Денислав Бърдаров в Block Out: Надявам се да съм необходим на България

Националът Денислав Бърдаров гостува днес във волейболното предаване на Sportal.bg - Block Out.

"Стана интересен сезон в Турция, ние имахме малко проблеми, сменихме разпределителя в средата на сезона, първият го изгониха и вторият го смени. След това тръгнахме малко надолу, смени се и темпото на игра - обясни Бърдаров в началото. - Създадохме проблеми на всички грандове, особено за Купата."

22-годишният волейболист, който през този сезон игра блестящо за турския Истанбул Бююкшехир Беледийеспор и заби 441 точки, гостува на живо на водещия Ивайло Банчев.

"Цяло лято тренирах с националния отбор, три месеца и половина, след това имах 4 дни почивка от клуба, бях може би в най-добрата си форма, повечето състезатели по това време влизат в ритъм, а аз бях готов за началото на сезона в Турция."

"Започнах на 7 години в отбора на Софийския университет, в малка зала в Биологическия факултет, три пъти в седмицата тренирахме. Започнах покрай брат ми, който е с 2 години по-голям. В началото тренирах с по-големи, много трудно беше - обясни Бърдаров. - Нашият отбор на СУ се разпадна, когата станах на 13. Дотогава не съм вярвал, че ще стана професионалист, особено пък на такова ниво. Вариантите бяха Левски и ЦСКА в София и както се знае, отидох в юношеския отбор на Левски. Но тогава решението беше на семейството ми, не решавах аз."

"Израснахме заедно с Алекс Николов, Мони Николов, Вени Антов, Стоил Палев и другите. Като юноши постигнахме много успехи, почти всички републикански първенства спечелихме, освен първото ни, когато завършихме седми от осем отбора. След това преминах в Монтана за година и половина, после в чужбина. Имах тежка травма на коляното в Левски и нямаше как да остана там."

"В Монтана за първа година играх при мъжете. Това е тежък преход, повечето момчета се отказват. Аз съм доволен, че минах пред това, да го преодолея, да видя мъжкия волейбол, тогава бях по-назад, но с много работа в Монтана и Левски, наваксах загубеното време. Що се отнася до травмата - професионалният спорт не е здраве. Травмите са част от спорта, не можем да ги изключим, но трябва да направим така, че да са по-малко. Имах доста счупвания - глезен, пръст, тибия с две операции, коляно, всичко това да 18-годишна възраст. Когато ми се счупи тибията, бях изпил няколко болкоуспокояващи, за да мога да тренирам с другите, което беше безумно."

"От Монтана заминах за Втора лига в Турция. Имаше световно първенство до 21 години в Техеран през 2023, бях се подготвил много добре за лагера, трябваше да замина за световното, но преди да отидем на контроли в Италия, стъпих накриво и при това ми се отчупи от хрущяла едно парченце, заради това бях извън терена два или три месеца. Не отидох на световно, в Монтана не бяха сигурни дали съм готов да играя."

"ИББ бяха във Втора дивизия, искаха да се класират напред, но не успяха. Счупих си ръката, наложи се да играя със счупена ръка един мач, но не постигнахме целите, които бяха поставени от ръководството. Но много ми хареса клубът - ръководство, база, затворен комплекс, тренирахме добре, готвихме се добре. След това останах в Турция, но злощастно. Джизре, близо до сирийската граница, градче, в което е много горещо. когато отидох там, беше около 45 градуса, не можеш да стоиш навън, всички от отбора живеехме в една кооперация, имаше уникален готвач в отбора - уникална кюрдска кухня. Живеехме всички на едно място, с бусчета ни возеха до залата и обратно. Не излизаш навън. Тази година клубът фалира и аз реших, че е по-добре да си тръгна. Можех да остана и да доиграя първенството. Но аз исках да тренирам, но като не взимаме заплати, момчетата казват, че няма да тренират. Аз се качвам в буса за залата сам, тогава бях най-младият в целия отбор, на 21 години. В момента, в който тръгвахме към залата, капитанът слезе при буса и ми каза, че не мога да се цепя от отбора. Неудобна ситуацията, по цял ден седяхме и си губехме времето и тази ситуация не ми харесваше."

"И отидох в ЦСКА, Сашо Попов много ми помогна, много съм му благодарен. Моят мениджър е турчин, аз го питах: Какво правим сега? Той ми каза: Тренирай, като има нещо, ще се чуем. Помолих го да звънне на ЦСКА дали мога да тренирам с тях. Но не звънна. Аз се обадих, Сашо ме разбра, каза, че ще ми се обади и наистина ми звънна. Тогава ЦСКА имаха проблеми и нямаше кой да играе. И ме картотекираха, като играх добре, но не това, което очаквах."

"После в Италия, в Гротадзолина, като бях резерва, беше хубав период. Бях заедно с Георги Татаров, наблизо имаше и други българи в други отбори - Алекс Николов в Лубе и Самуил Вълчинов в Мачерата."

" И от този сезон в ИББ, като беше интересен трансфер. Бяха гледали мои мачове с Джизре, познават ме, но идеята им беше, ако се справям, да играя. Но още в началото, тъй като бях подготвен, се справих, след подготовката с националния отбор. 441 точки в шампионата на Турция за сезона - не съм очаквал това, беше много трудно, имахме много разминавания с разпределителите. Нашият диагонал Брадли Гънтър, който преди игра в Хебър не можа да влезе в ритъм, не се нацели с разпределителя, постоянно се търсеше състава и аз трябваше да изнасям атаката. Брадли дойде при мен и на български ми каза: "Здравей, как си?" Заговорих му на български, но той знае малко думи. Сближихме се, бяхме в една стая, изключителен човек е."

"Турската лига е интересна, организацията ми харесва, всичко е на ниво. След такъв сезон в Турция бих искал да остана, натрупал съм опит в лигата и смятам, че догодина ще е още по-лесно да съм на ниво."

"Нивото в Турция се вдига всяка година, догодина ще е още по-силно. Много силни играчи и отбори, има тимове със звезди, които са назад или отпадат. В последния мач в Турция не се знаеше кой ще е четвърти, първите четири продължават за титлата, а от пето до осмо играят за Челъндж къп, кой да играе в Европа. Ние играем с четвъртия Спортото. Ние се бяхме спасили, не тренирахме много, те имаха празник в Турция Рамазан Байрам. Истанбул спечели срещу Халбанк, а нашият мач беше по-късно. Ако Халкбанк бие, Спор Тото отиват четвърти. Ако Спор Тото паднат, излитат извън топ 4. Аз имам чувство за справедливост и трябваше да играя на сто процента, за да е честно. Тежък мач се получи, но ни биха, въпреки че водихме с 1:0 и 2:1 гейма. Като цяло са много добър отбор и догодина се очертават като много силни."

"Винаги съм давал всичко от себе си за националния, даже съм дал повече, да съм полезен в лагерите, искам да направя това, което трябва, надявам се, че един ден ще се отплати. Миналата година тренирах до последно с отбора, знаех, че на световното ще стане нещо голямо, правихме изключително качествени тренировки. В последния ден преди тръгването за контролите в Япония треньорът ме освободи, той ми го каза, не ми стана приятно. Той решава, негово право е. Не съм се обидил, три-четири дни не знаех къде се намирам, но това ме мотивира много повече. Но не съжалявам, приемам го, продължавам да работя. Тогава заминах за Турция и казах на моите съотборници да гледат защото по-подготвен от нашия отбор няма. В Истанбул гледах мачовете от световното, вкъщи ги гледах, в компания, на голям екран. Много се вълнувах, знаех, че отборът ще постигне нещо такова, няма как да не се вълнуваш."

"Веднага след световното говорих с момчетата. Сега предстои нов сезон с националния отбор, аз вече се подготвям с моя кондиционен треньор Серафим Лазов, по-трудно е в сравнение с преди началото на сезона. Два дни почивах след края на сезона, като единият ден пътувах от Истанбул към София с кола. Така че се готвя усилено. Надявам се да съм необходим на националния отбор на България."

"Готов съм за първия лагер на националния, чакам го с нетърпение, не съм спирал да тренирам. За Европейското - очаквам като за начало залата да е пълна, истинска подкрепа, надявам се националният отбор да постигне добри резултати и всички българи да празнуваме заедно. Ще направя всичко да вляза в националния, каквото съм имал, съм го дал като работа и старание, вече зависи от треньора какъв ще е съставът, каква тактика и какви състезатели му трябват."

"На първо място мечтая да съм в националния отбор, това е най-големият ми стимул, както и Олимпийските игри. На клубно ниво нямам много претенции, то ще си покаже, важното е да играя редовно и да съм в силен отбор, да играя на ниво. Като малък не гледах много волейбол, по-късно много харесвах като стил на игра Александър Сливка, тази година играх срещу него, той е завършен волейболист, но му се събраха две контузии, но той ми харесва как играе. Ще се радвам отново да го гледам и да играя срещу него. От българските - не мога да кажа, може би Матей Казийски, той е примерът за всеки един български волейболист."

Следвай ни:

Снимки: Борислав Цветанов