Защо Иван Динев слуша "Бяла роза" в Нагано'98 и какво мисли за феномена Иля Малинин

Иван Динев е най-успешният български фигурист, участник на три олимпиади, 14 европейски, 13 световни първенства, медалист от турнири "Гран при" при мъжете. Сега е треньор в Лос Анджелис, а на зимните игри в Милано също ще се бори за добро класиране, но този път като треньор - на представителя на Тайпе Ю-Шиян Ли.

За първи път участва на олимпиада в Нагано през 1998 година и там записва най-доброто си класиране - 11-то място. В Солт Лейк сити 4 години по-късно е 13-и, а в Торино през 2006-а е 17-и.

"На олимпиадата в Нагано бях на 19 и първоначално не можех много добре да разбера на какво състезание съм точно. Мисля, че беше може би четвъртият ден на тренировки в Япония, прибирам се в олимпийското село и виждам, че българи тичат към мен и викат "Имаме олимпийски медал". Бях стъписан в първия момент, оказа се, че говорят за титлата на Екатерина Дафовска в биатлона. И тогава започнах да разбирам колко различно е това състезание, защото сме различни спортове, а всички се радват за всички. Моята стая беше точно над тази на Катя Дафовска и после цяла нощ слушах "Бяла роза". Даже малко се притесних, като осъзнах колко голяма отговорност е да представяш България на олимпиада. Така разбрах колко е важно за мен да съм на олимпийски игри. Сега за значението на това състезание разговарям с Ю-Шиян Ли, който също е на 19", разказва Динев.

Всъщност неговият път към участието в Нагано не е лесен. На световното първенство в швейцарския град Лозана през март 1997 година при мъжете се състезават 44-ма фигуристи и Динев влиза във финала на 24-мата най-добри, като завършва 23-и в крайното класиране. Това обаче се оказва недостатъчно, за да му осигури квота за олимпиадата през 1998-а. Затова се налага да се състезава през октомври 1997-а на Karl Schaefer Memorial във Виена, който е допълнителният квалификационен турнир. Там се решават още 6 квоти, за които се борят 20 фигуристи. Кратката програма е инфарктна - 7-о място за българина, но на волната той е блестящ с втори по сила оценки, а крайното трето място му осигурява квотата за Нагано. До участието там го извежда Людмила Младенова.

Месец преди игрите през 2002 година в Солт Лейк сити Динев започва да тренира в Лейк Ероухед. Спомня си, че по време на олимпиадата обстановката била напрегната и дори нощно време кръжали хелокоптери, а придвижването било бавно заради строгите проверки на всичко и всички месеци след атентатите през септември 2001 година. Иван остава да се подготвя в САЩ, като негови треньори последователно са Рафаел Арутунян, Игор Пашкевич, Анджела Никодинов.

2006 година, когато е олимпиадата в Торино, е последната в състезателната кариера на Динев. Днес той казва, че сред причините за отказването му са многото травми, натрупани през годините. Смята обаче, че главния фактор да се задържи толкова дълго като състезател на високо ниво е любовта към спорта. "Хубаво е, когато хората те познават и те имат за пример, хубаво е да покажеш на децата, че е възможно да постигнат много", казва българинът.

Той е първият наш фигурист, изпълни успешно четворен скок (тулуп) на официално международно състезание - на световното първенство в Хелзинки през 1999 година, когато завършва на 14-о място. Именно в края на 90-те години на миналия век започва бумът на четворните скокове при мъжете. Днес те са задължителни за тези, които искат да са в елита. А според Динев все по-често има дори фигуристи и с четворни скокове и с троен аксел, които не могат да влязат във финала на 24-е на световно първенство.

Питаме го докъде според него ще продължи развитието технически на сложността при мъжете, особено с оглед на присъствието на феномен като Иля Малинин.

"Имах удоволствието да работя с него преди около три години на лагер за скокове в САЩ. На тези лагери млади състезатели демонстрират пред други упражненията, които треньорът задава. Иля Малинин беше моят демонстратор. Беше страшно забавно, защото всичко, което го накарах да направи, той го показваше и беше супер фактор за тези малки деца. За тях беше уникално да видят от първо лице неговите четворни скокове. С него направихме страхотна серия, като започнахме от кадет, единичен аксел, двоен аксел с различни упражнения за влизане в скокове, докато ги свързахме до четворен аксел. Беше уникално! Това момче е от друго измерение. Той е много работлив и интелигентен, а четворните скокове са му цел №1", разказва Динев.

Според него нивото технически още ще се вдига, защото все повече фигуристи от различни нации скачат четворен лутц. А това означава, че след това може да се направи всичко.

"Жените напредват много бързо и тяхното развитие със сигурност ще продължи нагоре откъм сложност. Обърнете внимание, че и 6-те момичета, които играха във финала на "Гран при" при девойките, скочиха троен аксел. Аз имам малка състезателка с такъв потенциал, на сухо вече прави опити на троен аксел. Но е много важно треньорът да подготвя добре сухите тренировки, за да се избегнат контузии", допълва българинът.

Разтоваряме и за мнението му за ролята на родителите във фигурното пързаляне. Според Динев е голям проблем, ако се бъркат в работата на треньора. Споделя, че в последните години е виждал как немалко талантливи деца си тръгват от леда, защото родителите, казано образно, ги "прегарят", пренавиват.

"В нашия клуб имаме правила, защото родителите оставят децата си в 8 сутринта и ги прибират в 16 часа следобяд. Значи те ми имат пълно доверие. Създали сме условия да могат да се хранят, да могат да учат. Комуникацията с родителите е много важна, без да е необходимо да се навлиза в технически детайли. Но е важно да се обясни например защо трябва да се отиде на дадено състезание, какво е значението на това участие", разказва Динев.

А на въпроса кое състезание си спомня с усмивка заради забавна ситуация, посочва европейското първенство в София през 1996 година, когато завършва на 11-о място.

"Бях у дома, залата беше пълна. Два дни преди началото паднах на тренировка и имах хематом на седалището. Д-р Лозанов, Бог да го прости, ми сложи една инжекция и ми каза: "Само не трябва да падаш, защото това ще е скъсване". И аз със страх, че не трябва да падам, играх чисто", спомня си Динев с усмивка.

И допълва, че няма да забрави и откриването на първенството, по-точно случката с килима на леда. По време на церемонията ансамбъл играе върху него народни танци. В един момент обаче килимът започва да се мести, а човек от екипа на състезанието решава да го коригира, което води до падането като домино на почти всички танцьори.

Следвай ни: