63-годишният мъж, пробягал най-тежкия маратон в света

Когато си пробягал над 1000 маратона в живота си, е разбираемо да се затрудниш в намирането на ново предизвикателство. Рори Коулман се присъедини към 54 други бегачи, за да се изправи пред предизвикателството на един от най-трудните маратони в света.

Можеш да се пробваш на "Маратона на пясъците“ през пустинята Сахара, но когато си го правил 18 пъти, се налага да прибегнеш до по-драстични мерки. В крайна сметка Рори Коулман от Кардиф намира ново предизвикателство, като си поставя за цел да постигне своя десети световен рекорд на Гинес.

Предизвикателството? Да пробяга маратон на 1118,56 метра под морското равнище заедно с още 54 души в цинковата мина Гарпенберг в централна Швеция.

"Аз съм британецът, който е участвал в "Маратона на пясъците“ най-много пъти“, казва Коулман. "Това състезание е част от ежедневието ми, дори срещнах съпругата си на него.“

Именно на ултрамаратона в мароканската пустиня той се запознава с партньор на Беър Грилс, който имал амбицията да организира най-дълбокия маратон в света.

"Когато започнаха разговори с хората от Boliden в Швеция, те си казаха: "Няма ли да е забавно, ако съберем много хора долу и поставим групов световен рекорд?“, добавя той. "Така се зароди планът за създаването на състезанието.“

"Той се свърза с мен и ме попита: "Бихте ли тренирали участниците?“. Отне ми милисекунда да кажа "да“!“

Да преодолееш здравословен проблем Освен че добавя ново впечатляващо постижение към биографията си, най-дълбокият маратон отбелязва и 250-ото му бягане след диагнозата със синдрома на Гилен-Баре.

"Това е много рядко състояние, засяга около 600 души годишно във Великобритания“, обяснява Коулман. "Не знаех, че съществува, нито че го имам. Бях в пустинята, имах стомашно неразположение и две седмици по-късно бях парализиран от врата надолу в Университетската болница на Уелс, докато лекарите се опитваха да разберат какво не е наред с мен.“

"Получаваш стомашно разстройство, а автоимунната система на тялото ти реагира срещу него и унищожава обвивката на нервната система.“

Коулман прекарва пет месеца в болница, учейки се бавно да ходи отново – нещо, което описва като "наистина необичайно преживяване“.

"Първите четири крачки бяха може би по-трудни от всеки маратон, който някога съм пробягвал“, добавя той. "Спомням си как поздравих с юмрук физиотерапевта в края на релсите. Три седмици по-късно участвах в парково бягане. За съжаление, завърших последен, но отново всички ме поздравяваха.“

"След това пробягах полумаратона в Кардиф и два месеца по-късно отново участвах в маратони. На следващата година се върнах на "Маратона на пясъците“ – това беше моят стимул, докато бях болен. Подземният маратон беше наистина специален, защото беше моят 250-и след болестта, така че това му придаде допълнителна стойност.“

Какво предстои за Коулман, след като покори последното си предизвикателство? "Правил съм някои интересни неща“, споделя той пред BBC Sport Wales. "Пробягал съм разстоянията между всички стадиони от Висшата лига – започнах в Саутамптън и завърших в Нюкасъл. Това беше добро. Бягах до Лисабон в Португалия за Евро 2004, а през 1998 г. поставих много световни рекорди на бягаща пътека.“

"Търсех неща, с които да се отлича от другите и да оставя своя следа като бегач. Трябва да използваш силните си страни. Не съм особено бърз, личното ми постижение на маратон е три часа и 24 минути, така че трябваше да намеря област, в която да блесна. Да мога да бягам по един маратон всеки ден в продължение на 40 дни – това е моето нещо.“

Коулман казва, че за него бягането е свързано преди всичко с психическа устойчивост.

"Стартирал съм 1229 пъти, за да пробягам маратон, и никога не съм се отказвал. Винаги по някакъв начин съм стигал до финала – понякога с лекота, понякога с мъка. Моята цел е да завърша, не непременно да се състезавам, а да завърша. Мисля, че това ми е помагало и в трудните моменти от живота.“

Коулман се надява синът му да продължи семейната традиция в бягането.

"През април отново ще бягам на "Маратона на пясъците“ със сина си. Той каза, че ще го направи само веднъж, но много бързо се записа отново, така че може би ще последва стъпките ми. Искам да продължа да правя това възможно най-дълго. Догодина ставам на 64 и докато мога да участвам в големите многоетапни състезания, да ги завършвам и все още да им се наслаждавам, ще го правя. Сигурен съм, че ще има и по-дълбок подземен маратон и се надявам да бъда поканен да участвам. Бягането вече наистина е част от живота ми и не помня време, в което да не е било.“

Следвай ни: