Иво Иванов в "Гостът на Sportal.bg": Историите ми са тежки, но с оптимизъм

Известният писател и журналист Иво Иванов бе “Гостът на Sportal.bg” днес. Пред колегите Ивайло Банчев и Филип Друмчев той говори за бъдещите си творчески планове, за шампионската титла на Оклахома Сити Тъндър в НБА, бъдещето на Александър Везенков и Александър Гавалюгов, Световното клубно първенство по футбол и всичко най-интересно от света на спорта.

"Няколко неща замислям и съм в процес на подготовка. Ще направя серия от човешки истории, които да са интродукция към Световното първенство по футбол в Щатите. Надявам се да успея да напиша поне десетина статии, разкази, които да са от различен ъгъл към Световното. Ще го разработим съвместно със Sportal.bg. Ще има такава поредица и за Олимпийските игри, които също са в Щатите", каза Иванов в студиото на Sportal.bg.

"Всеки може да проследи един световен рекорд, но зад постиженията стоят години труд, усилия и чисто човешка драма. Мен това ме интересува, социалната тема. Винаги има наболели проблеми, които заслужават внимание.

Надявам се да издам книгите си на английски език. Малко застина дейността по превода, но се надявам да направя амалгама от трите книги и да ги издам наведнъж на английски. Ще подбера историите, които остават значими с времето и не се деактуализират. Ще пусна някои материали свободно за четене, за да видим дали ще придобият популярност. Има една много интересна история за Грег Попович и неговата баскетболна система, но в моя материал за него имаше и политически оттенък. Мисията беше да се обърне внимание на диктатурите.

Имам материал за Крис Пол и дядо му. Тази история може да стане актуална, когато догодина вероятно ще окачи кецовете. Тя е тежка за четене, но има много поука в нея.

Идеята на Инфантино да има Световно на всеки две години ще бъде разрушителна. Човешкото тяло има предели, времето за рехабилитация е много важно. Едно усилие на елитно ниво изисква възстанояване. Футболистите вече нямат време да се възстановяват, а психическото натоварване е жестоко. Квалификациите стават по-тежки, а футболната игра е непрекъснат спринт и има много кратки интервали на почивка на самото игрище. Футболистът постоянно е под напрежение. Ще започне да плаща ФИФА за тази алчност, но ще плаща със здравето на своите звезди, защото е безумен този стремеж за разширяване.

Много тежко става за една държава да поема разходите по едно първенство, затова ще виждаме повече разпределение най-вече на финансовата тежест.

Интересни са тези Игри на допингираните, където няма ограничения и дори състезателите се подтикват да използват допинг. Кристиан Голомеев получи един милион долара с помощта на допинг. Спортистите винаги са една крачка пред антидопинговата агенция. Има генетичен допинг, който е неоткриваем, защото има трансфер на ДНК в тялото на спортиста. Можеш да го внесеш в тялото на спортиста и да стимулираш биосинтеза на определен протеин, това го има още от над 20 години. Репоксигенът го има от 2002-ра. Обогатяване на организма, а всъщност е измислен да помага на хора, които страдат от анемия.

Мишката на Шварценегер също е използвана за генетичен допинг. Този допинг елиминира миостатина, който е инхибитор на растежа на мускулните влакна. Без него щяхме да имаме огромни проблеми с огромните си мускули. Хората за слава и пари са готови на всичко, за мен е шокиращо, защото моралният компас на спортистите е несъществуващ.

Ставали сме свидетели на генетично инженирани спортисти, без да го знаем. Това е плашещо, защото може в бъдеще да видим и генетично инженирани войници.

Аз постоянно пътувам, за да гледам баскетбол. Много често ходя със съпругата ми до Оклахома и много често през сезона гледах Сити Тъндър. Те са много активни в защита и играят по-различно. Имат дълбока пейка и всеки има функция и роля. Не играят атрактивно, но играят отборно, което е изключение в НБА. Голяма звезда отсъства - имат добри играчи, но не изпъкват. Разчитат на фундаментални качества, което накърни атракцията в НБА, защото там са свикнали да имат супергерои. В Индиана е същото, а друг проблем е малкият пазар, което причини смъкването на рейтингите.

В НБА играта деволюира, защото баскетбол играят трима човека, а другите двама се използват само за разширяване на игрището и за отвличане на вниманието. Повечето отбори изтеглят двама играчи на тройката на нула градуса от коша, като другите трима играчи играят един на един с трима съперници. За голямо нещастие на Саша Везенков му отредиха точно такава роля, което беше под класата му, под достойнството му, защото той е импровизатор и чете играта. А те го заставиха да стои на нула градуса на тройката в ъгъла. Майк Браун си плати за това.

Везенков едва ли ще се върне в НБА. Когато сме си говорили с него, съм усещал разочарование, че не му дават никакво доверие. Ако не ти дадат шанс, няма как да стане, дори да си Майкъл Джордан. Усетих у него разочарование, но той е много коректен и не казва нито една лоша дума за Майк Браун. Усетих, че не може да повярва как не му се доверява. Разочарова се от стила на игра също, всеки в НБА е мегазвезда, казвал ми го е. Но ретроградният стил на игра трима на трима не му допада на Сашо. Аз съм го виждал как вкарва 30 поредни тройки на загрявка, но Майк Браун оставаше сляп за неговите качества.

Говорих с баща му за трансфера за Торонто и разбрах, че е решил да се върне в Гърция. За баща му било неочаквано, че го искат от Торонто. Аз казах, че е много добра ситуация, там имаше тогава сръбски треньор, който ще му се доверява. Но Торонто е студен град, а Сашо не е искал да ходи в ад, а да стои в Гърция. Данъците в Канада са високи, а Сашо е предпочел да бъде на място, където го обичат и където се играе неговият стил баскетбол. Поздравявам го за това решение.

Олкахома неслучайно е шампион, имат много черноработници, които играят грубо, рушат темпото на съперника и правят фалове. Хокеен подход имат към баскетбола. Тази формула е успешна, те доминираха през целия сезон. Индиана играят почти същото. Безлично е, но за традиционалистите е хубаво. Старата гвардия си отива - ЛеБрон Джеймс го видяхме за малко, Стеф Къри го видяхме за малко. Не знам дали е бъдещето на баскетбола, защото НБА си има бизнес модел и той включва суперзвезди. Но звездите плащат със здравето си за атрактивните изпълнения. Трябва да се преосмисли дължината на редовния сезон, играчите имат нужда от почивка. Човешкото тяло има своите предели, ако изключим ЛеБрон Джеймс.

Другите отбори ще взаимстват от този стил и се надявам да има положителен ефект, да избягаме от статичния баскетбол. Дано видим включване на цялата пейка, да има игра в подкошието, да бъде по-интересно постепенното нападение. Дано видим и нови суперзвезди, Виктор Уембаняма е бъдещето на НБА, от него се очаква да изригне следващия сезон. Очаквам Лука Дончич да промени режима си и да работи професионално, ЛеБрон явно го е накарал да влезе във форма.

Моята идеална петица за всички врема е: Майкъл Джордан, ЛеБрон Джеймс, Уилт Чембърлейн, Коби Брайънт и Меджик Джонсън. Оставям Лари Бърд извън петицата, нищо че го обожавам. Той ми е любимият играч.

Александър Гавалюгов смени два университета. Гледал съм го няколко пъти. Най-важното послание за него е колко е важно възпитанието. Колко са важни родителите - при него и при Везенков са изклчюително важни. Те са отражение на своето семейство. Ето защо са великолепни хора и спортисти. Те имат страхотна етика, защото така са възпитани. Гавалюгов е перфектно момче като професионален спортист. Винаги съм оставал зашеметен от неговото отношение и от начина му на изразяване. Филаделфия има своите болести като голям град, предупреждавах го къде да ходи и в кой клуб да не ходи. Той ми казваше, че няма да ходи никъде, защото ще си стои в университета и ще изкарва шестици и ще тренира. Не го интересува нощният живот. Невероятно признание е да бъде в тази баскетболна институция в Щатите. Беше ядосан, че треньорът не му дава шанс за изява, а на тренировки е страхотен. Обаче уволниха треньора и това ни дава надежди.

На 6 ноември преди 35 години сложих цветя на гроба на Джеймс Нейсмит, създателя на баскетбола. Оттогава винаги го правя на 6 ноември, защото отдавам почит от името на всички фенове на баскетбола. Сядам на една пейка и изброявам мечтите си за българския баскетбол - да имаме играч в НБА, да спечелим европейско първенство, да се класираме на Олимпиада, да имаме игрища, да играят 1 000 000 деца баскетбол. В последните години най-после започнах да задрасквам някои мечти, има положително раздвижване в баскетбола, защото много хора се борят, за да се случват. Бизнесът трябва да разбере, че инвестира в баскетбола, защото ще има възвръщаемост.

България е волейболна нация с легенди, хубаво е, че постигаме успехи и че Тони Зетова е начело на жените. Очаквам още успехи на големи турнири, във волейбола имаме масовост. Там имаме повече успехи от футбола, но се инвестира много по-малко.

За Световното клубно първенство трябва да кажем, че играчите имат нужда от почивка и че човешкото тяло има своите предели. Коментирах мач на Интер Маями срещу Порто, в който Лионел Меси игра цял мач. Темата е същата - сезонът на практика не спира. Един човек като Меси предлага огромни усилия, температурите са много тежки. Играе се на много влага и жега. Световното клубно е генерална репетиция за Щатите като домакини. Донякъде е успешно, но обществото се промени много в последните пет месеца. Стегна се много отношението към емигрантите и се повишиха мерките. По стадионите сноват емиграционни агенти и проверяват за мигранти. Интересно какво ще се случи догодина на Световното и дали няма да има усещане за полицейщина. Посещаемостта е малка, но нивото на футбола не е лошо. Таймингът на турнира не е перфектен и дано футболистите не станат жертва на контузии. Нямам личен фаворит, за мен ако може някой американски отбор да спечели.

САЩ имаха програма да са претенденти за световната титла през 2012-та, но ясно, че не се осъществи. Момичетата обаче играят масово, повече от момичетата. При момчетата има отлив на 12-13-годишна възраст, защото в гимназията е по-престижно да играеш другите спортове. Има повече университетски стипендии в баскетбола, бейзбола и американския футбол. Но МЛС стана популярен, вливат се в ресурси и чакаме количеството да се превърне в качество.

Един голям български футболист ми каза, че синът му е много добър, но не му дават шанс да играе. Трябва ни масовост при децата и да няма шуробаджанащина. Много деца се отказват да играят, защото стоят на пейката, а други си плащат, за да играят. Надявам се това да спре и да дадем възможност на истинските таланти да не се отказват. Имаме футболен ген. В момента нямаме силни национален отбор и клубен отбор. Стискам палци нещата да се оправят.

Моята България вече не съществува, които е добре. Обикалям улиците и се губя, защото не мога да я позная моята България. Всичко е променено, но това е прекрасно, защото светът трябва да се променя. София е европейски град и изглежда великолепно. Съпругата ми има сходни впечатления, защото не е идвала от 25 години и тя беше много впечатлена от прогреса. Обичам България и хвърча постоянно, когато се връщам. Обичам хората по улиците, хората ми се струват по-хубави и по-умни. Щастлив съм много, че съм тук, не искам да си тръгвам.

В моите истории има много тъга, но и оптимизъм и надежда. Обичам песента "Let the sunshine", `защото носи точно такъв мотив.

Следвай ни: