Състезателката на троен скок Анжелина Петкова вече е насочила мислите си към предстоящото световно първенство за юноши и девойки под 20 г. в Юджийн, Орегон, САЩ (5-9 август). Носителката на бронзов медал от балканския шампионат под 20 години продължава да се подготвя за летния сезон, а екипът на БФЛА се срещна с талантливата атлетка на лагера й в Габрово, за да научи повече за тренировъчния процес и големите цели.
„Лагерът протича много добре, всичко върви по план, имаме по-тежки тренировки, но това е нормално, тъй като сме в обемен период. Стискаме зъби и продължаваме напред.“
Петкова разкри с подробности и как протича ежедневието й в Габрово: „Денят започва със закуска, опитваш се да се разсъниш за първата тренировка, която е от 10 сутринта, следва обяд, почивка и втора тренировка за деня. Завършваме с вечеря и възстановяване, няма много разнообразие, но това е нормално, защото тренировките са по-дълги. Трябва ти много хъс и дисциплина за този етап от подготовката, както и да работиш психически над себе си.“
Състезателката на клуб „Ивайло Младенов“ призна, че предстоящото световно в Юджийн не излиза от съзнанието й: „Постоянно мисля, аз още преди да покрия, това беше единствената ми цел. Нямам търпение да отида. Нямам поставена цел, надявам се на хубаво лично постижение и всичко да завърши с добри емоции.“
Цялото семейство на Анжелина пък е част от света на леката атлетика. Брат й Пламен Петков е и неин треньор. Баща й Ивайло Младенов е европейски шампион на скок дължина от Хелзинки 1994 и осми на световния шампионат в Гьотеборг 1995. Майката на Анжелина - Десислава Александрова-Младенова има личен рекорд от 1.96 в скока на височина и е вицешампионка на Европа в зала от Париж 1996.
Логично идва и въпросът дали това спомага за добрите й резултати и ценния опит на своите родители: „Абсолютно ми помага. Не знам как е да не си в спортно семейство, постоянно ме подкрепят. Ная-вероятно заради това ми е по-лесно психически да се подготвям. От малка тренирам, може би от 5-годишна съм на стадиона. Може би съм била на 2 месеца, когато родителите ми са ме завели на стадиона, може да се каже, че съм израснала на него.“