Иван Раднев: Българите трябва да изградят свой стил на борба

Иван Раднев, създател на „Суплес“, е у нас и вече 10 дни води тренировките на националния отбор по класическа борба в зала „Диана“ в столицата. 
Българинът е световен вицешампион, пети на олимпиадата „Атланта '96“, а след игрите се установява в Щатите, където започва треньорска работа. Тръгва от най-ниското стъпало на треньорската професия, за да стигне до щаба на националния тим на САЩ. През 2009-а е избран за треньор №1 на Щатите в класическия стил, а през 2022-а е назначен за главен мениджър на всички национални отбори на янките. 
В цялата си кариера е съпътстван от спортна марка за уреди и системи „Суплес“, която разработва, за да му помага в подготовката на състезателите. И тя става разпознаваема по цял свят, най-известният му уред е „българска торба“.
През 2023-а Раднев започва тясно сътрудничество с клуба по борба „Миньор“ (Перник) и неговия президент Иво Ангелов. Залата освен че се превръща в най-модерната у нас, но и се пълни с деца.

- Сякаш все по-често се връщате в България, г-н Раднев. Отвориха ли се българите към иновациите?

- Моето идване дори малко позакъсня сега. Но партньорството, което имаме с Иво Ангелов, ме задължава да идвам минимум един път в годината, за да видя как се случват нещата, да давам идеи, да надграждаме.

-

Оправда ли очакванията това сътрудничество?

- Наскоро Иво представи един доклад, според който членството в клуба се е увеличило три пъти, откакто сме започнали. Вече мисли да взима още една зала. Клубът от 13-о място в комплексното класиране на България вече е на 4-то. Освен това хората вече са се научили да си заплащат за качествени тренировки, което е голям успех. Преди, в България, да дадеш пари за тренировка по борба беше смешно, но на този етап никой не трябва да е детегледачка на някои хора. 
Отделно Иво и неговият екип направиха нещо много ефективно, което не всеки може да постигне, влязоха в детските градини, за да заинтригуват децата. Не да стават борци, а заради „Суплес“ спорта, който им помага за физическото израстване и доказва ефективността си във всички други спортове. Това беше нашата маркетинова стратегия. Вече след това най-кадърните дечица, ако проявяват интерес, можем да им предложим да тренират по-често. Тогава треньорът по борба влиза в ролята си и може да му каже на това дете: „Приятелче, ти ставаш за борец, можеш да станеш шампион, имаш тези и тези качества“. И оттам да си придърпа най-талантливите деца за борбата. Не искам да съм егоист, но си гледам интересите на борбата. Както виждате на моето лого стои схватка от борба, а можеше да е на джудист, щангист или на някой фитнес ентусиаст, защото зад всичко това стои системата „Суплес“.

- С националния отбор какви са ви взаимоотношенията?

- С федерацията и със старши треньора Стоян Добрев направихме видеовръзка преди няколко месеца и реструктурирахме плана за моето идване. Целта е за около 10-ина дни да демонстрирам най-вече работата с уредите на тренировъчната система “Суплес“ – българска торба, арената, която представлява вид тепих, върху който се правят различни хвърляния, тактически акции... Специално съм дошъл за класическата борба, но и треньорите в свободния стил видяха ефекта, започнаха да се интересуват. Сега обаче няма да има време за тях. 
Целта е не да ги изморявам, а да вникнат в процеса на работа, да видят как измисленото от мен е помогнало на мен самия. На всяка тренировка показвам нещо различно.



- А срещате ли негативизми, характерна българска черта.

- Гледам хората как разсъждават: "Да, той има хубави уреди, прави нещо да продава". Но не е така. Аз имам отдавна развит бизнес по цял свят. Дошъл съм в България да помогам, дългосрочно да си партнираме, да видя, че съм оставил нещо зад себе си на хора, които ме уважават. Нито ми трябва реклама, нито на видео да ме показват... Може би съм от фирмите в света с най-много видеа в ютюб. 
И други разсъждения срещам: „Да, да аз те знам, виждал съм ти нещата и чучелите ти ги знам“. И продължават: „Ама аз имах резултати и без тези неща“. 
Но аз тези уреди а ги вкарах, за да могат да ми помагат в ефективноста на подготовка в борбата, да ми ускорят процеса на работа – техническия, физическия процес, в груповите тренировки - там се считам за специалист и мога много да помогна, там открих „Суплес“. А именно как да водиш групови тренировки, как да можеш да задържиш вниманието не само на 2-3 души, а на 20 и повече в залата, всички да участват – там е тънката работа. Тогава вече уредът идва много ефективен е и полезен, защото имаш възможност да моделираш тренировки, да балансираш нива.. Много може да се говори...

- Залата е пълна с ваши уреди, ще бъде ли оборудвана с тях и след вашето заминаване?

- Всичко зависи от федерацията, не мога да кажа кой как да го направи. Но ще дам пример с мен. Когато аз започнах като треньор в олимпийския център в Маркет в Щатите, беше много трудно. От предишните треньори наследих една група млади момчета, студенти, които трябваше да освободя, ако мислех, както в България: той няма качества, не става. Тогава започнах да търся начин как да реструктурирам цялата програма, така че да е продуктивна и да привлека спортисти. И не само да привлека, а да взема най-добрите борци в Америка за тази възраст. Тогава ми представиха един уред с ластици, запознахаме и с неговия създател. Бях много впечатлен, имаше всичко – лост, дръжки..., много ми пасваше. Казах си, че трябва да го имам. Струваше 4500 долара, а от центъра нямаха пари да ми го платят. Всеки би се замислил дали да даде пари за нещо, което няма да е негово. Но мен това изобщо не ме интересуваше. Отидох, изтеглих пари и го купих. Тоест, когато човек вярва в нещо и иска да върви напред, трябва да прави инвестиции без да се замисля. Казах си: Това ефективно ли е? Ефективно....След това измислих „българската торба“, направих иновации...
Най-важното е, когато започнеш да правиш нещо, да имаш около себе си хора с виждане, които да ти кажат дали това, което прави Иван Раднев, например, работи или не. Но всеки трябва да намери в тези система това, което търси. Разбира се, ако кажете, че всички тези неща не ви помагат в борбата, ще отвърна: Малко сте изостанали, извинете! Мисля обаче, че всички видяха ползата.

- Българската борба вероятно ще изживее криза при смяната на поколенията, както се случи и с другите спортове. Какви са вашите впечатленията от работата с подмладения състав?

- Виждам, че много неща, основите на борбата, тези момчета не знаят. Селекционерът Стоян Добрев, един от най-големите и доказани специалисти в света, треньор на най-високо ниво, в момента е принуден да върши работата на клубен треньор. И вместо някой да е научил тези деца как да се обръщат, да правят правилни захвати при различни хвърляния и основни движения в борбата, сега Стоян Добрев трябва да се занимава и с тази част. Отделно от него се изисква да прави резултати на световно ниво. Извинете, но това може да го повярва само някой от масите, които хабер си нямат от борба. И да го съдят, да прехвърлят провалите на негов гръб може да направи само некомпетентен човек! Искам подчертая: Има много големи борци, които нямат компетентност в треньорската работа, то се вижда. Всеки може да сочи с пръст и да говори празни приказки. Но Стоян Добрев в момента е един клубен треньор в националния отбор, който учи едни деца, които може и да са закъсняли за големите резултати.  Виждам неподготвени треньори, някой не си е свършил работата... 
Така че трябва да се помисли не само за елита в борбата, но и за цялостно реструктуриране на клубовете. В момента към федерацията няма нито един квалификационен курс. Забележете аз за всеки мой уред имам отделен курс. На „българска торба“ може да продължи и 8 часа.
 Освен това няма план как всичко това да се случи и да се тръгне в правилна посока. Докато липсват тези неща, големи резултати няма да има.

- Още с встъпването си в длъжност новият президент Станка Златева отнесе доста критики за състоянето на борбата. С право ли?

- Никой не може да вини Станка Златева за нищо. Тя идва, иска да се научи, започва да разучава. И е нормално да има един период, в който да навлезе. Как може да сочиш с пръст човек, който не е бил нито ден президент на федерация? Всеки, който дойде, ще е нов и му трябва време.

- Откъде трябва да започне българската борба, за да излезе от нокдаун, в който е изпаднала?
- Винаги съм харесвал една българска поговорка и я следвам и досега: Рибата се вмирисва от главата. Тоест, ако нещо не се получава в „Суплес“ - виновен е Иван Раднев, защото той ръководи с неговия екип. Вината никога не е на състезателя, всичко идва отгоре. 
Първо, трябва да има план за работа. И поставяне на реална цел - дали приоритет в момента е да има световни шампиони или да се реструктерират всички клубове в България, които да се превърнат в една машина, фабрика за ефективност – да се повиши квалификацията, качеството на работа. Освен това клубовете да се научат как сами да си затворят процеса, да се самофинансират, защото не е реално да мислим, че държавата ще дава. Чух преди дни, че в Америка държавата помагала на спорта – няма такова нещо! Аз работя за федерацията, а не тя за мен. Искат от мен всеки ден членски внос, да закупувам карти, а те ги увеличиха – 45 долара на дете. Федерацията не дава нищо, но и държавата не дава.
Отново се връщам към квалификацията на треньорите, което е много съществено. Не казвам, че от НСА идват неподготвени треньори, там правят един обем от неща. Но реалността е друга. Аз не съм завършил НСА, но имам моята собствена академия и цял свят ме е признал. Отделно съм финансово независим, защото имам зад гърба си и академия, и продукти.

- В единоборческите спортове честа практика е да се правят международни лагери за израстването на състезателите. Вашето мнение?

- Ще отговоря така: Вие дойдохте до тук, за да направим този разговор, и бързате да си отидете, защото имате други ангажименти. Но, ако аз бях дошъл при вас, нямаше да бързате и дълго щяхме да си говорим. Така е и в този случай. Там където е домът ти или по-скоро близо до него трябва да е мястото за тренировки, а не да се надяваш да отидеш на лагер в Унгария, например, и да чакаш унгарците да те научат, да свършат твоята работа. Никой няма да го направи. Борците трябва да са тук, на едно место, да имат качествени тренировки, за да се изградят стила на България!

- Как минава една ваша тренировка?

- Тя е 2 часа, загрявката 30 минути. Седя на една маса, имам треньори, които работят с мен, те в случая са ми съдии. Поставяме големия тепих, така наречената „арена“, всеки си избира партньор, които вече е загрял, и следва час и половина борба. Нито ходя да държа на някого ръцете, нито му показвам грешките, както тук се случва. Гледам, записвам кой колко хвърляния е направил, структурирам правилата – дали една минута ще се борят или 40 секунди, дали всички акции ще се броят или до 4 точки, ще има ли пауза... Те влизат и започва същинската борба на 100 процента, „пара да се вдига“, „огън да стане“, час и половина не ги прекъсвам. От тях се иска да направят поне 12 периода от схватки, а това изисква максимална концентрация. В тази огромна зала тук, е трудно да се случи, тъй като ги губиш от поглед, онези в края могат да си кажат на ухо: „Днес без пот“. И ти няма да знаеш какво се случва. Във всяка една тренировка има някой, който иска да се покрие. Именно в това е работата на треньора – да предотврати тези неща да не се случват, за да си подберат онези за истинката работа.



- Вие как сте решили проблема с „покриването на състезателите“?

- Никога не съм бил привърженик на големите зали с много тепихи. Защото винаги съм започвал от нищо и е трябвало да правя нещо. Ще дам пример: Кога е по-лесно – да обучаваш в една стая 10 деца и да държиш фокуса на 40 и повече хора в голяма зала, в която всеки влиза-излиза, тряска... Разбира се, в малката. Никога няма да забравя моя първи треньор Петко Драганов, при когото сме се подготвяли заедно със Стоян Добрев. Събираше ни 12-15 деца и врътваше ключа, чистачката да не влиза, да не ни пречи. Голямата зала е за 100-процентна борба, борба, борба, за лагери. Но, когато тези деца ги учиш на А и Б в борбата, няма как да е в тази зала. Ето ви пример за ефективност.



- А виждате ли таланти?

- Да, разбира се, но трябва да ги развиваме. Много съм впечатлен от всички момчета, талантливи са, трябва си работа. Нещата могат да се оправят, корабът не е потънал! И в заключение ще кажа: И в другите държави имат два чифта крака и два чифта ръце. Аз всеки ден се уча и с идването ми тук научих нови неща!

Следвай ни: