Ако вържеш ръцете на един италианец, той не може да говори

Още преди един италианец да отвори уста, разговорът вече е започнал.

Неговата комуникация надхвърля думите и в много отношения представлява цялостно телесно изпълнение — равна смесица от история, инстинкт и култура.

Именно най-популярните италиански жестове получиха главна роля в страхотната церемония по откриването на Зимните олимпийски игри в Милано - Кортина 2026 със специален хумористичен сегмент. Зрителите бяха "образовани" за най-често срещаните комбинации от размахване на ръце и пръсти на Апенините, благодарение на хумористичното представление на актрисата Бренда Лодиджани.

С фантастична церемония бяха открити Зимните олимпийски игри в Милано - Кортина

Смята се, че произходът на жестовете с ръце е различен. Според една теория те са се развили от необходимост по време на периоди на чуждестранна окупация, когато местните е трябвало да общуват, без другите да ги разбират. Друга теория гласи, че жестовете са служили за преодоляване на езиковите бариери и за изглаждане на регионалните диалектни различия, създавайки за италианците универсален начин на общуване.

Тази форма на комуникация се е разпростряла във всеки край на света — много от жестовете са разпознаваеми глобално или дори увековечени под формата на емоджита. Един от най-известните примери е събирането на върховете на пръстите в „лъжичка“, която се движи навътре и навън, за да изрази фрази от типа „какво изобщо говориш?“.

Към днешна дата са идентифицирани над 250 италиански жеста с ръце, като със сигурност ще се появяват още, тъй като тази форма на изразяване продължава да се развива.

Този начин на общуване е очаровал света благодарение на способността си да прави емоциите видими. Движенията се превръщат в открити изрази на радост, раздразнение, привързаност и много други чувства, показани открито пред всички.

В най-напрегнатите моменти — особено по време на спортни събития като Олимпийските игри — страстта, вложена във всеки жест, се превръща в емоционална връзка с публиката.

С течение на времето това явление надхвърля чисто физическите движения и се превръща в жестове на сърцето, напомняйки ни, че комуникацията е също толкова силна, когато се вижда, колкото и когато се чува.

Следвай ни: