Няма Великден, няма Нова година, няма празници! Има мачове, режим и поддържане на форма

30 май 2024 | 08:48
16256
39

В мрежата на шампионите - голямото волейболно семейство на Владо Николов

Във вълнуващия свят на спорта, където всеки успех се извоюва с труд и упоритост, се раждат истории, които вдъхновяват и мотивират. Мая Николова, съпруга на бившия капитан на националния волейболен отбор на България, Владо Николов и майка на двама талантливи волейболисти, Александър и Симеон, е жив пример за силата и влиянието на един родител в спорта. Възпитавайки своите деца в духа на усърдие, отдаденост и страст към волейбола, тя играе критична роля в тяхното развитие не само като спортисти, но и като личности.

Мая Николова гостува в новия специален олимпийски проект на Sportal.bg “Да отгледаш шампион”.

Това интервю ни дава поглед върху начина, по който тя съчетава родителската грижа с формирането на професионални спортни кариери, разкривайки уроците, които е научила и предава на следващите поколения. Мая е вдъхновение за всеки родител, който е посветил време, любов и много усилия, за да помогне на своите деца не само да влязат в спорта, но и да се изявят като шампиони.

Здравей, Мая! Няма как да не започнем с това, че вашето семейство наистина е голямо и е много волейболно – ти, Владо, Алекс, Мони, плюс малките Филип и Дария, които, може би в един момент и те ще харесат волейбола.

Дария, да! А Филип се опитваме да го запалим по волейбола.

Ти си майка, която е отгледала до момента двама шампиони. А ако трябва да сме точни, дори трима, защото си с Владо през по-голямата част от неговата кариера. И така да започнем с големия шампион. Трудно ли беше?

Не мога да кажа, че беше трудно, защото Владо беше много отдаден на волейбола Трудното е само да свикнеш, че живееш с човек, който не отговаря на стереотипите за младеж на 20 или баща с две деца на 30, защото той отсъстваше и беше отдаден на своята кариера. На 100% отдаден да се развива и да се усъвършенства. Това означава да гледа себе си, да си почива, да тренира, да яде добре, да спи и това е.

Имало е много моменти, когато сте били разделени – той играеше в Япония, вие бяхте тук.

Да, обаче за малко. Това е една от нашите философии в живота – едно семейство трябва да е заедно. Той отиде в Япония сам, тъй като аз бях бремена. Един месец, след като родих заминах и аз, така че Владо не е оставал сам. Той е такъв тип, който има нужда от някой до него. Общо взето е трудно всеки ден на професионалните спортисти и той имаше нужда от някой, който да се грижи за него и да е там.

Значи, на практика, той е първият отгледан шампион?

Така е, но не искам да взимам труда на неговите родители, защото те са започнали с изграждането му като характер и са го отгледали. Аз го познавам от 18 годишен.

Накъдето и да се обърнеш, само волейболни топки около вас.

Повече са волейболните топки вкъщи, да. И това помага за отглеждането на шампионите – Алекс и Мони. Всички сме в сфера, която разбираме и знаем какво трябва да се направи, за да се усъвършенстваш и да побеждаваш. Така че много по-добрия вариант е в семейството твоята половинка да разбира за какво става въпрос. Може би е и по-натоварващо за децата, защото много се говори за волейбол, дават се повече насоки, съвети, които понякога на младите им идват в повече. Аз в момента, съвети не давам. Давах съвети, даже аз избирах нещата до една определена възраст за тях. Сега Владо дава според мен повече съвети. Това със сигурност им помага. На моменти всеки говори за волейбол, всички гледат волейбол.

От 365 дни в годината колко са тези, в които не говорите за волейбол?

Аз имам чувството, че няма и ден в който да не се говори за волейбол. Особено сега, когато и двамата играят по-професионално. Ето днес има мач с единия, утре има мач с другия, след два дена е следващият мач. Нашите лета и почивки са свързани с волейбола. Всичко е свързано с волейбола в нашето семейство.

Алекс и Мони излизали ли са от залата и да кажат – “край, няма да тренираме повече”?

Не, никога. Точно това е, че те никога не спираха да играят с топката, никога не искаха да ходят на море или на планина или на някакви забавления. Предпочитаха да са в залата. Другото, което е важно според мен, когато говорим как се отглеждат шампиони – няма Великден, няма Нова година, няма празници. Има мачове и поддържане на форма. Защото не става само с тренировки. Става с режим, с добра храна и с отношение. Няма как да станеш добър спортист, ако не знаеш какво е възстановяване. Алекс и Мони още от малки знаят как трябва да се възстановяват. Дали го правят? Правят го, защото аз бях там. Няма как ти да кажеш на детето си, че искаш да стане волейболист и да го пуснеш самичко сутринта и не знаеш какво се случва с него. Не, ти трябва да му купиш банана, да му купиш водата, да го вземеш след тренировка, да го накараш да се изкъпе, защото това също е част от възстановяването. Алекс и Мони, докато аз ги гледах на купони и в дискотеки, не са ходили.