействаш. Последното дори днес си позволява изключително рядко.

"Най-вредният човешки навик за мен е да си губиш времето. Когато тренираш, влагаш не просто всичките си 100 процента в процеса, а постоянно се опитваш да ги надскочиш. В състезание в най-добрия случай успяваш да покажеш едва 80% от възможностите си заради напрежение, умора, стрес. Затова и в процеса на тренировки се иска да си максималист“, уточнява Калейн.

Днес в новата ѝ роля на треньор обаче осъзнава нуждата да балансира във взискателността си така, че да бъде истински полезна на своята състезателка. През месеците, в които са заедно, наблюдава внимателно реакциите ѝ, за да открие онази рецепта, която ще ѝ помогне да я направлява да се представя все по-добре пред публика.

„Взимам пример от моя личен треньор Марияна Памукова. Аз съм емоционален човек и по време на състезанията тя ми вдъхваше спокойствие. Беше уравновесена, стабилна, дори да е имала някакви притеснения, никога не пролича. Да имам такъв треньор, докато бях в своите състезателни години, се превърна в здрава опора и сега се опитвам да бъда също такава с моята състезателка, когато стане по-емоционална. И все пак не може да се действа по формула – работим с живи същества.“

Спортната психология вълнува Боряна не само като път към по-добрите резултати на нейната възпитаничка, но и академично. Сребърната олимпийска медалистка в момента е докторант в НСА, а темата ѝ разглежда психологическите предпоставки, нужни на атлетите, за да постигнат успех.

„Тази част от спорта ми е много интересна и се радвам, че започва да ѝ се обръща все по-голямо внимание в подготовката на младите. Представянето на състезание за мен се дължи повече на психическата устойчивост, отколкото на чисто физическите възможности. Те при атлетите много пъти са изравнени и въпросът кой ще вземе златото се решава именно от моментната способност да се концентрираш, да овладееш емоцията и напрежението от очакванията си.“

На 25 Боряна несъмнено вече е успяла да постигне много от мечтите си, но една лична стои на дневен ред – семейството. С партньора ѝ – кинезитерапевтът Георги Тодоров, са заедно вече близо 6 години, а от една и половина са сгодени. Още не са избрали дата на сватбата, но са съгласни, че не искат да е с двеста гости, само с най-близките им хора.

„То и така няма да е малка сватба, защото моето семейство е голямо“, усмихва се гимнастичката, която споделя, че е израснала в задружна фамилия и иска да възпроизведе този модел. Майка ѝ има три сестри, те имат наследници и на празници къщата винаги е пълна, шумна и весела. „Искам много деца, но Бог ще реши. Тези неща не е хубаво да се говорят ей така“, казва Калейн.

Репетицията за голямо семейство, за което да се грижи като домакиня, бившата състезателка вече е започнала с опознаването на традиционната ни кухня. Умее да прави пълнени чушки, мусака. Преди време пък любимият ѝ мъж я издаде, че се справя и с рибните специалитети. Диетите не са популярни в дома ѝ, за разлика от книгите. В спалнята си Боряна има голяма библиотека и споделя, че ако не беше станала гимнастичка, навярно щеше да има своя кафе-книжарница.

„Представяла съм си я много преди да станат модерни“, усмихва се.„Когато бяхме деца, неделите семейно ходехме на пикник. Мама винаги беше направила нещо за хапване, а с брат ми лежахме на одеялото, слънцето ни огряваше и я слушахме да ни чете „Пипи Дългото чорапче“, „Хайди“, „Лили Чудото“. По-късно не ни е карала да четем, но ни купуваше много книги и естествено ни насочи към тях.“

Тези моменти оставят сладки спомени у Боряна и отключват глада ѝ за литература. Любим жанр ѝ е фантастиката, защото успява да я откъсне от заобикалящия свят и да ѝ помогне да се разтовари психически. Харесва поредицата на Сара Маан „Стъкленият трон“, но посяга и към книги като „Да прецакаш Дявола“ на Наполеон Хил. Нея дори препоръчва на младите гимнастички, с които се среща в залата. „Тази книга я препрочитам, защото на всеки етап в живота носи нови прозрения признава Калейн.

Друго хоби на сребърната медалистка е рисуването. Този талант получава в наследство от баба си по майчина линия, която е архитект. Картините си обаче не излага по стените на дома си. „Държа ги в един скицник!“ Признава, че след края на състезанията е изоставила моливите, но продължава да харесва изкуството и да посещава изложби, когато пътува.

Женските ѝ изкушения са свързани с модата. От момиче се увлича по нея, но не е от тези, които сляпо я следват. И все пак за хубава чанта е склонна да отдели по-голяма сума. И за подходящи обувки към нея.

“Аксесоарите са моята слабост. Не бих казала, че харча много за мода, но колекционирам хубави чанти и имам доста в гардероба си”, Издава Боряна, която започва ежедневния си избор на облекло именно от детайлите. Чак след това изгражда цялостната визия, с която да разкаже история или да покаже настроение.

„В гимнастиката костюмите имат голямо значение и това ме накара да мисля за тях различно, а не просто като за дрехи. Същото е и в живота – ето днес това слънце ме подтикна да облека зелена рокля, която носи в себе си пролетта, свежестта – казва ми тя. И продължава: – Не се обличам за другите, а за себе си. Не търся внимание.“

Отношението ѝ към детайлите несъмнено личи и на корицата на D!VA. На нея Боряна изглежда предизвикателно модерна, но и някак свързана с началото на хилядолетието и Y2K стила.

„Не искам да оставам в миналото. Аз определено живея в бъдещето“, усмихва се Калейн и изглежда амбицирана да покаже, че още има какво да даде на художествената гимнастика, вече в ролята на треньор.

divamagazine.bg

Следвай ни: