Леклер си спомни за своя кръстник Бианки и щуротиите, които са правили като деца

Шарл Леклер си спомни за своя кръстник Жул Бианки десет години след смъртта на французина, който загуби живота си десет месеца след катастрофата си в Гран При на Япония на „Сузука“ през 2014 година.

Преди 10 години Формула 1 загуби Жул Бианки

Монегаскът разказа няколко истории от детството на двамата и щуротиите, които са правили той, Жул и братята им като малки. Леклер също така разказа и коя черта от Бианки помни най-много.

„Първите спомени, които имам с Жул, не са с пилота Жул, а с човека Жул. Аз го познавах повече като човек, отколкото като пилот. Като малки ние прекарвахме много време заедно. Нашите семейства бяха, а и още са, много близки. По-големият ми брат (Лоренцо) и Жул бяха близки приятели, така че той винаги се навърташе около нас.

„Жул беше с осем години по-голям от мен, беше по-близо до възрастта на брат ми. Аз бях на шест или седем, а на тези години разликата във възрастта се усеща повече. Но с течение на времето тази разлика започва да става все по-малка и по-малка и ние станахме близки приятели. Имам истории от това време като първият път, в който гледах страшен филм, беше с Жул.

„Той не знаеше, че аз се преструвам на заспал. Той искаше да се убеди, че аз съм заспал, защото искаше да гледа филма с по-големия ми брат. Жул беше истински добър човек. Беше забавен и имаше тези луди моменти, когато го опознаеш. Той винаги се радваше да помогне и да се забавлява.

„Най-ясните ми спомени с него са може би когато аз бях на шест или седем и за първи път ми беше позволено да се състезавам с картинги с него и брат ми. Обикновено картовете, които се дават под наем, са за възрастни, но баща му управляваше пистата и ни позволяваше да правим неща, които иначе не са разрешени.

„Аз взимах пример от него, така че да се състезавам с него, с брат ми, с неговия по-малък брат и много други професионални картингисти по това време, беше невероятно. Много се забавлявахме. Ние висяхме и чакахме пистата да затвори за хората, за да можем да покараме. Правехме щуротии в продължение на часове. Може би това са най-специалните спомени, които имам.

„Жул беше най-състезателният човек, когото съм срещал и чувствам, че и аз притежавам това качество заради него. Когато се състезавахме я виждах у него, но и когато правихме глупости вкъщи. Той се ядосваше, когато губеше, на каквото и да е.

„Той се вманиачаваше до толкова, че, ако не беше добър в нещо, в следващите два-три месеца той ще тренира във всеки свободен момент. Спомням си, че веднъж играхме на скуош. Първите няколко пъти той вече беше доста по-добър от мен, но си спомням, че след пет или шест месеца той организира турнир с един от играчите в топ 20 в света. Той всъщност се представяше наистина добре, а това беше впечатляващо, защото той просто тренираше всеки ден, за да стане по-добър на скуош. Това е черта, на която винаги съм се възхищавал в Жул. Той никога не се отказваше и работеше много здраво, за да стане по-добър. Той даваше максимума от себе си във всичко, което правеше.

„Надявам се Жул да бъде помнен като истински талантлив пилот, който, за съжаление, не получи шанс в топ отбор, с който да покаже таланта си.

„Има много хора, при които се вижда през очите им, през усмивката им, колко добри хора са. Мисля, че Жул беше един от тях. За мен това е може би най-важното, което помня от Жул – колко мил човек беше той и колко отдаден беше на целите си“, спомни си Леклер.

Следвай ни: