Мениджърът на Тотнъм Антонио Конте беше приет в Залата на славата на Италианската футболна федерация заради периода си като селекционер на „Скуадра Адзура“ между 2014-а и 2016-а.
„Мисля, че тази награда засяга кариерите ми на треньор и футболист. Спечелих всичко като футболист на клубно ниво и, за съжаление, пропуснах да го направя и с националния отбор, с който играх финал на Световно и на Европейско първенство. Опитвам се да следвам същия победоносен път и като треньор. Да влизам в „Коверчано“ винаги е вълнуващо. Само преминаването на прага ми дава силни емоции и като футболист, и като наставник. „Коверчано“ винаги ще бъде моят дом. Нямахме късмет с жребия за плейофите за Мондиала, но знаем какво трябва да направим. Не забравяйте, че ние сме шампионите на Европа. Няма да е лесно, защото Италия и Португалия са най-добрите отбори в плейофите, но мисля, че имаме всичко необходимо, за да се класираме. Трябва да играем на Световното първенство“, заяви Конте пред официалния сайт на федерацията.
Той също така обсъди други членове на Залата на славата, както и треньорите, които са го наставлявали по време на кариерата му като футболист. „Андреа Пирло е сред малкото хора от света на футбола, с които споделям моменти извън терена, когато това е възможно. Той е изключителен човек и беше удоволствие да съм му треньор, когато той напусна Милан и някои си мислеха, че кариерата му е приключила. Той беше сред тези, които най-много ми помогнаха да спечеля Скудетото с Ювентус, заедно с Джанлуиджи Буфон и Алесандро Дел Пиеро. Беше ми приятно с Алесандро Неста в националния тим, той е сред най-добрите италиански защитници в историята. Запознах се с Леле Ориали в националния отбор и след това работихме заедно в Интер. Той ми помогна толкова много и винаги е добавена стойност. Той е човек, на който може да се има доверие, тъй като поставя интересите на тима над своите. Изцяло е отдаден на колектива. Когато имаме възможност, срещаме се и извън терена с нашите семейства.
Конте е щастлив от признанието за титлата с Интер
Имах шампионски треньори като Джовани Трапатони, Ариго Саки, Карло Анчелоти и Дино Дзоф. Работил съм и с други, които ме научиха на много като Мацоне и Еуженио Фашети. Те оставиха следа по време на най-важния период от кариерата ми, когато бях млад футболист. Винаги ще им бъда благодарен, защото без тях нямаше да бъда човекът, който съм днес“, допълни специалистът.