Балъков: Лечков получи много "стрели" като футболист, но продължаваше да играе

Футболната икона Красимир Балъков гостува в предаването "Код Спорт" по "Ринг". Магьосникът с топка в краката, който още вдъхновява привържениците на Щутгарт и Спортинг (Лисабон), коментира всички актуални теми, а се върна и към славните времена, когато беше най-скъпоплатеният играч в цялата Бундеслига. Предлагаме ви акценти от разговора с бронзовия медалист от САЩ'94, който бе избран и в Идеалния тим на шампионата.

- Бала, как си? Разбрахме, че си почиваш от футбола с бизнес начинания в Германия. Мислиш ли за завръщане в треньорската професия? 
- Първо, трябва да кажа, че съм отпочинал и се чувствам много добре. Преди малко се върнах от Гърция, бях една седмица като последно на голф турне. Знаете, че аз и най-големият във футбола г-н Стоичков обичаме този спорт и доста често го практикуваме. Зареден съм с енергия и чакам с нетърпение следващото предизвикателство. Разбира се, човек не знае кога и къде, но има интересни неща, които може да се случат.

- Не съжаляваш ли към днешна дата, че подаде оставка като селекционер на националния отбор, солидарен тогава с Борислав Михайлов? Той обаче си оттегли оставката, а ти не… 
- Първо, аз съм в друга позиция. В тогавашната ситуация, след като президентът на Футболния съюз си подава оставката, целият Изпълком си подава оставката, аз като треньор на националния отбор нямам друг шанс, освен и аз да си подам оставката. Единственото нещо, за което съжалявам е за тази концепция, която може би месец преди да си подам оставката, целият Изпълком прие този бизнес план, който бяхме създали за развитие на българския футбол.

- Защо винаги има обидени в националния отбор? Защо например играчите приемат много тежко всяка критика на Йордан Лечков за техните изяви? Изобщо прав ли беше бившият ти съотборник непрекъснато да „пуска стрели“ към футболистите от националния отбор? 
- Ако го питате него, той колко „стрели“ е получавал в Германия като състезател, а и на други места, но той продължаваше да си играе футбола и да си гради името. Може би модерното младо поколение по-бързо се обижда, по-бързо се засяга, ако някой е малко по-директен. Нашето поколение сме изживели много подобни моменти и тези моменти са ни мотивирали и са ни давали още по-голям хъс да излезем на терена и да покажем, че тези, които ни критикуват, не са прави. И не само си го изкарвахме на съперника, но и ако е имало проблеми между нас, всичко се акумулираше в една позитивна енергия, която влагахме във футболния мач. Докато сега генерациите са малко по-други, а и разбираемо са по-други, защото технологии влязоха, Интернет, фейсбуци, Инстаграм… Всичко това ние го нямахме. При нас това не ни разваляше концентрацията, докато в момента за младите е много по-тежко. Трябва и тях да ги разбираме. Може би истината лежи някъде по средата, но поне аз докато бях треньор на националния отбор, Лечков не беше казал нищо – да критикува някого, както преди три-четири или пет години го правеше. И той си е взел лека поука и се опитва да не бъде толкова критичен, след като те не понасят тези критики. Но истината е долу на зеления терен.

- Мнението ти за битката между Борислав Михайлов и Димитър Бербатов за президентския пост? Докъде ще ни отведе тази продължителност на „войната“? 
- Каква битка? Аз като колега, който съм бил и на двамата – с Бербатов малко по-малко, а с Боби Михайлов много повече, от колегиална гледна точка не искам да давам коментари. Но много ме разочарова начинът, по който от време на време прехвърчаха „стрели“. Професионалното е да се говори професионално, да се изисква да се говори коректно, но без обиди. Поне това съм виждал аз в страните, където съм работил – Германия, Швейцария и т.н. Тук по едно време почнаха да влизат някакви балкански манталитети, които не пасват на никого, а и не са и нужни.

Следвай ни: