Вход / Регистрирай се

Иван Станев: Представях си място в тройката

Хебър принуди другите отбори да повишат бюджетите си, отчете моторът на Нефтохимик

За Иван Станев сезон 2022-23 ще остане незабравим заради всички обрати, които претърпя. Разпределителят стартира кампанията като играещ старши треньор, но в крайна сметка вдигна титлата само като състезател. След 5 поражения в 6 мача на старта на първенството (включително и Суперкупата) Нефтохимик заложи на Атанас Петров като наставник и остави Станев да бъде във вихъра си там, където сме свикнали да го наблюдаваме от почти 20 години насам – на полето. Разпределителят е живата история на бургазлии, участвал в първата и в последната титла на клуба.

Нефтохимик пречупи Хебър след невероятна драма и е новият шампион на България
Нефтохимик пречупи Хебър след невероятна драма и е новият шампион на България

Иване, честита титла! При разговора ни в началото на сезона нещата по никакъв начин не подсказваха за такъв завършек. Как се стигна до тази трансформация?

- Благодаря! С много лишения, труд. Наистина тогава се намирахме в трудна ситуация. Но заиграхме като отбор, като семейство – всички заедно в трудните моменти. И вероятно това ни донесе този резултат.

Сезонът започна с 5 загуби от 6 мача. Какво не се получи тогава според теб?

- Малко ни беше времето за подготовка. Освен това аз имах проблем в коляното, което ми пречеше да участвам в официални срещи. Любо Телкийски ме замести достойно, но започнахме с 5 загуби. Някои от тях дойдоха заради доза малшанс – тези срещу Левски и Монтана вкъщи, срещу Берое като гост. Опитвах се да съчетавам няколко длъжности. Малко хора знаят, че да дойде точно Наско Петров, беше решение на ръководството, но и мое. Нямаше толкова много свободни български специалисти в онзи момент. При него с Орестиада така се бяха получили нещата, че той беше свободен. И знаех, че чисто психологически, за да станат нещата, трябва да дойде треньор, за да мога аз да мисля само за играта. Иначе ми беше много трудно.

Ти самият се хвана с доста дини под една мишница и предполагам е било убийствено трудно.

- Само ще ви кажа, че за два месеца и половина

бях отслабнал 6-7 килограма

Имах много малко време за почивка и сън. Представете си да тренирате двуразово, след което се прибирате вкъщи и започвате да анализирате тренировки, да правите план за следващата седмица. Разбира се, аз не бях сам в това, бяхме заедно с Лазар Лазаров. Най-големият проблем беше, че когато си на игрището по време на тренировката, не обръщаш внимание на малките детайли, на които трябва да акцентираш. И тогава взехме това решение. Дори в началото президентът г-н Огнян Томов беше против, защото това назначение на нов треньор щеше да навреди на мен. Това обаче беше правилното решение и резултатът е налице.

Какво натежа в избора на Петров. Ти все пак беше работил с него в Хебър?

- Да, знаех, че идването му ще бъде в плюс за всички. В неговата работа също видях промяна. При нас беше доста по-спокоен в сравнение с времето в Хебър. Най-вече имахме нужда от него психологически. А аз да се концентрирам около работата си на терена. Не бих казал, че физически сме били зле, защото Мартин Павлов си вършеше страхотно работата. Поздравления за него, защото ние изиграхме дълга полуфинална серия, както и изморителна финална и издържахме до края.

Ти честно как си представяше, че ще завърши сезонът около идването на Петров?

- Мислех си за място в тройката. Все пак нямахме бюджета на Хебър. Всички виждаха тях и Дея на финал. Аз си бях поставил за цел да сме трети. Но когато Наско дойде и спечелихме 5-6 поредни победи, видяхме, че не са толкова страшни нещата. Започнахме много здрава работа. На купата не се представихме добре, защото имахме малшанса да играем с Хебър на полуфинал. Но след идването на Наско бяхме в безтегловност няколко кръга и

никой не ни слагаше в сметките

да станем шампиони.

Обърнахте сензационно полуфиналната серия с ЦСКА. Какво беше важното, за да се случи това?

- Изненада бяха първите ни загуби в Бургас. Знаехме, че трябва да спечелим на всяка цена, и това ни скова. Отивайки да играем в София, вече знаехме, че няма какво да се губи. Така беше и в петия мач при 0:2 гейма. След това за финала знаехме, че на Хебър няма да им е никак лесно. Да, те бяха фаворитите за титлата, но когато си победил всеки един в рамките на редовния сезон, виждаш, че нещата са възможни. За мен донякъде финалната серия се реши в първия мач, защото при 1:2 и 20:24 направихме феноменален обрат, спечелихме тайбрека. След това втория мач вече го играхме много по-спокойно. Изобщо във финалната серия двата отбора заслужаваха да станат шампиони.

Това беше най-вълнуващият шампионат, дълго време 6-7 отбора се бореха за първото място и изобщо не можеше да се предвиди как ще завърши всичко. Ти как го видя като участник, аз теб те помня в българския шампионат от сезон 2003-2004.

- Да, с изключение на 5 години, които изкарах в иранския шампионат, съм играл тук. И отборите този сезон бяха равностойни, всеки можеше да победи всеки. Нещата се разместваха до последния кръг от редовния сезон. А тази интрига според мен върна хората в залите. И пред телевизорите.

Смяташ ли, че догодина първенството ще бъде отново така равностойно?

- Да. Повечето отбори вече се подсилват с по един-двама чужденци. Не знам федерацията какъв формат ще избере, но според мен този е оптималният. И това се видя на практика. Всеки можеше да победи всеки, докато предната година при 16 отбора в групата имаше мачове без никаква интрига. И без

никакъв интерес за зрителите

А с Хебър спечелихме шампионата без нито една загуба. Видя се, че тази година отборите направиха добри селекции, взеха добри състезатели и имаше огромна конкуренция. Това вдига нивото. И според мен тази година ще вдигне интереса и на спонсорите.

Може би за разлика от баскетбола, където парите на Лукойл убиха всякаква конкуренция, във волейбола тези на Хебър вдигнаха нивото…

- Аз съм го споделял с твои колеги, че повишаването нивата на заплащане в цялата лига е по вина на Хебър. Те са хората, които създадоха едни условия, които един спортист трябва да получава в България. И по този начин принудиха другите отбори да повишат бюджетите си, за да бъдат равнопоставени. Да, тази година имаше огромна разлика между бюджетите на Хебър и на Нефтохимик, но и в отбори като Монтана, Левски, ЦСКА драстично се повишиха нивата на заплащане. А това е начинът да се повиши и нивото.

Ако можем да говорим в пъти, разликата между вас и Хебър е 3 пъти в тяхна полза. Развоят на шампионата показа, че всъщност на терена парите не играят.

- Да, неофициално по данни от медиите съотношението е такова. Самият факт, че ние станахме шампиони, е правилната формулировка за казаното от теб. Но пак ще кажа – и ние, и Хебър заслужавахме да станем шампиони на България тази година.

Каква е разликата между първата ти титла с Нефтохимик и последната?

- Връщаш ме много години назад. Тогава съм бил на 22, това беше 2007-а. Били сме по-млади, не сме му мислили толкова. Излизахме, играехме. Чувството е едно и също – да станеш шампион. Неописуема радост. Самият волейбол се промени. Но тогава

не съм оценявал хвърления труд

през всичките месеци, може би ми е било много леко тогава. Сега след финала вторник вечерта седнах и се замислих – аз не съм започнал подготовка на 1 септември 2022 за сезона, а просто не съм спирал лятото. Защото на 38 години 10 дни почивка имат огромно значение. Сега доста повече оценявам положения труд в залата. На тези години си даваш сметка, че това ти доставя удоволствие. Знаеш какво трябва да се случи.

Къде ще си през новия сезон?

- Имаме някакви предварителни разговори с ръководството на Нефтохимик, ще се разбере следващите дни. Желанието ми е да остана. Едва ли ще играя още много години. Пожелавам си да съм здрав и да поиграя още 1-2. Вече е въпрос на договорки с клуба.

Петър СТОЯНОВ, “Тема Спорт”

Следвай ни:

Снимки: Борислав Трошев | Снимки: Startphoto

Още от Волейбол

Виж всички