Андреа Буратини: И в Тренто не съм имал такива условия за работа

Главният треньор в школата на „Левски София” Андреа Буратини даде интервю за клубния сайт преди началото на първенствата в различните възрасти. Италианският специалист говори за безпрецедентните 4 титли в мъжкото направление, трудностите за поддържането на това ниво и емоциите си като помощник треньор в националния отбор до 19 г.

- На отборите от школата предстои нов сезон. Особено за мъжкото направление той ще е голямо предизвикателство, тъй като бяха спечелени всички титли. Така сега всичко друго освен първото място ще е един вид отстъпление. Към какво ще се стреми най-вече "Левски София" в първенствата при подрастващите?

- Смятам, че няма да е много лесно да повторим резултатите от миналата година, когато спечелихме всичко при момчетата. Имаме обаче нужния потенциал за това. При юношите старша възраст разполагаме с много добър отбор. Вече няма да е при нас Алекс Николов, но в състава имаме и други много силни състезатели. Мисля, че този отбор ще продължи да играе добре. Тимът вече е с нов треньор в лицето на Христо Цветанов. Той за първи път ще води отбор. Задачата ни в „Левски” е не само да създаваме волейболисти, но и треньори. Като Андрей Жеков, Христо Цветанов, Добромир Лазаров, Николай Хаджииванов. Стремим се да изграждаме и добри треньори.

При кадетите също имаме много добър отбор. Имаме 4-ма състезатели, които са в националния отбор. И тук няма да е лесно, защото има много силна конкуренция в лицето на „Стойчев-Казийски”, ЦСКА и др.

Аз ще съм треньор на прекадетите, защото мисля, че този сезон при тях имаме много силен отбор, който дава големи перспективи за бъдещето. За мен това ще е ново начало. Смятам, че можем да постигнем много с тези момчета. Трябва обаче да се работи здраво, за да се развие този висок потенциал.

По-големият проблем при нас е организацията. Какво имам предвид? Имаме много млади състезатели, които играят не само в своите отбори, но и в тези на по-големите. Тъй че трябва да се координираме добре.

- Освен промени на треньорските постове друго ново в работата ви ще има ли?

- За треньорите – Ицо Цветанов поема юношите старша, аз ще работя с прекадетите, а заедно с Ники Хаджииванов ще водим кадетите. В „Левски” залагаме на това методът на работа да е еднакъв в различните възрасти. Дойдох с тази идея в клуба. Да действаме като в „Тренто” - при подрастващите да се работи по същия метод като в мъжкия тим. Така, когато дойде време един млад състезател да влезе в него той ще е готов за случващото се там. Това е много важно.

При елементите миналата година работихме много за атака и сервис и това е много добре за модерния волейбол. Сега обаче смятам, че ние трябва да обърнем по-сериозно внимание на защитата. Това лято се видя, че всички силни отбори играят много силно в тази фаза. Успешната игра в защита укрепва манталитета на отбора. Затова важно върху това да се работи още при малките. Затова и за тази състезателна година се преместих при прекадетите.

- В "Левски" е силно застъпен моделът за изграждане на своя продукция волейболисти, които да влизат в първия състав. Какви цели имате в това отношение?

- При кадетите има много състезатели, които са готови за първия отбор – всичките национали. При нас има един луксозен проблем. Разполагаме с много състезатели на високо ниво. Смятам, че в „Левски” имаме млади състезатели не само за първия ни тим, но и за мъжкия национален отбор.

За постигането на много високо ниво проблемът не е само техниката, а е в главата. Затова, както казах, трябва усилено да се работи върху изграждането на силен манталитет при подрастващите. В моята кариера съм видял много силни състезатели, чийто манталитет не отговаряше на качествата им, и нещата не се получаваха.

- Кои според вас са най-конкурентните на "Левски" школи в страната?

- „Стойчев-Казийски”, където се работи добре, ЦСКА, „Славия”, а също така „Черно море” и „Берое”.

- Доста деца имат желание да тренират в „Левски”, който явно се превръща в притегателен център за тях. С какво „Левски” ги привлича според вас?

- Мисля, че когато се работи добре и при чудесни условия е нормално да бъдем търсени от децата. Когато започнахме преди 3 г. не можехме да избираме състезатели при подрастващите, а сега е обратното. Това обаче е и много опасно. Увеличава се възможността за грешки. Трябва да сме много внимателни при подбора и да сме сигурни в него. Това е много трудно. Ситуацията е същата като в „Тренто”.

Изключително важно при избора е и да не създаваме фалшиви надежди за децата. Отговорността затова е голяма.

- Добра, даже отлична оценка за работата с подрастващите в "Левски" бе наличието на цели 6-има "сини" волейболисти в националния отбор до 19 г., който стана втори в света, както и на 4-ма при 21-годишните, класирали се 6-и на планетата. Бяхте в щаба за шампионата в Иран. Разкажете повече за този наистина фантастичен успех и представянето на "сините" момчета и за работата ви с Мартин Стоев.

- Имахме и 6 момчета в националния до 17 г. Най-голямо удовлетворение от работата си получих в мача срещу Италия на световното до 19 г., когато на полето имаше 6-има състезатели на „Левски”. Все едно „Левски” играеше срещу Италия. И накрая България победи. Работихме много добре с Мартин Стоев. Той е живял в Италия и комуникацията ни беше лесна. Мартин е голям треньор. Емоцията в Иран беше много силна. Второто място в света е голямо постижение. Смятам обаче, че можехме да спечелим първенството. Разликата между нас и Полша не е много голяма. Проблемът обаче беше, че преди финала имахме два 5-геймови мача. Физически не бяхме изморени, но имаше умора в главите на момчетата. Нямаше време за почивка, за да се проветрят. Можехме да спечелим световното, но следващата година този отбор има шанс да бъде първи на европейското или поне да вземе медал. За себе си не знам дали ще съм част от него, тъй като моят договор бе само за световното.

- А мнението ви за отбора до 21 г., който стигна до родината ви Италия, за да завърши 6-и?

- Този отбор има голям потенциал. На първенството обаче един тим се открояваше със силата си – Италия, защото разполагаше с един състезател, който вече е в горната категория. Говоря за Алесандро Микелето. Между другите отбори и България няма голяма разлика. Бариера се оказа мачът срещу Полша, в който водихме с 2:0 гейма и паднахме. На всеки може да се случи, но въпросът е как се губи. След първите 2 гейма нивото на играта ни спадна. И тук отново стигаме до манталитета. Защото иначе отборът наистина е добър.

- В този ред на мисли България и Италия отново проведоха голямо първенство. Защо пасва тази комбинация според вас?

- Формулата с няколко домакини на първенства се среща все по-често. България и Италия работят заедно в областта на волейбола от много години. Президентът на федерацията ви Любо Ганев е много популярен в моята родина. Мисля, че организацията в България за световното до 21 г. беше перфектна. Затова помогна и страхотната зала „Левски София”. Според мен организацията тук беше много по-добра от тази в Италия, защото там няма подобна структура.

- В цяла Италия?

- Работил съм много в родината си. Когато бях дори в „Тренто”, не разполагах с такива условия, както тук в структурата на „Левски”. Тя не включва само залата, има фитнес, има СПА, физиотерапия, всичко. Затова съм благодарен на „Левски”, че създаде подобен проект. Мисля, че в Европа няма много отбори, които да разполагат с такава структура.

- Какво залата допринася за още по-силното сплотяване на "синьото" волейболно семейство?

- Това е нейната идея. Казах вече, че ние трябва да сме честни да не създаваме напразни надежди, както и да работим за манталитета на състезателя. Първо той трябва да е човек, а след това волейболист. Ако той няма дисциплина на полета, сигурно я няма и извън него. Залата е нашият дом и ни помага много да работим усилено и върху това.

- Какво е обяснението ви за силното представяне и титлата на мъжкия национален отбор от европейското?

- Италия разполага с много млади волейболисти, чиито качества обаче са големи. За мен във волейбола не са важни само имената – Хуанторена, Зайцев… Важното е да има баланс и качество. Точно такава е ситуацията в италианския отбор. Сигурен съм, че след 2 или 3 години България може да разполага със същата успешна комбинация. В тимовете до 19 и 21 г., както и в тези преди тях за набори 2005 и 2006, имаме 10-12 състезатели, които могат да играят на много високо ниво, имам предвид международно. Важното е да се прояви смелост и да им се даде шанс, както направиха в отбора на Италия. Защото не се получава, ако се залага само на имена. В момента разликата с Италия, че тя разполага с един много силен състезател, а България – не. Освен това този състезател е разпределител – Симоне Джанели. Ако България създаде един подобен състезател, може да тръгне по пътя на Италия.

- А как се чувствате вие и вашето семейство в България? Колко време вече сте у нас?

- Вече съм 4 г. в България. През първата бях сам, а след това пристигна и семейството ми. Смятам, че ситуацията тук е много добра за нас. Моята дъщеря тръгна на българско училище, в което има и 4 часа италиански седмично. Чувстваме се много добре тук.

- Понаучили сте български, как ви се струва?

- За мен езикът ви е много труден. През първата година говорих само на английски. След като реших да остана, бях наясно, че е много важно да науча български. Вземах уроци. Искам да подобря още нивото си. С големите състезатели не е от особено значение, но за малките е много важно да им говоря на български.