Робертланди Симон вече е волейболист на Алианц (Милано)

Това без съмнение е трансферният удар на Алианц (Милано) за следващия сезон. Една мечта, подхранвана с години и вече превърнала се в реалност, сравнима в историята на Алианц (Милано) може би единствено с привличането на Матей Казийски в Милано точно преди три години.

Робертланди Симон, добрият гигант, пристига в Алианц (Милано). От дълго време той е емблемата на модерния централен блокировач, способен да съчетае умения на блокада и в атака от първо темпо, подкрепени от наистина внушителна физика, с начален удар от скок, който може да затрудни всяко посрещане и е достоен за най-добрия диагонал. Висок 208 сантиметра, с изключителна експлозивност и постоянство на най-високо ниво, продължаващо повече от двадесет години, кубинският шампион и днес е един от най-решаващите играчи в италианската Суперлига. Той доказа това в последните сезони в „своя“ Пиаченца, първият отбор, който го посрещна в Европа, където само преди няколко седмици вдигна като абсолютен главен герой купата на CEV.

Роден на 11 юни 1987 г. в Сантяго де Куба, син на двама баскетболисти, Симон започва малко случайно с волейбола в Суидад (Хавана), утвърждавайки се много млад в националния отбор на страната си. С Куба той печели две титли на Северна Америка, сребро на Световното първенство през 2010 г. и множество индивидуални отличия за най-добър блокировач и най-добър център. На 23-годишна възраст идва повратният момент в кариерата му – преди началото на Световната лига през 2011 г. капитанът напуска националния си отбор. Трансферът от FIVB пристига след година и няколко месеца, през ноември 2012 г.

Той акостира в Италия, в редиците на Копра (Пиаченца). Това е първата стъпка по пътя, който ще го превърне в легенда на италианския волейбол. С Пиаченца веднага печели Challenge Cup през 2013 г. и Купата на Италия през 2014 г. Следва период по света – в Република Корея, Катар и Бразилия. В Корея печели 3 национални шампионата с OK Savings Bank, докато със Сада Крузейро в Бразилия печели два южноамерикански шампионата и Световното клубно първенство. През 2018 г. се завръща в Италия в Кучине Лубе (Чивитанова). С фланелката на отбора от Лубе печели 3 скудета, 3 Купи на Италия, една Шампионска лига и едно Световно клубно първенство. От 2022 г. Симон се завърна в Пиаченца; след това имаше кратък престой в Джакарта, достатъчен да вдигне азиатската Шампионска лига заедно с Нумори Кейта и Рок Можич – исторически първи път за индонезийски отбор, а сега ето го и новото предизвикателство в Милано.

Данните, удостоверени от Legavolley, говорят ясно: той е централният блокировач с най-добро представяне от завръщането си в Италия през сезон 2018-19. В класацията го следват Себастиан Соле, Бартелеми Шиненезе, Марко Подрасчанин и Джанлука Галаси. През последния сезон, въпреки прекъсването поради контузия, той регистрира 0,52 точки от блокада на гейм, изпреварен в тази класация единствено от Агустин Лосер, Томас Берета, Леандор Моска и Флавио Жуалбурто. В италианския елит има 3387 точки, от които 478 аса и 738 блокади. В колекцията му от трофеи фигурират 3 скудета, 4 Купи на Италия, 1 Шампионска лига и 2 Световни клубни първенства, както и 3 шампионата на Куба, 3 шампионата на Корея, 1 Challenge Cup и 1 азиатска Шампионска лига.

В очакване да го срещнем в Милано след няколко дни, ето и първите му думи като играч на Алианц (Милано).

Здравей, Робертланди, добре дошъл в Милано. Какво те подтикна да приемеш това ново предизвикателство?

„Животът ми винаги е бил непрекъснато предизвикателство и това ново ме вълнува много. Щастлив съм, че пред мен има възможност, която тепърва ще откривам в кариерата си. Трябва да бъда честен: когато имаше първи контакт с Алианц (Милано) веднага си помислих, че би било страхотно да играя един сезон с треньора Роберто Пиаца и разпределител като Фернандо Крилинг - Качопа. Така започнах да говоря с президента Лусио Фузаро и с директора Фабио Лини и когато ми обясниха спортния проект и ролята, която бих могъл да имам в отбора, казах „да“. Вече знаех, че треньорът и разпределителят ще бъдат други, но за мен това вече не беше основният аспект: важен беше проектът и той беше много убедителен.“

Във всеки отбор, в който си играл, си оставил специален спомен, благодарение на силата си, но и на своята личност. Какво ще донесеш в Милано от опита си с националния отбор на Куба, в Бразилия, в Лубе и най-вече в Пиаченца, която беше твоят първи „дом“ далеч от Куба?

„Това е труден въпрос. Вярвам, че всичко тръгва от емоциите, които изпитвам, докато играя волейбол. Аз съм човек, който обича да побеждава и на всяка тренировка винаги се опитвам да дам най-доброто от себе си, като подтиквам и съотборниците си да правят същото. Обичам да работя интензивно, защото това е необходимо, за да се изправиш срещу всеки мач, както когато нещата вървят добре, така и в по-сложните моменти. Винаги съм се смятал за голям работник и мисля, че това може да бъде важна ценност за отбора. От човешка гледна точка пък винаги се опитвам да помагам на другите и да предоставям опита си на разположение на групата.“

Новото попълнение на Алианц (Милано), кубинският волейболист Робертланди Симон, даде първото си интервю като играч на клуба. Той говори за националния отбор, за новия си треньор, за тайната на спортното си дълголетие и отправи послание към феновете.

Как ще прекарате лятото между националния отбор и семейството? Притеснявате ли се за настоящата ситуация в Куба?

„Винаги се тревожа за страната си и най-вече за семейството ми, което все още живее в Куба. Щастлив съм обаче, че това лято ще мога да прекарам известно време с тях. Същевременно, носенето на националната фланелка винаги ме кара да се чувствам горд. Забавлявам се много, когато играя в международни състезания, и за мен това винаги е нещо специално.“

На треньорската скамейка ще бъдете с изгряващ специалист като Гийермо Фаласка. Познавате ли го вече? Какво е впечатлението ви от него и какъв принос смятате, че ще дадете на отбора?

„Разбира се, знам кой е Гийермо Фаласка по име и репутация, въпреки че все още не сме имали възможност да се опознаем добре. Скоро ще се видим в Милано. Имаме и нещо общо: като играч той е преминал през Пиаченца на Лео Маршал няколко години преди моето пристигане в Емилия. Знам, че е треньор с много ясни идеи и с точна работна философия, насочена към изграждането на конкурентен отбор в Суперлигата, която е едно от най-красивите и трудни първенства в света. Надявам се да мога да дам сто процента от себе си, за да помогна на отбора да постигне целите си.“

През 2010 г. на Световното първенство в Италия ви обявиха за най-силния централен блокировач в света. Шестнадесет години по-късно все още сте на невероятно ниво. Каква е тайната да останете толкова конкурентоспособен?

„Не, днес не се смятам за най-силния централен блокировач в света, нито пък се смятах за такъв през 2010 г. Както казах, винаги съм бил голям работник и през годините съм се опитвал да намеря правилния баланс. Баланс, който ми помогнаха да изградя и треньори като Данте Бонинфанте и Самуеле Папи в Пиаченца. Благодарение на това винаги съм успявал да дам своя принос. Вярно е, вече не съм много млад, но все още съм човек, който обича да тренира и да работи здраво. Днес трябва да обръщам малко повече внимание на опазването на физиката си, но винаги се опитвам да направя всичко възможно, за да помогна на отбора, защото това е най-важното.“

Има ли послание, което искате да изпратите на новите си фенове в Милано?

„На новите си фенове искам да кажа, че съм наистина много зареден и ентусиазиран да представям тях, този велик град и този клуб, който ме посрещна с голямо доверие. Готов съм да дам максимума от себе си във всеки един момент за отбора и за всички привърженици. Надявам се да получа много ентусиазъм и обич, защото заедно можем да изживеем един важен сезон.“

Следвай ни: