Владо Николов: Синовете ми са по-талантливи от мен, но трябва да тренират повече от всички

Легендата на родния волейбол Владимир Николов записа шеметна кариера като диагонал, а като президент на столичния Левски го превърна в доминиращ клуб. За по-младите фенове обаче той е преди всичко бащата на световните вицешампиони Александър и Симеон, които са звездите на националния ни тим. Наскоро Владо представи своята биографична книга "Високо", в която разказва за всичко най-важно в живота си.

Като състезател той има 5 шампионски титли на България, 2 купи на станата, първенец е на Франция и победител в Шампионската лига през 2005-а с Тур. Два пъти е шампион и на Италия - първо с "българския отбор" на Тренто, а след това и с Бре Банка Ланути.

С националния отбор на България е бронзов медалист от Световното първенство през 2006 година, Световната купа през 2007-а, както и от Европейския шампионат (2009). През 2010 година пък е част от отбора, който става носител на Купата на CEV.

Владо Николов: Новото "котило от таланти" има потенциал да се впише в селекцията на Бленджини

Легендата гостува в студиото на "Марица Подкаст", където беше пределно откровен.

- Каква е реалната промяна в отношението към волейбола у нас след второто място на Световното първенство миналата година?

- Най-хубавото от всичко е, че след Световното всички групи, които имаме за  подрастващи, са пълни. А даже, мисля, че през ноември имахме над 200 деца в листата на чакащите, за които нямаме физическа възможност да настаним да тренират. За първи път има толкова желаещи, колкото допреди това не сме имали. Билетите за Европейското се пуснаха една година преди  първенството, но 11 хиляди бяха продадени за по-малко от 24 часа.

- Ти си човекът, който правеше най-трезви оценки след мачовете на Световното. Не мислиш ли обаче, че пак много вдигнахме летвата на очакванията?

- Второто ни място на Световното е страхотен и дори феноменален резултат. Но ние не сме вторият най-силен отбор в света. Преди нас има поне 6 състава - конкретно Италия, Полша, Франция, Бразилия, Япония и Русия, които са по-силни от нас. Това не означава, че не можем да ги победим, но означава, че ако играем 10 мача срещу някои от тях, те ще ни бият в 7, 8 или дори 9 от тях. И това е нещо, което трябва да се знае. И това го казвам не защото не вярвам на момчетата, напротив - надали има човек в България, който да им вярва повече от мен. Казвам го, защото това са реалностите.

Мотивацията всеки я носи вътре в себе си. Тя не е пари, коли, жени

Това, че станахме втори, не означава, че вече на всички турнири задължително трябва да ставаме медалисти, защото няма да е лесно. В този процес има битки, много работа и поддържането на една върхова спортна форма целогодишно е много трудна задача. Да не кажа невъзможна.

- Ти казваше за периода си във френския Тур, че си попаднал на място, където със съотборниците ти сте се намерили. Това важи ли и за момчетата от националния отбор сега?

- Категорично, на 100%. Те прекарват заедно свободното си време, заедно се хранят, заедно излизат, заедно се наслаждават на работата. И това е безценно. Дай боже да са здрави, за да покажат най-добрия волейбол, на който са способни, и в лигата, и по време на Европейското.

- Доколко феновете са важни за играта на един отбор?

- Феновете са смисълът на всичко. В крайна сметка всичко, което правим, е за  публиката. В моята кариера най-впечатляващи бяха феновете в Япония. 80%  от тях са млади момичета, които пищят, крещят, и то по много.

Второто ни място на Световното е огромен успех, но има поне 6 отбора, които са по-силни от нас

- А какво видя в Русия преди Нова година, когато беше там да гледаш  мачовете на Мони?

- Спокойно и стандартно беше. Не беше много по-различно от това, което се наблюдава в Европа. В Санкт Петербург имат много силен футболен и хокеен отбор, волейболът не е важен спорт в града. Но в Новосибирск за всеки мач залата е препълнена.

- Получи ли се вече онова семейно равновесие, в което ти вече си бащата на Мони и Алекс, а не те - синовете на Владо Николов?

- Случи се и това е най-хубавото, което може да се случи на един родител, и го пожелавам на всеки.  Мисля, че със сигурност вече няма подобни приказки за моята заслуга за техните успехи.

- Може ли да направиш една съпоставка - колко процента талант и колко труд беше при теб и как е при Мони и Алекс?

- Когато говорим за медали на световно или европейско ниво, всички са талантливи, всички работят и всички са дисциплинирани. И вече детайлите правят разликата. Иначе спокойно мога да кажа, че Алекс и Мони са по-талантливи от мен. Но категорично това не значи, че са по-малко трудолюбиви. Конкуренцията е толкова жестока, че няма как да успееш, ако не си талантлив, но и не работиш повече от всички останали.

- Доколко на синовете ти им пречи или пък им помага това, че не могат да губят?

- Винаги се стига до момента, когато става трудно. Няма вариант, в който ставаш медалист на Световно и ти е лесно. И когато ти стане трудно, единственото, което има значение, е да продължиш. Да направиш следващата стъпка, защото в даден момент другите се отказват, а тези, които продължават да правят стъпка по стъпка - те успяват.

Мотивацията всеки я носи вътре в себе си. Тя не е пари, коли, жени. Всеки намира в себе си нещото, което да го кара да продължи по пътя. Дали е нежеланието да се загуби, или пък е желанието да се спечели, което според мен е по-важно.

- Доволен ли си, че Мони избра трудния вариант с руското първенство, което е най-тежкото в Европа? Много пътувания, смяна на часови зони, суров климат.

- Пътуванията му тежат. Определено. Онзи ден се чухме и сподели, че са пътували 16 часа с влак, за да се придвижат до следващия мач. Другото, което не е особено приятно, е, че имат доста безсмислени двубои със слаби противници. Но фактът, че може да играе в едно от водещите първенства, е категорично позитивен за неговото развитие.

След фурора на Световното за първи път не успяваме да запишем всички желаещи да тренират

- А Алекс как се справя в Италия? Не говоря спортно-технически - там знаем - той е MVP, основен реализатор. Но той играе в най-гледаното първенство. Там всяко отиграване се гледа под лупа. Това на него как му влияе?

- Свиква се в даден момент. Това е една от причините за нашата цел  възможно най-голям брой българи да играят в Италия. Защото, когато сви кнеш с това напрежение,  на следващото Световно няма да изхабиш такава ментална енергия. Това беше едно огромно предимство, което италианците имаха пред нас на финала, и те успяха да го материализират.

Аз смятам, че имаме предпоставки да бъдем от водещите отбори в света в следващите 10-15 години. Но ще станем наистина фаворити, когато нашите състезатели започнат да играят в най-добрите първенства. Защото да умееш да канализираш енергията на напрежението в правилна посока, не е нещо, което се учи.

Ние си говорихме с треньора Джанлоренцо Бленджини и той каза: „Владо, аз мога да ги науча да бият сервиси, да посрещат, да забиват. Не мога да ги науча на опит. Опитът трябва да се преживее“. И от тази гледна точка второто място на Световното беше безценен урок. А това, че част от нашите момчета в момента играят във водещи отбори, също много помага.

Въпросът е, че състезателите трябва да слушат или поне да питат. С Влади Гърков си говорихме поне три пъти, преди да отиде във френския Сен Назер: „Влади, недей - отборът е слаб, тренерът е неизвестен, недей“. Отиде и ето -предпоследни са, кога играе, кога не, но това беше ясно предварително за много от нас - по-старите кучета.

И веднага паралел с другото момче, което послуша съветите на опита - Вени Антов, който е титуляр ( в Туркоан - б.р.), бори се за титлата и играе в Шампионската лига.  Той и Влади са две деца, които са на едно ниво като талант и подготовка.

- Нямат  толкова търпение ли младите?

- Не че нямат търпение - мисля, че знаят всичко за живота. Това е проблемът. Между другото, аз съм играл и в силни, и в слаби отбори. Но да играеш в слаб отбор, е ужасно, защото ти отиваш на мач и знаеш, че ако си на 100%, има някакъв шанс отборът ти да победи, но ако си дори на 85-90 процента - почти сигурно падаш. Докато в силния отбор знаеш, че като дойде тежкият мач, трябва да натиснеш, за да биеш. Но във всички останали мачове знаеш, че играеш със силни съотборници и дори да сте на 70-80 процента - пак ще биете. Отбор, който печели - няма проблеми, но този, който губи -  там се започват проблеми, скандали и винаги е едно и също.

Момчетата в националния отбор са неразделни и това ги прави победители

- Значи накрая пак е въпрос на личен избор?

- Накрая винаги опираме до личен избор. Защото имаме и другия момент - много е важно младите състезатели да играят. Тоест всеки един трябва да отиде на такова място, на което да направи следващата стъпка нагоре. Не само във финансово отношение. Парите са следствие от това, което се показва на игрището, но не всички го разбират. Имаме и по-екстремни примери - млади състезатели, които години наред вземат грешни решения и накрая се чудят защо кариерата им буксува.

Иска общините да дават поне 2% от бюджета за спорт

Владо Николов никога не се е притеснявал да нарича нещата с истинските им имена и да говори за реалностите в родния волейбол. Самият той признава, че откакто е ръководител в Левски, вече разбира и другата страна на спорта - управлението му.

"Нека да сме неясно: за да имаме успешен спорт - както волейбол, така и всеки друг, това, което трябва да се направи, е първо законодателна реформа, която да задължи общините, че сума от порядъка на поне 2% от бюджета за годината трябва да отива за спорт и култура", категоричен е Николов. И добавя, че тук визира и масовия спорт, най-вече този в училищата.

"Спортът е в основата на здравето на децата и бъдещето на нацията. Колкото повече деца спортуват, толкова по-малко пари се дават за лечение в бъдеще, това е доказано на много места по света вече. У нас някои общини го правят, някои - не. Столична община категорично не го прави. В  Пловдив обаче видимо се помага и на Марица, и на Локомотив", твърди Николов.

Според него спортното министерство следва да се фокусира основно върху професионалния спорт, докато общините трябва да работят по-активно по масовия. "Важно е голямата част от бюджета да е за националните отбори. Защото там се дават резултати и се случват най-често нещата, които обединяват нацията и ни карат да се гордеем."

Знае къде хейтърите никога не виреят

Макар и със славата на всенароден любимец, Владо Николов също става мишена на хейтърите. По този повод той твърди, че Олимпийските игри са феномен поне в едно отношение.  "Там има една страхотна атмосфера,  защото попадаш сред спортния елит на света. И в тази обстановка няма завист. Ама никаква. А знаеш ли защо няма завист? Защото човек, който си е отдал живота на  футбол, волейбол, баскетбол, кърлинг или друг спорт, винаги уважава опонента си", разсъждава легендата.

"Дори да си ме победил, аз знам, че много съм се трудил да стигна дотук. И затова  те поздравявам, защото ти си положил повече усилия от мен", споделя възгледите си Николов. Според него пък хейтърите са хора, които никога не са създали нещо и имат твърде много свободно време, за да влизат по форуми и да злословят. "Човек с работа, цел и мисия в живота няма време да съчинява простотии в социалните мрежи", заключава Владо. И добавя, че няма смисъл обществото да се опитва да превъзпитава такива хора.

Пловдивчанката Мая: Помислих - какъв нахален софиянец

Мая, съпругата на Владо Николов, е пловдивчанка. Кадър на волейболната Марица, но в средата на 90-те години шефът на федерацията Данчо Лазаров прибира всичко талантливо в Левски Сиконко. Така става и с Мая.

Пловдивчанката Мая е стожерът на семейство Николови

Двамата с Владо се срещат за първи път през 1994 година. "Той ме е забелязал, аз него - не в началото. Но искам да уточня, че аз бях неговият втори избор", откровена е майката на 4 деца.
Владо обаче има своя версия: "Един тийнейджър не забелязва само едно момиче, забелязва много момичета. И гледа къде ще му върже. Запознахме се на рожден ден на наша приятелка - Ани." Но любовта далеч не пламва веднага. "То тогава имаше голяма борба между Пловдив и София… И какво си помислих: Уау! Колко е нахален! Пробивен", признава Мая.

Двамата са гаджета 7 години, в които Владо три пъти предлага брак, но пловдивчанката все се дърпа. Не смята, че човек на 21 години трябва да се омъжва. Но на 24 вече е бременна. Така жертва кариерата в името на семейството, макар после да се връща за кратко в любимия спорт като треньорка.

Владо винаги е искал много деца - дори пет. Но и с 4 домът им е пълна лудница. Мая признава, че когато и Мони, и Алекс са тийнове и живеят в къщата им, трябва да готви като за рота.
Не е чудно, че Николови обичат моментите, когато заспят децата. Отварят бутилка вино и сядат пред телевизора.

Но Мая определено е стожерът у дома. "От 2002 до 2012 г. всяка година повече от шест месеца съм спал по хотели. Особено е тъпо, когато си в София и си на лагер. И аз знам, че вкъщи са Алекс и Мони, трябва да се четат приказки, трябва да се къпят децата - нормалните неща. Аз седя на лагер с колегите, с които сме си писнали да се гледаме, и си говорим тъпотии, докато вкъщи Мая се бори с живота", благодарен до ден днешен е Владо. Все пак успява да присъства на 3 от 4-те раждания. Куп други семейни празници пропуска. Дори сватбата отлагат на два пъти, защото пред диагонала изскачат важни мачове.

Негова криптовалута го вкарва вътре с милиони

Книгата “Високо” разказва за най-важните моменти в живота и кариерата му

Волейболната звезда Владо Николов е претърпял финансови загуби за много милиони. Той сам призна този факт пред водещата „Трейтърс: Маските падат“ Деси Стоянова, докато участваше в шоуто.
Легендата проявява нюх и с парите от волейбола завърта успешно бизнеси в доста сектори, като финанси, търговия, хотелиерство, енергетика, имоти, земеделски земи и други начинания. Според запознати той е един от първите, започнали още преди години да се занимават с криптовалута. От биткойни успява да натрупа състояние на стойност около 12 млн. лв. Отделно управлява успешно портфейлите на десетки волейболни легенди от България и чужбина.

За да успее в начинанието, Владо се будел по няколко пъти нощем, за да следи котировките на борсите в САЩ, Япония и други страни с голяма часова разлика спрямо България. В името на бизнеса с биткойните станал като бухал - спял, когато има време. През другото време живеел в света на борсовите индекси. Част от припечеленото инвестирал и в други бизнеси.

Голямата беля станала, когато Владо решил да регистрира своя собствена криптовалута. Самата операция струвала около 30 000 долара, но се оказала изключително рискова. Става въпрос за т.нар. мемемонета, каквато например пусна Доналд Тръмп при встъпването си в длъжност като президент на САЩ. Това е много деликатна акция, тъй като води до огромни колебания в перспективите за печалба или загуба.

За резултата от всичко това самият той призна пред Деси Стоянова следното: „Дани Петканов ми каза, че смята, че аз съм предател. А пък аз само няколко месеца по-рано фалирах бизнес за милиони, защото не ми издържаха нервите. Бръкна ми в раните и аз му казах: „Не поставяй под съмнение нервната ми система, защото не знаеш през какво съм минал”.

Въпреки чудовищния фалит с криптовалутата Владо Николов не е останал без препитание. Той например разполага с няколко дружества, които се занимават с енергетика чрез соларни панели. Отделно оперира в търговията и на имотния пазар. Но урокът си остава.

Книгите на Айн Ранд оформят философията му за живота

Айн Ранд е писателката, която променя живота на Владо. Той се увлича по философските възгледи, проповядвани от американката от руско-еврейски произход.

"Мога да кажа книга, която ми повлия категорично в живота, промени ми мирогледа - това е „Атлас изправи рамене” на Айн Ранд. В нея намерих много свои мисли, които бяха написани на хартия преди десетки години", споделя Владо Николов.

Айн Ранд е считана за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда.  Иначе Владо чете фантастика, криминални романи, трилъри. Също и много исторически книги.

Музикален фен е. Макар че от млад е запален рокаджия, започва да слуша упорито джаз.  Намира за нормално вкусовете да се променят с годините, макар още да си харесва добрия стар мелъди и хардрок.

Кирил Донев, marica.bg

Следвай ни: