Ренета Камберова: Изключителна олимпиада за България в Токио 2020! Шест медала, 3 от които златни!

Ренета Камберова гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. Бронзовата олимпийска медалистка с ансамбъла по художествена гимнастика от игрите в Рио де Жанейро през 2016 г. вече пет години ръководи със замах спорта в родния си град Пазарджик. Предлагаме акценти от интервюто със световната шампионка Ренета Камберова:

- Рени, работи с Христо Стоичков не само на церемонията в Пазарджик, на която той беше обявен за „Почетен факлоносец на мира“, но и при другите мероприятия в града. Какви са впечатленията ти от него? Но искрените, ако нещо не ти е харесало, кажи…

- Как да не ми е харесало? Той ни отдели цял ден. Аз съм толкова впечатлена от него. Винаги съм чувала, че той е много земен, но някак си, когато можеш да контактуваш с него, да си кажеш няколко приказки, усещането е съвсем различно. Той беше част от един наш много сериозен проект – „Градината на света“, където заедно с кмета Тодор Попов направиха първа копка. Христо Стоичков ще си има лично градина там с цветя, избрани от него. Някои от хората знаеха, но други не, но той всъщност идваше от Маями. Да ви кажа честно, през цялото време си мислех как този човек най-вероятно не е ял, не е спал и как по нищо не можеш да разбереш реално какво му е. Такъв професионалист с такъв заряд! Страхотен!

- Най-трудното да си шеф в спорта? Мнозина не без основание казват, че държавата е абдикирала от спорта, но в художествената гимнастика и в частност в Пазарджик, изглежда не е точно така.

- За ръководните позиции, без значение дали си шеф на спорта или в някоя голяма фирма, наистина от моя кратък опит, смятам че най-важно е да спечелиш доверието на хората. А то се печели с времето и тогава, когато наистина даваш дума и след това я изпълняваш. С клубовете имам страхотни отношения, защото наистина вярвам, че в нито един момент не съм ги подвела по някакъв начин. А относно положението в спорта, всички знаят, че при нас в Пазарджик спортът е приоритет. Смея да кажа, че ние сме един добър пример, както за много градове, така и за държавата. Например данъчните облекчения, които влязоха в сила още миналата година за семействата, чиито деца спортуват. Тази година влязоха в сила и за тези с деца от различните изкуства – танци, пеене. Мисля, че това е един страхотен пример, който и държавата, и много градове могат да вземат от нас. Ние не помагаме с милиони, както се казва, но в крайна сметка тук важни са жестът и отношението към хората. Преди години с помощта на държавата направихме една учебно-тренировъчна зала, която естествено се експлоатира на 100%. Малко след това започнахме да работим по реновирането на 50-метровия ни олимпийски басейн, който беше занемарен от 40-50 години. Него също си открихме, изцяло общината си пое разходите. Оттам установихме, че имаме нужда от още една зала, така че си направихме още една зала с 300 човека публика. Смятам, че тези неща са въпрос на желание и приоритет.

- Какво е положението с художествената гимнастика? Има ли и други традиционни за страната ни спортове, които се връщат на победния път?

- Определено художествената гимнастика е спортът, който от години наистина безспир печели златни медали. От Пазарджик имаме две момиченца, които са в национален отбор. Те са два клуба, съответно от единия и от другия. Едната е индивидуалистка, беше на европейско за девойки. Другата пък сега е в ансамбъл-девойки. Вярвам, че в най-скоро време ще има от Пазарджик и по-добри от мен. Ще се радвам. Аз не съм човек, който иска само той да е под светлините на прожекторите. С каквото мога, ще помагам и ще подкрепям. А относно положението на гимнастиката като цяло, мисля, че българите-любители на художествената гимнастика нямаме търпение да дойде някое състезание, за да може да се похвалим отново със златни медали.

- Сравни днешния ансамбъл с вашия. Видимата и неоспоримата прилика – абсолютни световни шампионки, но ти ни кажи за нещата, които са зад кадър и като прилики, и като разлики?

- Нещата са много различни, защото най-малкото правилникът доста се е променил, откакто ние напуснахме света на художествената гимнастика. Сега съдиите оценяват по съвсем различен начин. Другото като разлика – отборът на Русия не присъстваше. Ние си имаме закачка там от години, но в крайна сметка вярвам, че в спорта битката е на самия терен, така че щеше да ми е интересно да видя как остават втори.

- Победното за България състезание при ансамблите на олимпийските игри в Токио и въобще глобалното представяне на родния спорт през твоите очи?

- Изключителна олимпиада! Шест медала, три от които златни! Буквално с Ивет плаках. Тя също беше в Пазарджик на „Факлоносецът на мира“. Толкова рев изревах за това момиче, не знам защо. Просто много ме жегна. И не само тя – медал след медал. След трудната олимпиада в Рио де Жанейро смятам, че никой не беше подготвен за това, че медалите ще бъдат толкова много. Е, не е както е било едно време, но да кажем, че това е стартът на по-добрите ни олимпиади!