Нася Димитрова: Приятно изненадана съм от Христо Стоичков! Той е много земен човек

Нася Димитрова, една от лидерките в националния ни отбор по волейбол за жени, гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. 

Състезателката, играеща на поста централен блокировач, през новия сезон ще защитава цветовете на румънския Рапид (Букурещ). 

Предлагаме акценти от интервюто с 29-годишната волейболистка:

- Тежката част от сезона премина – изпълнихте мисията и останахте в Лигата на нациите. Колко важно беше това за националния ни отбор?

- Една от главните цели беше да останем в Лигата на нациите. Много съм щастлива, че я постигнахме. Тази цел запълни нашето лято и приключихме Лигата на нациите със страхотно чувство, изпълнени с много положителни емоции. Щастлива съм, че догодина ще сме в този елитен турнир.

- Победихме Нидерландия, Канада, Доминиканска република и Полша, което ни отреди 13-ата позиция от 16 отбора. Как я приемаш и не можеше ли повече да измъкнем от някои мачове?

- Със сигурност съм доста разочарована, че не успяхме да вземем победа срещу Белгия. Доста се противопоставяхме срещу едни от най-добрите отбори. Аз лично се надявах, че имаме шансове срещу Сърбия, защото те също са с доста млади състезателки и някои от по-опитните липсват. Но в крайна сметка съм щастлива, че в едни от най-важните мачове показахме голям характер, хъс за победа и постигнахме това, което трябваше.

- Женският волейбол често е загадка, нашият национален тим също. Например - много силно се представихме срещу фаворитите Япония и САЩ във Филипините, но доста по-зле срещу другите от голямото каре – Италия и Бразилия в София. Колко голяма е разликата между нас и най-добрите в света?

- Със сигурност има голяма разлика. Примерно първенствата, в които играят са доста по-елитни от нашите. Младите ни момичета са във Франция, а някои са все още в България. Знаете, че в България първенството не е едно от най-силните. Но се радвам, че тези момичета покрай някои от по-опитните, придобиха малко повече самочувствие и опит. Треньорът, разбира се, допринесе за това нещо. Работата, която имахме около два месеца, в някои моменти си пролича.

- Каза, че два месеца работихте с италианския треньор Лоренцо Мичели. Мнението ти за него? Какво най-много промени той в сравнение с предишния наставник на тима Иван Петков?

- Със сигурност има разлика между двамата треньори. Всеки си има различен метод на работа. Честно казано, не искам да сравнявам нито единия, нито другия, защото в крайна сметка от всеки един треньор взимаш позитивите. Както единият треньор ни е дал много, така и другият в тези два месеца ни даде доста опит, особено на младите състезателки. Щастлива съм, че имам възможност да работя с такъв човек като Лоренцо, защото се докосвам за първи път до една различна култура, атмосфера на волейбол. Смятам, че той доста помогна на отбора за едно ново изграждане.

- В последната година голям приятел на целия отбор стана Христо Стоичков. Не е тайна, че вие, състезателките се чувате и си пишете в социалните мрежи с най-популярния български спортист в историята. За какво си говорите, какво го питате?

- Аз съм много приятно изненадана от Христо Стоичков, защото той все пак е голяма звезда в българския спорт. Всеки си казва, че той е с по-високо самочувствие. Да, ама не! Той е много земен човек. Миналата година, когато дойде на европейското, всички бяхме изненадани, шокирани. Мечта е за всяка една от нас да се запознае с такъв човек. Просто той е много земен човек, аз съм много приятно впечатлена от него. Редовно ми пише, пожелава ми успех. Наскоро ми писа: „Ти пак избухна!“ Няма как да не те мотивира такъв човек. Толкова стойностен човек за българския спорт да ти напише такова нещо – това е огромно признание. Много съм щастлива, че имам честта да го познавам.

- В „Код Спорт“ се опитваме да сме максимално информирани за гостите ни. В тази връзка знаем, че имаш и друга голяма страст, освен волейбола – пеенето. Можеше ли днес Нася Димитрова да е известна певица, а не волейболистка?

- Често си го задавам този въпрос, защото това е една моя страст. За нея никой не знае, освен моето семейство. Пяла съм на една сцена с майка ми, тя е народна певица. Много талантлива жена, пяла е със Славка Калчева, с доста оркестри е била едно време по концерти. Тя много ме запали по пеенето, народната хореография също ми е много любима. Честно казано, това ми беше първата мечта. Дори не си помислях да играя волейбол някога въобще. За мен номер 1 цел като бях малка беше да уча в Котел с народно пеене, с народна хореография. В крайна сметка баща ми реши, че трябва да е другият полюс – спорт. По едно време бях започнала да практикувам двете едновременно, но треньорът ми по волейбол каза да избирам едното или другото. И за да не обидя баща ми – спорта.

Следвай ни: