)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
Дали приключващите в неделя XXV Зимни олимпийски игри могат да бъдат описани в 30 реда. И да, и ... не. Да, защото Европа отново преживя великото спортно предизвикателство, а феновете от всички части на континента (естествено и не малко от другите части на света) изпълниха всички арени почти до краен предел. Организаторите отчитат печалби и рекорди по наплив на зрители... А това наистина го нямаше на предните игри в Република Корея и Китай. Да, имаше проблеми пандемията от Ковид 19, но определено емоцията е различна. Тук трябва да прибавим силните състезания, скандалите в поносимо количество, драмите, сълзите. Това го има винаги.
&format=webp)
Не биха могли да ни стигнат обаче 30 реда за останалото извън светлината на прожекторите. Домакините обявиха разходи в размер на 6 милиарда евро. До последно залата за хокей в Милано не бе готова, да не говорим, че не отговаря да повечето стандарти. На никой обаче не му пука тук. Обявено бе построяването на нов лифт в Кортина, ала по време на игрите не се шуми изобщо за него. Всъщност на 3 февруари Кортина д'Ампецо бе огромна строителна площадка и си остана ... огромна строителна площадка и на 22 февруари. Не става дума за изграждане на спортни обекти. Хората си изграждат хотели и разни обществени постройки. С тези дейности вървят калта и проблеми с трафика, като прибавим и нормалната алпийска снежна зима, кашата става пълна. Е повечето строежи да прикрити с винили и въпреки това с нищо не се променя усещането за странност. Не за олимпийски празник.
Всъщност това бе една добре и не дотам добре брандирана олимпиада. Италианците построиха съвсем малко сгради (олимпийското село и залите в Милано), останалото са огромни палатки и контейнери за живеене. Няма никакви разхищения, дори журналистите в повечето случай остават на заден план. Май такава е тенденцията и на МОК, ако погледнем промените в правилата за акредитиране на представителите на медиите. Върви се към тотален монопол за носителите на правата, което с годините ще доведе до огромна информационна стерилност. Което съвпада с настроенията за живеене на тази изстрадала от безумията на собствените си двуноги жители планета. На Милано – Кортина дори не можеш да си направиш снимка с медалист или обикновен спортист в състезателните арени...Това обаче е най-малкото.
Президентът на МОК Ковънтри е решена да поеме твърда политика за генерални промени в движението. Идеята за вкарването на т.н. летни спортове в зимната програма не е отпаднала. Просто сега остава на заден план. Промените са само за едно – още по-големи печалби. Да ви прилича по това на дейността на ФИФА или мегаломанската идея за Суперлига на най-богатите футболни клубове на планетата? Какви размествания ще има трябва да разберем съвсем скоро. Следващите зимни игри са след четири години отново в тези планини, като Милано – Кортина просто даде насоката на французите. Май не – всичко като тенденции стартира от градската олимпиада в Париж.
&format=webp)
Когато имаш съоръженията просто вадиш винилите, брандираш и си готов. Останалото е свръх печалба за повечето по веригата. Както бе тук този месец. Разбира се високите цени на нощувки наложиха определени корекции при хотелското предлагане, ала никой не е на загуба. Макар в курортите около Кортина да се очаквали далеч повече туристи през февруари. Различните градчета, домакини на отделните състезания на игрите, бяха на часове пътуване с автомобил един от друг. Така например ако сте в Кортина и решите да гледате сноуборд в Ливиньо ще ви трябват близо седем часа път. И още толкова обратно. Имаше и други подобни дестинации. При положение, че не разполагате със собствен транспорт е по-добре да си стоите там, където сте. Придвижването с обществен транспорт или с олимпийските бусове може да ви причини трайни психични отклонения. Транспортният проблем си дойде с първите олимпийски дни, остана си и с финалните акорди. Може би и той е част от тенденцията. Въпреки, че повечето доброволци не знаеха, къде и за какво се намират, не може да кажем, че организацията е била провал. Важното е картинката на телевизионния екран да е красива и в крак с новите технологии. А тя бе такава, наистина. Какво си остава на терен е друга робата.
На фона на всичко трябва да признаем, че италианската държава е хвърлила сериозни усилия за сигурността на игрите. Карабинери и военни бдят денонощно. Сериозен пропусквателен режим има за всяко състезание, разбира се има какво още да се желае пак от доброволците, но пък до тях непрекъснато има полицейски части.
&format=webp)
На всички олимпийски игри е имало политика. Тук станахме свидетели на няколко скандала, като този с каската на дисквалифицирания украинец, при разясняването на които МОК не излезе с адекватна позиция. Поне така я разбраха повечето акредитирани журналисти. При откриването се видя колко е чувствително италианското общество към отделни вътрешнополитически действия на американското правителство. Чудно, какво би се случило ако Доналд Тръмп изпълни обещанието си да пристигне за финала в мъжкия хокейен турнир, при положение на терена да играят САЩ и Канада? С това темата за политика и олимпиада със сигурност не свършва.
&format=webp)
Какво направиха българите ли? Сътвориха една много добра олимпиада. На фона на всички безумия у нас. Разполагаме с невероятно качествени млади хора, практикуващи зимни спортове. Младежи с визия за бъдещето, с различно мислене, чаровни, красиви, говорещи езици. Българи, които показаха, че са деца на света. Със силата и мисленето на всички останали. Без комплекси. Имаме и добра работа на федерациите по ски и биатлон. Работа с план и конкретни решения за тази олимпиада (факт, независимо от хейта, който ще избухне под тези редове). Да,едни успяха повече, други разочароваха фенове и себе си. Все пак това е спорт. Тервел, Лора, Милена, Влади, Малена, Радо ... и всички останали направиха най-доброто класиране за България от Солт Лейк Сити през 2002 година. Сътвориха го с по-малка делегация и без грандиозни провали. Така изпълниха очакванията за успешни зимни игри през 2026 година. Естествено винаги може още. А ако се запази тенденцията и повечето от тези състезатели останат в играта наистина би трябвало да очакваме повече след четири години. Къде ли е разковничето на успеха? Винаги се спори по този въпрос, защото отговори на специалисти и спортисти биват много и са различни. А, когато Лора изненада в бронзовия си медал в Антерселва имахме интересен коментар. Олимпийската шампионка Екатерина Дафовска каза: „Явно Лора е изпълнила изцяло програмата на Пихлер...“
Известно е, че който се взира в детайлите и не се пести винаги успява! Утре има още едно състезание в биатлона, където Христова и Тодорова застават старт...
Александър Гигов, пратеник на Sportal.bg на олимпийските игри
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)