)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
На Световното първенство по лека атлетика в Токио 25 бяха постигнати няколко исторически успеха. Сред тях бяха първите медали за Самоа, Сейнт Лусия и Уругвай, както и първата световна титла за Танзания.
Тази поредица от писма в сайта на Световната атлетика продължава с послание от световния шампион в маратона Алфонс Симбу към неговата родина Танзания.
"Скъпи приятели, поддръжници и любители на атлетиката,
Изключително съм развълнуван да отпразнувам едно монументално постижение в спортната история на Танзания.
На 15 септември спечелих златния медал в мъжкия маратон на Световното първенство по лека атлетика в Токио, Япония. Така станах първият танзанийски атлет, печелил световна титла в която и да е лекоатлетическа дисциплина.
Финалът беше наистина драматичен, тъй като победих само с 0.03 секунди. Успях да се задържа сред лидерите през цялото състезание, пестейки сили, и предприех финален спринт, когато конкурентът ми влезе на Националния стадион в Токио. Този тактически щурм ми осигури победата.
Тази победа означава много за нашата страна. Този момент символизира национална гордост и показва, че чрез постоянство, отдаденост и вяра величието е възможно.
Още от 2015 г., когато за първи път участвах на Световно първенство в Пекин, имах огромното желание да спечеля злато, след като видях каква чест получи победителят в онзи ден. През 2017 г. в Лондон взех бронзов медал. Това ми вдъхна кураж и си казах, че ще тренирам усилено, за да мога на следващото състезание да спечеля златото. Участвах на Световното първенство в Доха през 2019 г. и завърших 16-и, а на шампионата в Будапеща през 2023 г. не успях да финиширам, но не се отказах.
През 2025 г. си казах, че ще започна подготовка отрано. Преди да замина за Токио, участвах в Бостънския маратон и завърших втори. Благодарение на тренировките си имах много големи надежди за победа в Токио. Няколко дни преди състезанието сънувах, че заемам второ място, но пренебрегнах този сън. След като влязох на Националния стадион в Япония, отново си спомних за него. В този момент в битката бяхме останали трима атлети, а аз бях на трета позиция. Казах си: „Не, искам да спечеля златото“.
Бях решен да не се предавам до самия край на състезанието. Увеличих скоростта си и победих Аманал Петрос на финалната линия.
Бях изключително щастлив, защото бяха изминали 10 години, откакто започнах да преследвам златния медал на Световното първенство по лека атлетика, и влязох в историята като първия танзаниец, постигнал това.
Отвъд личната слава, този триумф вдъхновява амбициозните атлети в Танзания и в цяла Африка, напомняйки ни, че световната сцена е достижима.
Искам да отдам дължимото на моя треньор, на екипа ми и на всички, чиято работа зад кулисите допринесе за тази победа. Благодаря на атлетите, феновете и танзанийците навсякъде по света за тяхната подкрепа, гордост и солидарност.
Гледайки напред, тази победа не е крайна точка, а стартова площадка. Вярвам, че представянето ми в Токио ще отвори врати за нови покани, спонсорства и възможности за атлетите в Танзания да се състезават на най-високо ниво, а развитието на спорта постепенно ще набере скорост.
Алфонс Феликс Симбу"
Снимки: Gettyimages
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)