Калоян Тодоров: Временно бях спрял с футбола, но се върнах, защото ми носи удоволствие

Калоян Тодоров е едно от попълненията в зимната селекция на Вихрен (Сандански). В последния мач на тима при победата над Ботев (Ихтиман) с 3:1 той вкара две попадения. Ето какво каза Калоян Тодоров в интервю пред официалния сайт на Вихрен:

-Калояне, победихте отбор, който бе без загуба през пролетта и бе в силна моментна форма.
-Със сигурност наблегнахме много на този мач, знаехме в какъв подем са гостите от Ихтиман. Сериозен противник са, а серията им без загуба говори достатъчно за прогреса, който белязаха през пролетта. Ние обаче излязохме да спечелим и да покажем това, което сме тренирали през седмицата. Целият отбор беше фокусиран върху мача.

-Третото място ли е основната цел в оставащите мачове?
-В началото имахме една цел, която за съжаление изпуснахме. След като Миньор (Перник) се откъсна далеч напред, целта ни бе да стигнем до второто място, но сега трябва на всяка цена да запазим третата позиция. Всички сме концентрирани да спечелим мачовете до края. Дали ще се промени формата на Втора лига и какво ще стане чисто административно – ще се види съвсем скоро. Но Вихрен заслужава да играе на по-високо ниво! Всички виждате какви инвестиции се правят в клуба, в базата, стадионът е един от най-добрите.

-Защо пропуснахте толкова точки и мачове, показахте колеблива игра в доста моменти през сезона?
-Отговорът е малко по-сложен. За мен – никой не ангажирам с мнението си, ние играем футбола, който се изисква от нас. Владеем топката в по-голям период от нашите противници, подаваме си по земя, а не изритваме напред. Проблемът е, че почти всички съперници играят доста по-затворено срещу нас. Може би в последната третина ни е малко по-трудно да създадем нужната острота на атаката и да вкараме повече голове.

-Но тази затворена игра на противниците се оказва печеливша тактика?!
-Така е и никой не може да упрекваме. На нас може би това ни е проблемът, защото пропускаме възможности. На моменти нямахме и късмет, а това също е важно.

-Може ли тук да добавим и постоянната липса на футболисти заради контузии или наказания?
-Със сигурност това също е причина, тъй като наистина страдаме от липса на основни футболисти в различни моменти. В подготовката нямахме такива проблеми и показахме доста сериозни резултати и игра. Всички искахме да задържим това представяне и през сезона, надявахме се след добрата подготовка да пренесем същата форма и в официалните мачове, но не се получи.

-Хубавата новина е, че се класирахте за Финалната четворка за Купата на Аматьорската лига. Какви са шансовете да спечелите целия турнир?
-Шансовете ни са големи. Хвърлихме доста усилия, за да стигнем до финалната четворка. Не познавам добре противниците от другите зони, но щом са се класирали, означава, че имат качества.

-Как се чувстваш във Вихрен, след като пристигна през зимата?
-Хареса ми проекта, който ми представиха и това, че ще се борим за професионален футбол. Затова съм тук, искам да се развивам. Има конкуренция, трудно е, но пък това може само да помогне на всеки един футболист да израсне. Нашият отбор разполага с изключително добри и опитни момчета, които имат стотици мачове в професионалния футбол. От друга страна имаме и млади момчета, на които старши треньорът Наджи Шенсой дава шанс за изява.

-През есента игра в Пирин (Разлог), а преди това имаше подписан договор с Пирин (Благоевград), но така и не игра за тима.
-Така се случи, малшанс. Подписах договор с Пирин, но получих контузия, след което разтрогнах контракта. Последва малко по-дълго възстановяване от очакваното. В един момент започнах да тичам, но все още усещах болки в крака и това нямаше как да продължи. Да играя любимата си игра, но да ме боли постоянно – не беше никак лесно и приятно. И така реших да приключа с футбола, но неофициално… На практика не знаех дали ще продължа да играя и дали ще подновя кариерата си. Така започнах да тренирам малки дечица.

-Как реши да се върнеш на терена?
-Ами… май децата изиграха решаваща роля. Като ги виждах каква радост изпитват от играта, а и техният ентусиазъм заразява. Вътрешно усещах и знаех, че това нещо ми носи удоволствие. Така се стигна до мачовете на малки вратички, с които поддържах форма – просто съвсем да не загубя ритъм. При първите докосвания на топката усетих, че вече не ме боли и полека лека започнах да тренирам. През есента ми звъннаха от Пирин (Разлог) и се присъединих към отбора. А след това през зимата преминах във Вихрен.

-Изпитваше ли страх, когато започнаха мачовете, да не те заболи отново?
-Абсолютно не. Ако съм на терена и ме заболи, казвам и искам смяна. Но да го мисля през цялото време – няма как да се случи. Давам всичко от себе си във всеки един момент.

-Каза, че децата са изиграли роля за връщането ти на терена. Но има ли и друг фактор?
-Семейството ми. Те са до мен винаги и постоянно ме подкрепят. Особено баща ми. Той е едновременно моят мотиватор и критик. Нямам търпение да се чуем след мач, за да коментираме представянето ми. Той е изключителен реалист – никога няма да ми каже, че съм играл добре, ако не съм. И обратното. Дори винаги ще намери начин да каже, че съм могъл да направя някои неща още по-добре. Имам нужда от неговите напътствия и критики, защото ако получаваш само похвали, на третия мач ще се отпуснеш и на практика си дотук. Когато му казах, че трудно ще преодолея тези болки от контузията, един ден ми призна, че се е просълзил… Искам семейството ми да се гордее с мен и няма да ги разочаровам!

Следвай ни: