Пини Гершон в "Гостът на Sportal.bg": Обещавам на родителите, че децата им чрез баскетбол ще станат по-добри хора

Легендата и директор "Развитие" към Българска федерация по баскетбол Пини Гершон е главен герой в рубриката "Гостът на Sportal.bg".

Гершон отново е част от българския спорт - 16 години, след като класира националния ни отбор на Европейското първенство във Вроцлав.

"Досега гледах първа дивизия, младежите под 16 и под 14-годишна възраст. Нивото на талантите е много добро. Имате около 50-60 треньори на предишния ми семинар, така че ще очаквам на следващите ми занимания да привлечем около 150 треньори", каза Гершон в студиото на Sportal.bg.

"Всичко зависи от парите в мъжкия баскетбол. Ако подпишете петима американци, например, естествено да играят поне четирима от тях. Доколкото знам, имаме поне 3-4 добри българи във всеки отбор, а останалото зависи от чужденците. Това пък зависи от финансовите възможности и така се определя нивото на самите отбори. Не трябва да се срамувате от този факт, защото в цяла Европа най-добрите отбори са изградени от чужденци. Между 6 и 10 играчи във всеки гранд са чужденци, а най-големите като Реал Мадрид, Апоел и Олимпиакос са най-богати и затова имат толкова добри чужденци.

Преди около 20 години Лукойл в България беше с най-много пари и съответно водеха най-скъпите чужденци. Така се съставя и изгражда по-добър отбор.

Колкото до треньорите в България, аз самият имам много дълга кариера и все още се уча. Така че треньорите ви трябва да искат да продължават да се учат. Аз бях тук преди 17-18 години и се учудих, че някои от играчите тогава още играят, но пък някои са вече треньори. Изненадва ме, че няма по-млади играчи, които да заменят по-възрастните. Но пък е хубаво, че треньорите се обучават и израстват.

Обичам Васил Евтимов, той беше мой играч и после стана добър треньор. Той плачеше на рамото ми. Каза ми, че са му отнели шампионата и затова се радва толкова на Суперкупата. Не гледах финала миналия сезон, но той е много чувствителен човек, нищо че е толкова огромен физически. Аз също за малко да се разплача за него. Радвам се за него, той е един от потенциалните треньори, който да работи с нас в някой от националните ни отбори на България. Играчите го обичат и той може да стане много добър треньор.

Опитвам се да помогна с каквото са ме помолили. Задачата ми тук е да изграждам треньори, което е първата стъпка за развитието на баскетбола. Аз избирам треньори за младежките гарнитури, защото първо трябва да развиваш треньори и след това играчи. Не знам дали Васил Евтимов ще стане треньор на мъжкия национален отбор, зависи от целите ни за следващите квалификации. Федерацията ще реши скоро дали да избере българин или чужденец. Има добри имена сред кандидатите, но за тези неща не съм аз човекът, който ще решава. Който и да е треньор, аз вярвам, че ще е добър кандидат.

Имаше ситуация в Самоков, където играчите на Черно море бяха изписани на таблото с имена на риби. Не е хубаво това, не знам кой го е измислил. Не е това начинът да си домакин на спортно събитие, не помня такова нещо в цялата ми кариера. Никога не се е случвало. Мога да ви кажа едно - имаме нужда от пари във федерацията за млади играчи, може би трябва да вземем малко пари от Самоков. Така Самоков ще си научи урока и ще помогне на федерацията да развива младите играчи. Не се печелят така баскетболни мачове, това е лош пример.

Парите говорят, а глупаците си кретат. Ако имаш пари, си в Евролигата. Ако искаме за 5 години да изградим баскетбол в България, няма да зависи само от мен. Ще на нужни пари за подготовка, за медицински нужди, за семниари... Трябват ни спонсори, защото без тях няма да стане. Имаме 40-годишни играчи в първенството. Аз предпочитам да има 20-годишни играчи на тяхно място, иначе нещо ми подсказва, че нещата не вървят напред. Трябва да изградим основата на пирамидата. Имаме нужда от много на брой състезатели, само така ще можем да разчитаме на добри резултати. Трябва да привлечем и да създадем много състезатели. В баскетбола може да изкараш повече пари от волейбола, иначе искам да поздравя успеха на националния ви отбор по волейбол. Там отивам децата в потенциал сега, но искам да кажа, че в баскетбола има повече варианти за развитие - в колежанското първенство може да изкарвате по 120 000 долара на година в колежите. И не трябва да сте Стеф Къри, има много посредствени баскетболисти в колежите, които играят и изкарват добри пари.

Вижте Дубай - те нямат баскетбол, но пък имат отбор в Евролигата, защото имат пари. Ние искаме да изградим баскетбол в страната от най-ниското ниво на юноши. В Дубай имат пари и затова почнаха отгоре на пирамидата. Затова ни трябва подкрепата на богатите българи и на фирмите.

Първо треньорите трябва да имат желание да са треньори, а тук не става въпрос за пари, защото там парите не са много големи. Те трябва да имат страст. Правя обучителни семинари в много градове и треньори идват на тях, но след това се връщат в клубовете. Ако те не следват програмата ми, ще бъде сложно, защото баскетболът вече не е същият като преди 10 години. След 10 години пък ще бъде съвсем различно. Аз искам треньорите да обучават децата на модерен баскетбол - с по-голяма динамика и залагане на стрелба от тройката. Децата трябва да играят този баскетбол, който ще бъде доминиращ в света след около 10 години.

В Израел ми казваха, че играя баскетбол от бъдещето, но това беше преди 20 години. Само че впоследствие отборите започнаха да ни копират. Но това е вече минало. Сега се играе по-бърз баскетбол с изстрели от дистанция, а ние това не го правехме. Процентите са по-високи. Навремето отбелязвахме около 35% от тройката, сега е над 40%. Затова трябва да почнат децата да стрелят от 5 метра, от 6 метра и после от 7 метра. В Щатите поставят зона на игрището за стрелба за 4 точки, защото искат да стимулират още по-дълги стрелби. А ако стрелят от средата на паркета, дори се отбелязват 5 точки. Това може да е добра идея.

Играчите още на 14 години трябва да стрелят около 250-300 пъти на тренировка, ако ще са шутъри. Хора като Стеф Къри всеки ден стрелят 400 пъти. Представете си 3000 изстрела на седмица, това се изисква за най-добрите шутъри. Няма да стане само с 2 часа на ден тренировка - минимумът е 4 часа и да са разпределени между сутрин и вечер. Не искам да разсрочвам колко хиляди часа точно отнемат на всеки играч, за да е добър. За някои упражнения не ти трябва осветление или климатик, може да ги правиш само с топка в градината си. Упражененията за стрелба са нещо подобно, може и срещу стената да се правят.

Треньорите не трябва да си мислят, че само с учене по семинари и кампове ще станат много добри. Трябва да посещават чужди тренировки и да обсъждат мнения с други треньори. Не знаеш къде може да попадне нещо важно и ключово. Сега имаме и социални мрежи, от които може да се гледат мачове и моменти от мачове, за да избираш какво да правиш със своите играчи. Треньорите трябва да знаят, че постоянно трябва да искат да се учат. А балансът е съвсем друга тема. Треньорска диплома за баскетбол е като шофьорска книжка - учиш се чак когато си излязъл на шосето, а по време на курсовете не можеш да изградиш всичките си умения.

10 000 часа трябва да се разпределят на 4-5 часа дневно, защото така правят най-големите. Коби Брайънт е работил повече от конкурентите си. Но те се състезават по между си кой ще тренира малко повече от другия. Един час повече на ден означава 7 часа повече на седмица и 365 часа повече на година - така се става по-добър играч. При децата много зависи и от родителите, и от средата. Трябва да се избере баскетбола, вижте как Саша Везенков избра баскетбола, защото е израснал в баскетболно семейство. Не всеки ще бъде като него, но много повече хора могат да изкарват пари от баскетбола, които ще са им достатъчни за пенсия. А нали не виждате Саша да живее по-различно от нас, той не ползва частни самолети. Той е солиден човек, независимо колко пари имат, цялото им семейство са много приятни хора. Самият Саша още работи като кон. Използва всяка минута, за да се развива.

Олимпиакос има контузени играчи, но имат пари и привличат нови баскетболисти. Само че всички от Евролигата се борят за определен брой баскетболисти. В миналото в България са играли Глушков, Голомеев, Пейчев, Стойков, Виденов, а Везенков е на друго ниво. В последните 30 години имахме страхотен талант, така че не става въпрос дали има талант в страната. Затова пак казвам, че зависи от родителите да подтикнат децата си да спортуват, а нашата задача е да привлечем децата за баскетбола и да ги развием. Обещавам родителите им, че ако запишат децата си на баскетбол, със сигурност ще станат по-добри хора. След края на кариерата си тези хора ще са треньори или бизнесмени, които ще се представят по-добре от другите.

Домакинството на Апоел в България дава шанс на всички да се докоснат до големия баскетбол. Това е съвсем друго ниво, друго темпо, други звезди и всички останали. Мачове като на Рилски спортист във Варна не са като на Апоел Тел Авив. Това е шанс и за треньорите да видят тренировките на Тел Авив, но много, много малко българи отидоха да го направят. Ако някой български треньор иска да гледа тренировки на Апоел, да ми се обади и ще го уредя моментално. Това е начинът да си треньор - да видиш как го правят на най-високото ниво. Около 400 са треньорите в България по баскетбол, макар не всички да са активни. Аз искам да ги направя поне 1000.

Аз бях успешен в Евролигата, защото мислех за бъдещето. Аз се учих от треньори за баскетбола, който играехме. След това развих стила и го подобрих. Имах много щастливи и успешни години - асистентите ми и играчите ми се мениха през годините, но винаги успявахме да задържим един сплотен колектив. Повечето от играчите ми бяха много умни - не всички, но много от тях. Ясикевичус е един от бившите ми играчи, който миналата година стана номер 1 в Евролигата и има много такива примери за добри играчи, станали успешни треньори. Но имах и късмет в треньорската си кариера, макар че заради лош късмет нямам още една титла. Но пък спечелих 3 поредни.

Един съвет към треньорите при набирането на нови играчи - избирайте си умни баскетболисти, защото са дефицит.

Сезонът е много дълъг, има много контузии и много пътувания. Никак не е лесно. Апоел привлече около 18 баскетболисти, те практически имат два отбора - един за България и един за Израел. Не можете да направите една тренировка с всичките 18 играчи. Логистично дори е кошмарно между България и Израел постоянно да се пътува. В Апоел работят опитни хора, но просто не е лесно. Засега се справят добре, макар да загубиха от Макаби, който им е сериозен спортен враг. Невинаги по-добрият печели. Апоел ще правят някои промени, направиха някои грешки с играчите, така че ще видим дали ще имат смелостта да рискуват отново.

Борислав Младенов е добър играч, основно реализатор. Мисля, че в израелското първенство може да играе, но Евролигата е твърде тежка за него. Това е да прескочи три нива на развитие. Ще му трябва време, няма да е лесно. Гледах му една тренировка с Апоел и още не е готов. Но пък е напълно различен с националния отбор на България. Но не е лесно да се конкурираш с топ играчи. Не е лесно да имаш увереността да пренесеш формата си от националния отбор на най-високото ниво в клуб като Апоел.

В България съм, защото вярвам в нея. Както и преди 20 години, така и сега вярвам, че България може да изгради нещо. Не казвам от нулата, но може да развием баскетбола изключително много. Ако едно дете попита родители си - баскетбол или волейбол да играя, отговорът е: бъди добър човек, защото няма много такива", завърши Гершон.

Следвай ни: