Легендарният сръбски гард на Цървена звезда Милош Теодосич обяви оттеглянето си от професионалния баскетбол. Ветеранът слага край на активната си баскетболна кариера на 38 години.
Теодосич прави първите си стъпки в професионалния баскетбол през 2004 година и носи екипите на европейски грандове като Олимпиакос и Цървена звезда, а също и на Лос Анджелис Клипърс в НБА. Играл е още за Виртус Болоня, а в последните два сезона защитава цветовете на Цървена звезда.
Върховете в 21-годишната кариера на сърбина на клубно ниво са спечелването на Евролигата през 2016-а и наградата за най-полезен играч в същия турнир за 2010-а. С националния отбор на страната си Теодосич има по едни сребърен медал от Олимпийски игри (Рио де Жанейро 2016), Световно първенство (Испания 2014) и Европейско първенство (Полша 2009).
"Скъпи приятели, уважаеми фенове и почитатели на баскетбола, преди всичко, благодаря ви за 30 години споделени битки, радост, щастие и тъга. Дойде време да се сбогувам с един етап от любовта си към магическата игра. Зад мен са години, изпълнени със страст, борба и жертви. Имаше спечелени трофеи, но и загубени финали. Всичко това е част от баскетбола и част от живота. И не бих променил нищо. Бих го направил по същия начин, отново и отново", заяви Теодосич в обръщението си.
Благодаря на моите хора от Валево, на моята Сърбия и на всички треньори, от които имах привилегията да уча тази игра. Все още не съм я научил напълно. Баскетболът и аз ще продължим да обменяме знания и опит дълго време – до края на живота ми. Не искам да изтъквам отделни личности, ключови моменти или най-важните мачове, защото всеки един от тези "детайли" - всеки треньор и всеки съотборник беше важен за кариерата ми. Най-дълбоката ми благодарност е към семейството ми. Те са най-голямата ми гордост. Напоследък осъзнах, че най-голямото съкровище от игралната ми кариера е следното - ще имам какво да покажа на децата си! Само ги оставете да пораснат още малко. В техните очи и за тях аз съм, и винаги ще бъда - най-удовлетвореният", продължи сърбинът.
"Не искам да направя лично нарушение накрая, така че ето едно колективно послание: Безкрайни благодарности на всеки един съотборник - буквално на всеки един от вас. Всички вие ме направихте по-добър баскетболист. Помня това. Всички играем за феновете и благодарение на тях. Така че, сърдечни благодарности и на тях. Оценявах аплодисментите и подкрепата. Критиките ме мотивираха, освиркванията ме направиха по-твърди. Независимо от лоялността към клуба, един фен винаги заслужава уважение от тези от нас, заради които е дошъл в залата. По време на кариерата си не четях много коментари, нито обръщах много внимание на социалните медии, но усещах всяко въздишка от трибуните и всяка тишина. Оттам идва вдъхновението. Това те тласка да бъдеш по-добър.
И сега, без да се отклонявам твърде много от това, което съм, а хората знаят, че рядко показвам много емоции публично - все още чувствам нуждата да споделя това: Гордея се, че завърших кариерата си в клуб, който заема специално място в сърцето ми. Що се отнася до любовта ми към Сърбия, към носенето на нейния герб и играта под любимото знаме - казах всичко, което трябваше да кажа на игрището. Няма думи, които наистина да опишат това уникално, красиво чувство, което все още свети в мен. Родината ми винаги ще бъде най-важната и най-обичаната за мен.
Още веднъж - благодаря ти, баскетбол. Ще се видим отново, само че без маратонки, фланелки или шорти", завърши Милош Теодосич.
Снимки: Imago