Боян Радев - един знаменит българин на 80

Боян Радев – един от най-великите българи и първият ни двукратен олимпийски шампион, навършва днес 80 години. Юбилеят на знаменития спортист е повод да си припомним феноменалната му спортна кариера.

Двукратен олимпийски шампион от игрите в Токио 1964 и Мексико 1968, златен медалист от световното първенство в Толедо 1966, световен вицешампион от Толедо 1962 и Ню Делхи 1967, и европейски вицешампион от Вестерос 1968… Победите и титлите на големия българин са безброй. Нещо невиждано се случва, когато печели първото си олимпийско злато в Токио. Веднага след края на награждаването и българския химн Боян е грабнат от втория и третия на стълбичката и понесен на ръце. Шведът Свенсон и германецът Кил го вдигат на раменете си и така триумфално обикалят

цялата зала под възторжените възгласи на публиката. Зрителите са в транс, подобно невиждано досега нещо противоречи на олимпийския протокол при церемониите по награждаването, но никой не спира тази спонтанна демонстрация на спортсменство и почит към шампиона.

През 2009 г. Боян Радев получава най-високото отличие на Международната федерация по борба „Златна огърлица“,  приет е и в Залата на славата на най-древния спорт в Оклахома (САЩ).

"Думите "икона" и "велик" са много слаби за личност като Боян Радев - казва председателят на БОК и олимпийски шампион в скока на височина Стефка Костадинова. - Неслучайно той е първият, удостоен с отличието "Пиер дьо Кубертен" на МОК. Реално Боян е част от историческото наследство на България. Човек, който е пример за младите, който непрекъснато ни дава светлина, сила и дух."

* * *

(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)

Боян Радев

Националното богатство

…За втората си олимпиада Радев се подготвя с още по-големи амбиции. В продължение на месеци той става и ляга с мисълта за нова титла. Три месеца аскетична подготовка на високопланинската база Белмекен. Плюс 40 дни аклиматизация в Мексико сити. В този период  българинът следва стриктно по часове своя план. Налага си сам железен режим. На олимпиадата Боян пристига като защитаващ трона си Цезар. Пред него върви реномето му на световен първенец от Толедо 1966 и вицешампион след

подвига си от Букурещ 1967. Сред кандидатите за златото тогава са още актуалният първенец на планетата Николай Яковенко  (СССР) и жадният за реванш румънец Николае Мартинеску, загубил шампионския мач от българина на предишните игри.

Боян започва в марковия си безцеремонен стил. Две победи с дисквалификации за пасивност над Хенк Шенк (САЩ) и Гюрбюз Лу (Турция). Съперниците му предпочитат бягството по тепиха, вместо да опитат захват и да бъдат хвърлени от високо от газещия като танк българин. Третият конкурент Петер Ютцелер рискува да приеме атаките на  Боян, но е хвърлен ефектно 4 пъти в хода на двубоя. С големи усилия швейцарецът все пак успява да се спаси от туш, но Радев записва успех с явно превъзходство -

11:0. Следваща негова жертва става Хем Торе (Норвегия), хвърлен зрелищно още в първата част - туш за 2:49 мин. Регламентът е същият както преди 4 години с елиминация според точките пасив. След 4 предварителни кръга тримата сочени фаворити – Радев, Яковенко и Мартинеску, остават в битката за отличията.

С туш на финала печели златото в Мексико

Финалите са в последния ден на турнира по борба, а дотогава България няма шампион. Напрежението в делегацията ни е в зона пик и всички чакат злато от Боян. На полуфинала  той  се изправя срещу Яковенко само с половин наказателна точка, което предопределя тактиката - бори се без риск. Постига желаната равна среща, която го праща на финал срещу добре познатия Мартинеску. Румънецът обаче вече е без шансове за нещо повече от бронз и се бори затворено с цел двустранна дисквалификация, която прави Яковенко шампион. Но не е познал - Боян напира като ураган. И няма кой да го удържи. С придърпване сваля съперника и с „центур“ така го хвърля по гръб, че едва не го смазва. Туш и злато!

Мигът е исторически, защото за първи път българин печели втора олимпийска титла. Равносметката от двете участия на родния титан на игрите в Токио и в Мексико е удивителна: 11 двубоя, 10 победи (от тях 3 с туш, 3 с явно превъзходство и 2 с дисквалификации) и само едно равенство!

* * *

Пълния разказ за удивителната кариера на Боян Радев и цялата статистика на неговите титли, медали и рекорди ще намерите в излязлата наскоро от печат енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“ с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.

Следвай ни: