“Един мълчалив световен рекорд” - Магдалена Христова с отворено писмо до Здравка Йорданова

“Един мълчалив световен рекорд” - Магдалена Христова с отворено писмо до Здравка Йорданова

Само преди броени дни българските атлети спечелиха 122 златни медала и още куп сребърни и бронзови отличия на Балканиадата по лека атлетика за ветерани, която се проведе в Солун. Магдалена Христова пък подобри и световния рекорд (Ж45), след като спечели златния медал с 5.70 метра. Дни след завръщането си от Солун Христова излезе с отворено писмо до Здравка Йорданова, председател на Българска мастърс федерация. Sportal.bg публикува целия текст на писмото.

“ДО
Г-ЖА ЗДРАВКА ЙОРДАНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКА МАСТЪРС ФЕДЕРАЦИЯ

О Т В О Р Е Н О  П И С М О
Относно: Един мълчалив световен рекорд

ОТ МАГДАЛЕНА ХРИСТОВА – МАСТЪРС АТЛЕТ

Уважаема Г-жо Йорданова
Във връзка с участието ми в Балканиада за ветерани в Солун, на 26.09.2022 г. с Вас проведохме 40-минутен разговор, който ме накара да се замисля сериозно върху няколко неоспорими факта.

Само преди броени дни, на 24.09.2022 г. в Гърция, аз изпълних своята най-голяма мечта, а именно спечелване на титлата за ветерани (Ж45) и счупване на световния рекорд в дисиплината скок на дължина в тази възрастова група. Това е рекорд, който преди мен не беше подобряван в продължение на 10 години и за който съм се борила и тренирала с години всеки ден и съм вярвала, че ще го постигна.

След спечелването му, всички други представители на мастърс федерации от различни държави ме поздравиха лично. Поздравиха персонално и останалите български атлети, явили се на Балканиадата, които само до деня на моята победа донесоха на родината ни общо 24 златни, 15 сребърни и 22 бронзови медала. Единственият председател, който не стисна ръката ми, бяхте Вие.

Българка постави световен рекорд в скока на дължина
Българка постави световен рекорд в скока на дължина

И въпросът не е в похвалата и потупването по рамото, а в уважението между хора, които се трудят за едно и също и би трябвало да се подкрепят в и без друго трудния път на спортистите в България. Споменавам бегло това, защото в момента, в който разбрахте, че имам проблем с организаторите във връзка с допинг контрола, не се намесихте, не застанахте зад гърба на Ваш спортист и не проявихте никакъв интерес към ставащото там. Не бяхте с мен и в радостта ми, представяйки цялата ни страна като държава, която днес може да се похвали с още едно световно постижение в леката атлетика.

Разбирате ли, че няма как да не си задам въпроса какви точно са Вашите официални задължения като председател на нашата федерация? Мисля си, че точно Вие сте човекът, от който следва да очакваме най-голяма и стабилна помощ на всякакво ниво. Изключвам личното отношение по време на игрите, това е до възпитание, усет и човечност. Но къде е комуникацията със спортните медии? Защо никъде не се чу, че повече от 100 български спортисти взеха участие в Балканско първенство и спечелиха общо 122 медала за България, което ни отреди и второ място в генералното класиране? Нима това не са огромни успехи за всички ни, с които може да се гордеем? И кой ще говори за нас, как ще развиваме леката атлетика в България, ако самите ние не защитаваме правата си и не говорим за постиженията си?

В същия този разговор обсъдихме темата за това как точно Българска мастърс федерация подпомага успешните състезатели на България и прави ли го изобщо. Вие казахте, цитирам: „Трябваше да ми се обадите, в бъдеще може да помислим...“. За какво да помислим, г-жо Йорданова? Кое бъдеще, кога? Не трябва ли да се работи във всеки един момент, да се говори, да се взимат решения. Това трябва да е ежедневно поведение, както нашите труд, пот и отдаденост са ежедневни. Дори и днес, което е вчерашното бъдеще, все още нищо не се прави. Ние ли трябва да ви гоним за всичко, да се занимаваме с административни, маркетингови и рекламни дейности. Искате да помогнете на хора, които всеки ден и всеки час тренират и искат да побеждават или на такива, които отделят това време да тропат по врати, да се обясняват и да се молят на институции. Не са ли председателите и представителите точно за това на тези постове, за разлика от активните спортисти. Не трябва ли подобни решения да се взимат главно от Вас. След изреченията ми няма въпросителен знак, защото това не са въпроси. Това са отговори.

Тъжно ми е и съм ядосана. Болно ми е и изпитвам ярост, че се налага да Ви припомням, че само в рамките на една година съм донесла с гордост на България световна титла, станах вицешапион, грабнах четири балкански титли, а сега счупих и световен рекорд. На всички тези участия не ни беше осигурено дори едно българско знаме от федерацията, което да развеем с насълзени очи и пълни сърца от победителската стълбица. Само този уикенд флагът ни можеше да озари подиума 122 пъти. Излишно е да кажа каквото и да е относно финансова помощ за екипи, транспорт, настаняване или такси за участие. Такава нямаше.

Аз мисля, че е време да започнем да говорим, защото няма кой друг да го направи вместо нас, ако ние мълчим.

Мисля, че е време да крещим, за да се чуе гласът ни надалече и да отекне дълго.
Аз, а вярвам, че и всички мои колеги, сме готови да помогнем с идеи и с каквото можем, дори да не е в нашия ресор.

Просто защото ни пука. 
Но нашето лице пред света и България сте Вие. 
Нашите гръб и опора сте Вие. 
Не е нужно да вървите пред нас. 
Вървете до нас.

Защото, г-жо Йорданова, не знам на колко световни рекордьори от България сте държали ръката откакто сте на този пост, но не забравяйте, че независимо от възрастта, духът и тялото на истинския атлет, готов за победа, никога не угасват и ние няма да предадем тези качества. Няма да се молим. Просто сме гневни и ще използваме тези емоции като двигател, за да продължим да се борим за онова, на което сме посветили живота си. 



С уважение, 
Магдалена Христова”

Още от Лека атлетика

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти