Антонио Бенариво: През 1994-та гледахме на България като отбор, който може да стане световен шампион

13 фев 2026 | 07:30
3768
4

Легендата на италианския футбол и Парма Антонио Бенариво даде специално интервю в студиото на Sportal.bg пред главния редактор Владимир Стоянов. Той има 362 мача за "пармалатите" и шест попадения за 13 години, като е единственият играч, участвал в спечелването на всичките осем трофея в историята на клуба - Купата на носители на купи - 1993 г., Суперкупа на УЕФА - 1994 г., Купата на УЕФА - 1995, 1999 г., Купата на Италия - 1992, 1999, 2002 г., и Суперкупата на Италия - 2000 г., Бившият защитник на Италия има 23 мача за “Скуадра адзура” и сребърен медал от Световното първенство в САЩ`94, където бе титуляр в последните шест мача, включително и във финала с Бразилия. 57-годишният Бенариво коментира полуфинала на Мондиала в САЩ с България, дузпата, която не бе отсъдена за "лъвовете", различни истории с неговия приятел Христо Стоичков от престоя им в Парма, за чийто 60-годишен юбилей бе пристигнал в София, за триумфите му в Парма, за кризата в италианския футбол и т.н.

- Антонио, добре дошъл в нашето студио. Как се чувстваш в София? Тук си за празника на Христо Стоичков?

- Благодаря, винаги е хубаво, когато идвам в София. Като започнем от приятелството, което ме свързва с Христо Стоичков. Това е една от европейските столици, които е хубаво да посетиш. Идвал съм често в София. Вчера беше този голям празник по случай 60-годишнината на Стоичков. Бях поканен и дойдох с голямо удоволствие. Събитието беше прекрасно и много красиво.

- Ти си приятел с Христо повече от 30 години.

- 32 години.

- Какво ще ни разкажеш за вашето приятелство?

- Той е един от малкото, с които съм запазил контакт. За мен той беше пример. Той е човек, който дойде в Парма като носител на "Златната топка". Игра в големи отбори, направи страхотно Световно първенство през 1994 година. Той е много скромен човек и аз бях първият, с когото се срещна в Парма като съотборник. Веднага се сприятелихме и събрахме в една стаичка. Той е футболист с харизма, която не съм виждал в нито един друг играч. Христо е страхотен човек с добро сърце. Според мен той дойде в Парма във вече изграден отбор. В нападение имахме Стоичков и Дзола, които бяха двама полунападатели, а не двама нападатели. Мисля, че на Христо му трябваше от истински нападател, както беше с Ромарио в Барселона. На следващата година в отбора дойде Ернан Креспо. Мисля си, че ако имаше истински нападател до себе си, Христо можеше да даде много повече на Парма.

- Да, в Парма не бе най-добрата му година от кариерата му.

- Въпреки това, записа 25 мача и вкара 5 гола. Добави и много асистенции. Можем да кажем, че не се представи зле. Стоичков и Дзола бяха страхотни играчи, но не бяха типични нападатели. Христо имаше нужда от нападател, който да играе малко по-напред от него. Мисля, че това беше трудността, която попречи на Христо да даде повече от себе си в Парма.

- Въпреки, че Стоичков не направи най-добрия си сезон, той си спомня Парма с голяма топлина и уважение. Дори през миналата година участваше в събитие на клуба. Беше много щастлив от посрещането на хората. Той беше първият носител на "Златната топка", носил екипа на Парма.

- Повярвай ми, в съблекалнята той имаше ролята на лидер. Спомням си мача за Купата на УЕФА. Трябваше да играем в Швеция. Знаеш ли как свърши мачът там?

- Разбира се, загубихте с три гола.

- Точно - 0:3. Загубихме с 0:3. След мача Христо ни извика всички в съблекалнята и каза: „Този мач ще го обърнем“. Каза го три пъти. Две седмици по-късно победихме с 4:0. Той вкара гол, аз също вкарах гол.

- Подготвил съм се добре. Пипо Индзаги вкара своя първи гол в Европа след само една минута игра. Стоичков вкара третия гол от статично положение, а ти вкара четвъртия гол преди продълженията.

- Всичко беше благодарение на неговата харизма. Бяхме мотивирани от неговото желание да спечели. Да вкараш 4 гола и да обърнеш подобен мач не е никак лесно.

- Кой е първият ти спомен с него? Спомням си, че ти си го взел от летището в първия му ден?

- Да, отидох да го взема от летището. Спомням си как веднага ми каза, че иска да си вземе италианско кафе. Взехме си кафе и това беше. Той беше обикновен човек. Беше човек от народа и не се държеше като носител на "Златната топка". Той веднага се интегрира сред всички в Парма.

- Ти каза, че Стоичков е вкарал 5 гола, но същият сезон беше най-успешният за теб от реализаторска гледна точка. Ти вкара 3 гола през този сезон и още 3 през цялата ти кариера.

- Когато Христо дойде в Парма, ми каза: „Ти нямаш гол? Не се притеснявай. Тази година ще вкараш!“ Вкарах три гола в този сезон. Сякаш той усещаше и разбираше, че за мен може да бъде пример, учител и допълнителна сила.

- Ти беше страхотен играч. Знаеш ли, че когато питат Стоичков да изгради най-добрия си отбор за играчите, с които е играл, той винаги казва твоето име?

- Да, видях в музея му. Там го има неговият идеален отбор. Когато дойдох миналата година, за да го посетя, видях името си. Попитах го: „Христо, сложил си името ми, защото идвам тук ли?“, а той ми каза, че съм част от идеалния му състав.

- Ти си легенда на Парма. Единственият футболист, който участва в спечелването на всички 8 трофея от Парма. Беше основна част от двата най-силни отбора в историята на клуба. Какво не ви достигна да спечелите Скудетото? На няколко пъти бяхте сред фаворитите, но малко не ви достигна да завършите първи.

- Това е въпрос, на който мога да отговоря по много начини. Може би бяхме твърде малки да спечелим титлата. Въпреки това, имахме страхотни преживявания в Европа, където спечелихме четири трофея. В Италия също спечелихме четири трофея. Към това можем да добавим, че загубихме 3 финала. Бяха страхотни сезони за този голям клуб.

- От тези 8 трофея, четири от които в Европа, кой е най-скъпият ти?

- Винаги първият трофей в най-скъп и красив. Победата срещу Ювентус във финала за Купата на Италия. Това остава най-скъпият трофей, който ни позволи да участваме в турнира КНК и да започнем успешния си цикъл, спечелвайки европейски трофей. Това са двата най-скъпи трофея за мен и ще ги помня винаги. Това бяха първият ни трофей в Италия и първият трофей в Европа.

- Преди да започнете твоята красива приказва в Парма, отпаднахте от ЦСКА (София) в първото ви участие в европейските турнири.

- Да, спомням си много добре. Направихме 0:0 тук и завършихме наравно 1:1 в Италия, след като поведохме в резултата. Това беше страхотен житейски урок. От този момент нататък не сгрешихме повече в Европа.

- Нека да поговорим малко за националните отбори. През 1994 година се изправи срещу България на Христо Стоичков в полуфинала на Световното първенство. В Ню Йорк успяхте да победите България с два гола на Баджо. Какво си спомняш от този мач? България беше изненадата в турнира.

- В предишния кръг България елиминира Германия и бяхме притеснени. Имаше страхотни футболисти, отлична организация и добри личности. Много се притеснявахме от Христо Стоичков, особено за този, който трябваше да го спира. Подготвихме се за този мач с идеята да го държим надалеч. Искахме да избегнем неговите страхотни фаулове. Срещу Германия той вкара феноменален гол. Когато започнахме да проучваме България, главното нещо беше да го обезвредим.

- А друг освен Стоичков? Ариго Саки даде ли ви по-специални указания?

Лечков беше халф. Балъков също.

- Заедно със Сираков и Костадинов.

- Всички бяха футболисти с качества и скорост. Напълно нормално беше да внимаваме с отбор като този и така трябваше да бъде. Не трябваше да гледаме на България като слаб отбор. Ментално трябва да приемеш противника като отбор, който може да спечели Световното първенство. Така гледахме на България. Мачът беше много важен. Това, че стигнахте полуфинал, означава, че сте имали страхотен отбор.

Костакурта: Стоичков беше топ футболист, харесвах много Трифон, победата ви над Германия ни смая

- През второто полувреме имаше една ситуация, при която твоят съотборник Алесандро Костакурта, който стоеше на същия стол преди няколко месеца, на който си седнал и ти, удари топката с ръка. България очакваше втора дузпа.

- Беше неволно, но можем да кажем, че ако тогава имаше ВАР, щяха да отсъдят дузпа със сигурност. Съдията беше зад ситуацията. Трудно беше за него да прецени ситуацията. Мисля, че го направи с добри намерения.

- Ако попиташ Христо, ще ти каже…

- Нее, не, Христо не. Купили сте. Но какво сме купили?

- Но тази ситуация беше добре за вас. Исках само да ти кажа, че Били каза: "Честно казано, беше дузпа".

Костакурта призна: През 1994-та имаше дузпа за България!

- Когато го видиш по телевизора, със сигурност е дузпа.

- Да се върнем седмица преди този мач. Вие започнахте слабо първенството и даже рискувахте да отпаднете още в групите. На 1/8-финалите срещу Нигерия си спомням как Роберто Баджо ти направи един пас, след който спечели дузпа, която той реализира и благодарение на този гол продължихте на четвъртфиналите.

- Беше много странен мач и получихме много бърз гол. За нас мачът започна много зле. Нигерия се помислиха за феномени и започнаха да си подават топката. Бяха много силни, но накрая те загубиха. След това се случи тази ситуация, при която Роберто подаде топката там, където никой не очакваше да подаде. Това се случи три минути преди края – в 87-ата минута. Влязохме в продължения. Не забравяйте, че този мач Джанфранко Дзола беше изгонен и играхме 10 на 11. Ако бяхме 11 на 11, щяхме да спечелим с 3:1. Този гол на Роберто Баджо ни зареди със сили и агресия. Не знаехме какво е умора, въпреки че времето беше абсурдно – беше много горещо.

- Миналата година бях в САЩ за полуфиналите и финала на Световното клубно първенство и беше 42 градуса. Тези мачове се играха в 15:00 часа следобед, а вие играехте още по-рано по обяд.

- Мачовете бяха по обяд или в 15:00 часа, за да могат всички да гледат.

- Най-важният мач се игра в 12:00 часа в Лос Анджелис.

- Да, срещу Бразилия в Лос Анджелис. Нека не казваме как завърши.

- Всички знаем. Срещу тебе бяха Ромарио и Бебето. След това дойдоха дузпите. Вашият капитан Барези се беше контузил, но игра във финала.

- Барези се контузи в първия мач, беше опериран от менискус в Америка и след две седмици беше на терена. Това беше абсурдно възстановяване от контузия. Игра много силно през целия мач. Бразилия беше допуснала 2-3 гола за целия шампионат и този мач завърши 0:0. След това дойдоха дузпите, за съжаление.

- Спомняш ли си често за този мач?

Този финал си го спомням всеки ден. Да загубиш финал на Световното първенство и да не станеш световен шампион заради дузпи няма как да не те кара да те боли. Много те боли. Всеки ден мисля за този финал, а вече минаха 32 години.

- Същото ми каза Роберто Баджо преди година. Той беше иконата на онзи футбол и неговото лице.

- Да, той изпусна последната дузпа, която даде победата на Бразилия, но ние пропуснахме три дузпи.

- Имаше ли нещо особено в избора кой да бие дузпите?

- Не се бяхме подготвили за дузпи даже по време на тренировките. Хипотетично не знаехме кои са петимата изпълнители. Саки ни извика в центъра на терена и ни попита кой се чувства сигурен и може да изпълнява дузпа. Който вдигнеше ръка, отиваше да бие.

- Ти не се ли чувстваше сигурен?

- Не, не вдигнах ръка. Това си е огромна отговорност.

- Както ти казах, Баджо сподели, че си спомня този момент всеки ден. Гледах едно твое интервю преди години, в което казваш как един дядо те е спрял и ти е казал, че имаш едно нещо повече от Кристиано Роналдо.

- Не можех да го разбера. Беше възрастен човек от Бриндизи. Спря ме и ми каза: „Анто, знаеш ли, че имаш едно нещо повече от Кристиано Роналдо“. Започнах да мисля за различни неща, но не успях да се сетя. След половин час ми каза: "Аз ще ти кажа – ти имаш финал на Световно първенство, а Кристиано не“. Не се бях сетил за това нещо.

- Имаше късмета да бъдеш част от най-силния отбор на Парма и един много силен отбор на Италия. Може би златните години на италианския футбол.

- Според мен тогава се играеше силен футбол с много добри чужденци, които идваха в Италия.

- Най-добрите в света.

- Точно така! Качеството на нашия шампионат беше много високо.

- Като погледнеш седемте отбора – Милан, Интер, Ювентус, Рома, Лацио, Парма, Фиорентина. Батистута играеше във Фиорентина и беше нападател, който не съществува сега.

- Руи Коща.

- Едмундо.

- Днес наистина е много трудно да бъдат привлечени хора, които да правят разликата. В Италия ако имаш желанието, можеш да намериш такива футболисти. В Италия я има тази фантазия. Днес се търсят играчи чрез изкуствен интелект. Това е абсурдно. Тези, които страдат от това нещо, са тифозите, но и националните отбори. Никога досега не се беше случвало Италия да не участва на две Световни първенства подред. Дори това не накара Федерацията да спре и да разбере какъв е проблемът. Защо се случи това? Защото го виждаме всяка неделя. Имаш футболисти в националния отбор, които са на пейката в клубните си отбори. Това означава, че тотално си свалил нивото. Правилото „Босман“ дава възможността да бъдат интегрирани играчи, но трябва да интегрираш добри футболисти. Това е проблемът, както и че не се грижим много за юношески гарнитури.

- Когато говориш с бившите ти колеги за този проблем, те какво мислят по тази тема?

- И те мислят като мен. Вчера разговарях с Хаджи, който беше част от друг национален отбор. Каза ми, че имат същите проблеми, които ние имаме в Италия. Те разчитат много на юношеските гарнитури, за да дадат възможност на отборите да имат собствен продукт. Това са играчи, които подготвят от деца, за да имат футболисти в националния отбор.

- Как виждаш националния отбор с Дженаро Гатузо?

- Имаме всички шансове да се класираме на Световното, но финалите са много важни и това са мачове, в които манталитетът е много важен. Ако излезеш на терена със страх, ще загубиш всички мачове. Ако излезеш спокоен, ще победиш.

- В Италия обаче има голямо напрежение от вече 12 години. Преди 20 години пък Италия спечели титлата.

- Точно така! След което спечелихме Европейското с Манчини. Днес опитваме да натурализираме чужденци, за да помогнем на националния отбор. Това е абсурдно.

- Ако си спомним националния отбор, който спечели Световното през 2006 година, тогава в отбора бяха играчи, израснали с твоето поколение. Поглеждайки назад, спечелихте през 2006-та, но през 2010-а отпаднахте в групите, и то от Словакия и Нова Зеландия.

- Това са посредствени отбори. Трябва да играеш много концентрирано срещу всеки един съперник, без да го подценяваш. България беше подценена от Германия, беше подценена от Аржентина. Накрая това са уроците, които трябва да научиш.

- Кой е най-силният футболист, с когото си играл?

- На врата бих поставил Буфон, като защитник поставям Фабио Канаваро. Той е един от най-силните защитници, които сме имали в Италия. Може би и в света. Той знаеше винаги къде ще отиде топката. Имаше това качество да знае нещата предварително. Той не е от най-високите, но винаги разбираше къде да застане. Успяваше да скочи и да отнеме топката с глава от Казираги, който беше 1.90. Ван Бастен беше 193 см. Като халф избирам Себастиан Верон. Игра с мен в Парма. Той е страхотен играч. Като двама нападатели слагам Христо Стоичков и Роберто Баджо.

- И трите Златни топки, с които си играл, са в състава.

- Да, Канаваро, Стоичков и Баджо. В моите години имаше много силни играчи. Тримата холандци в Милан бяха фантастични.

- Кой е мачът, който те кара да се чувстваш най-емоционално?

- Със сигурност това е финалът на Световното първенство. Не мога да кажа други мачове. Всички знаем, че това е най-значимият мач. Няма други!

- Друг българин също игра в Парма – Божинов. Какво си спомняш от него? Когато пристигна в Парма, ти тъкмо приключваше.

- Тъкмо бях приключил и Божинов дойде в Парма. Следях го отблизо. Ако не бъркам, той беше най-младият чужденец, дебютирал в Серия "А". Той имаше големият малшанс да се контузи, и то два пъти тежко. Това му попречи да стане голям като Стоичков. Имаше всички качества.

- Но Стоичков е уникален.

- Стоичков е уникален и мисля, че ще остане в историята с векове.

- От всички тези чужденци, с които си играл през години, има ли друг, с който да си толкова близък?

- Не! Трябва да кажа, че Асприля е един от тези, с които поддържам контакт и го посетих у дома през миналата година. Само със Стоичков и Асприля.

- Липсва ли ти футболът?

- Това е въпрос, който ми задават всички. Не, не ми липсва. Днес ролята ми е друга. Трябва да приемеш всяка фаза на живота. Днес не може да си там, където си бил преди години. Не, не ми липсва.

- Можеш ли да поздравиш феновете на българския футбол?

- Имам симпатия към българския футбол и пожелавам да участвате в следващите големи форуми. Това е нация, която заслужава. Дала е много големи играчи и ще следя България, надявайки се да постигне големи резултати.

- Аз пожелавам Италия и България да играят отново една срещу друга на голям форум.