Случаят с Нумори Кейта придобива измерения, които далеч надхвърлят волейболното игрище. Проблемът не е свързан толкова с техническите качества на диагонала, колкото с всичко, което се върти около евентуалната му спортна натурализация и последващата възможност да играе за национален отбор, различен от родния му.
Според слуховете към днешна дата цели три федерации са в „надпревара“ за него: Италия, Франция и Турция. Още тук обаче терминът „надпревара“ звучи неуместно. Защото, макар да е напълно законно всеки човек (спортист или не) да смени гражданството си, спазвайки правилата, и съответно спортната си националност, е най-малкото спорно този процес да се представя – и може би управлява – като състезание за най-добра оферта. Преговорите изглежда се водят по-скоро на масата на сръбския агент на играча, отколкото да са резултат от личен, културен или спортен път на самия атлет.
Български собственик изведе Верона до първи трофей в Италия
Именно това е най-обезпокоителният аспект. Усещането, което става все по-силно, е, че националността рискува да се превърне в пазарна променлива – елемент за договаряне, подобен на клубен контракт, изпразнен от смисъла, който би трябвало да носи, когато става дума за представяне на нация, фланелка и цяло едно движение.
Между Италия и Франция, какво е бъдещето за Нумори Кейта?
Има поне два централни въпроса, които заслужават внимание и яснота.
Първият е свързан с правилниците. Играл ли е вече Кейта за юношеските формации на Мали? Необходимо е да се изясни по прозрачен начин дали и при какви условия той действително може да смени родната си федерация.
Вторият въпрос е етичен. Дори да приемем, че смяната на федерация е формално възможна, редно ли е да се стига до ситуация, в която няколко национални отбора „се борят“ за един спортист въз основа на индиректни предложения, обещания или предимства, договорени чрез посредници? Наистина ли това е духът, с който един атлет трябва да избере – или да почувства върху себе си – отговорността да представлява дадена страна?
За Volleyball.it отговорът е ясен: не.
Не защото искаме да отречем свободата на един играч да гради своя път, а защото превръщането на националността в предмет на търг рискува да изкриви самата същност на международните състезания.
Ето защо смятаме, че е необходим и желателен внимателен мониторинг от страна на FIVB, за да се провери дали в конкретния случай смяната на федерация е наистина разрешена предвид вече натрупания опит в юношеските гарнитури. Освен това е редно да се постави по-общият въпрос доколко е здравословно пазарът на посредници да стига дотам, че да влияе върху избора на национален отбор.
В противен случай съществува риск да се отвори път, от който връщането назад ще бъде трудно. А в дългосрочен план губеща може да се окаже не просто една отделна федерация, а самата достоверност на международния волейбол.