Полският легендарен страж Йежи Дудек даде интервю пред Sportal.bg. Той си спомни за великите моменти в Шампионската лига, като не пропусна да обърне внимание и на успехите си с Реал Мадрид и националния отбор.
Истинско Heineken® шоу под дъжда на "Васил Левски"
Когато се спомене твоето име, хората се сещат за финала в Истанбул, когато губехте с 0:3 на полувремето от Милан. Как се чувстваше на полувремето?
- Бяхме много ядосани и разочаровани. Единственият, който не се беше паникьосал, беше Бенитес. Не бяхме готови да губим с 0:3, имахме друга стратегия. Рафа промени тактиката, смени няколко човека и един от асистентите ни каза да опитаме да забравим за първото полувреме, което не е лесно, да вкараме гол възможно най-бързо. След това ще имаме шанс да вкараме втори. След това Милан да се паникьоса и да вкараме трети. В края, това се случи, вкарахме 3 за 6 минути. Целият мач показа характера и манталитета на Ливърпул. В груповата фаза имахме мач с Олимпиакос, губехме с 0:1 на полувремето, през второто трябваше да вкараме три гола, за да излезем от групата и го направихме, така че Ливърпул е отбор, който винаги се бори и не се отказва.
Във връзка с това трябва да споменем и за феновете на отбора, всички знаем колко са големи и подкрепят отбора до последно. Как усети подкрепата им в началото на втората част?
- Никога не съм виждал такова нещо. Когато губиш на полувремето хората плачат, ядосани са, а понякога си и тръгват. Нашите фенове никога не са ни оставяли. Това бе много важно за нас. Бяха хиляди и когато го видяхме, се събрахме и си казахме, те все още вярват в нас, а ние си казахме, че трябва да им отвърнем с нещо. Искахме да покажем характера си и благодарение на тях и позитивната им енергия, успяхме да спечелим мача.
Двойното ти спасяване срещу Шевченко бе избрано за спасяване на Шампионската лига и един от най-великите моменти в историята, кой за теб е този момент и дали не е същият?
- Да, мисля че за всички нас, това бе най-великият момент в историята. Най-великият финал в нашата кариера, Играеш много мачове и се случва да обърнеш мач от 0:3 до 4:3, но никога на финал на Шампионската лига. Това е най-великият момент за всички, които бяхме въвлечени в този финал.
Има ли други големи моменти за теб в ШЛ, за които можеш да кажеш, че също са много паметни?
- Да, когато се изграждах като футболист, трябва да се върна в Ротердам през 1996, което е преди много много време. За първи път стигнахме до ШЛ и си спомням дебюта си, който не бе добър, защото загубихме с 1:5. Юве бяха със Зидан, Дел Пиеро и всички големи играчи и след 2 седмици посрещнахме Юве у дома, всички бяха несигурни, но ги победихме с 2:0, което бе моята първа крачка към големите мачове в Лигата. Това е един от най-добрите ми мачове. Играх добре срещу Дортмунд. Шампионската лига е моят турнир, най-добрият, дори и сега гледам с трепет и съм много радостен, че съм част от тази кампания.
Колко е трудно да си тръгнеш от Ливърпул?
- Когато отидеш в града и опознаеш хората, се чувстваш като у дома. Много е странно, защото си мислех, че ще прекарам целия си живот там, но трябваше да намеря друга възможност. Много е трудно, защото хората там са много мили, подкрепата е невероятна на "Анфийлд". Няма какво повече да искаш като футболист, Когато отидох там, чух за тази подкрепа, за стадиона, за историята. Още е пред очите ми дузпата, която Гробелар спря срещу Рома през 1984, бях малко дете, но я помня. След това имах възможност да съм част от този отбор. Бе трудно да си тръгна. Отидох в Реал, но това е част от живота на футболиста. Да взима решения и да търси нови предизвикателства.
Да, от един голям отбор, в друг голям отбор. Хората в Мадрид също те обичаха, как успя? По това време Касияс бе там.
- Изненадах се, че Реал ме иска. Смеех се с един от треньорите на вратарите, който бе испанец и ми каза, че Реал ме иска. Аз му казах, че съм на 34 и не съм толкова глупав, за да вярвам в такива неща. Той обаче бе сериозен и каза, че Реал ме следят и ме искат, за да притиснат Касияс. Никой не отказва на Реал, подписах договор за 2 години и бях там 4. Не играех, колкото ми се искаше. Касияс бе във формата на живота си. Когато бях там, Испания стана еврошампион, световен и отново европейски, Икер бе най-добрият и бе изключително да гледам как играе. С него станахме приятели и винаги бях на разположение за отбора. Бях във форма, мотивирах хората около мен, бях позитивен в трудните моменти. Сигурно заради това удължаваха договора ми. Въпреки, че исках да си тръгна, Моуриньо ме попита дали искам да остана като треньор на юношите, но бях решил, че ще се прибера със семейство ми, което е добре за тях. Те ме чакаха толкова време да се приберем в Полша и бяха доволни от това ми решение.
Спомена Полша. Кои са най-големите ти мачове и разочарования?
- Най-големият ми мач, вероятно е на "Сен Дени" срещу Франция. Един от най-силните отбори в историята, Световен шампион. Загубихме с 0:1 и аз бях под пара. Срещу Франция играхме и две години по-късно. Но най-великият ми момент бе, когато се класирахме за Световното през 2002. Знаете, че не се бяхме класирали на голям форум от 16 години. След 86 не сме били на голямо първенство, което е много трудно за играчите, за хората, за нацията. И някак успяхме да го направим. Имаше добра атмосфера, имахме добри играчи, които играеха предимно в Бундеслигата, аз бях в Ливърпул и това бе един от най-добрите ни отбори в историята.
Да се върнем към Ливърпул, последен сезон на Клоп. Не е мечтаният край, но какво очакваш да се случи с тима? Сега ще дойде и Арне Слот, а той бе треньор на Фейенорд, един от бившите ти отбори.
- Още виждам първата пресконференция на Клоп, когато каза, че е време да се превърнем от съмняващи се във вярващи. Невероятно е какво направи за 9 години. Той промени всички в клуба и ще бъде споменавам за много години напред, като Шанкли и всички останали велики мениджъри. За съжаление ще си тръгне, но времето няма как да се спре и вероятно ще е трудно да бъде заменен толкова добър треньор. Слот идва, той прилича малко или много на Клоп. Ако трябва да е строг, ще бъде. Ако трябва да е добър и внимателен с играчите, ще бъде. Много е взискателен, Познава бизнеса, знае как да води отбор. Свърши страхотна работа във Фейенорд. Вероятно и той ще има същия статус във Фейенорд, какъвто имаше Клоп в Ливърпул, което е добре за феновете на Ливърпул.
Когато говорим за финала в Шампионската лига, предполагам, че очакваш Реал да спечели?
- Разбира се. Предпочитах различен финал, но Ливърпул не е там. Ще бъде труден мач, защото Дортмунд са добър отбор. Не са били на финал от много време. Печелили са турнира, помня този момент, със сигурност ще е труден финал. Реал знае как да печели финали, не си спомням да са губили такъв. Интересно е, защото изглежда, че офанзивният футбол печели турнира. Ние казваме, че добрата защити печели титли, докато добрата атака печели отделни мачове. При Реал е обратното, те печелят всичко. Имат играчи като Винисиус, Белингам, Родриго, Модрич и Кроос още са там, Очаквам труден мач, може би равенство, продължения и дузпи, както беше през 2005-та, но няма да е лесно на Реал.
Снимки: Владимир Иванов