Георги Пеев: Футболът не се е развил, а е слязъл надолу, трябва да се търси промяна

Бившият футболен национал Георги Пеев гостува в предаването "Код Спорт" по ТВ+. Като играч успя да стане легенда в цели два клуба зад граница. В началото на века осъществи марков трансфер в украинския колос Динамо (Киев), където редовно играеше на най-голямата клубна сцена – Шампионска лига. А освен това завоюва три титли, две купи и една суперкупа на страната. След това се превърна в икона за руския Амкар (Перм), където бе лидер и капитан, но конфликт с треньора на тима го принуди да приключи с футбола по нежелан начин. Беше част от последното ни силно поколение, играло на европейските финали през 2004 година в Португалия. Днес Пеев отново е близо до любимата игра, но в ролята на футболен агент.

Георги Пеев

- Жоро, здравей! Много ни е приятно, че ни приемаш в твоя дом! Как си? Следиш ли мачовете от европейското първенство?
- Здравей! Знаеш, че е удоволствие за мен да те посрещам тук! Следя естествено мачовете, почти не съм пропускал двубой. Интересен шампионат.

- Какво ти прави впечатление в двубоите от Евро 2020? 
- В началото не ми хареса чак толкова, може би очаквах повече от качеството на футбола, но в последствие имаше мачове, които наистина ме зарадваха и бяха интересни. В интерес на истината съм впечатлен от играта на Италия например. Те са един от моите фаворити.

- Каква е разликата между нашия национален отбор и участниците на шампионата на Стария континент? 
- Едните гледат по телевизията, а другите са там и играят – в кръга на шегата естествено!

- Питам те, защото видяхме Унгария какъв мач направи с Франция, както и седмица преди началото на шампионата ние как се представихме срещу световния шампион… 
- Знаете, че за да имаш самочувствие, трябва да имаш победи. За съжаление, нашият отбор от много години не може да натрупа самочувствие и това пречи. Мисля, че има проблясък в последно време в националния отбор, но въпреки това само след няколко победи, ще могат да играят спокойно и със самочувствие тези момчета. И не само че няма да се отличаваме от унгарците, а би трябвало и да сме и по-добри. Защото качествени футболисти има, но самочувствието се трупа само с победи.

- Каква промяна е нужна във футбола ни?
- Това може да го каже г-н Бербатов. Все пак той ходи, разговаря с хората по цяла България, има свои предложения. Ние много говорим за промяна в детско-юношеския футбол и аз съм съгласен. Моето лично мнение е, че трябва да бъдат доста по-квалифицирани треньорите на юношеските отбори. Това естествено може да стане с повече пари, за да задоволява нуждите на качествените треньори. Сигурно има и други способи, но това ще си го решат хората, които искат да се занимават с българския футбол и да го ръководят. Но за мен футболистите се изграждат като млади и тази тактика, на която ги учат, трябва да е правилна, за да са научени правилно децата да играят още от юношеската възраст, а не да влязат в мъжкия футбол и там тепърва някой да ги учи къде и какво трябва да правят на терена.

- Защо смяташ, че Стилиян Петров е най-подходящ за президент на БФС? 
- Не е защото сме приятели, а защото го познавам много добре, знам качествата му не само като футболист, а изобщо. Това е един лидер, който през годините е изградил страхотно име и го е затвърдил, също така и като човек. Той има изключителни контакти по цял свят и постоянно се интересува от промените във футбола.

- Разговарял ли си с него на тази тема? 
- Разговарял съм, той първоначално имаше намерение сам да се кандидатира, в последствие имаше своите причини, заради които прецени, че няма да го направи. Но, ето, сега е в щаба на Димитър Бербатов, заедно с Марто и другите хора около тях. Даже мисля, че взимат решенията заедно и няма някой по-изявен, независимо, че Бербатов се води най-важната фигура.

- Според теб има ли шанс Димитър Бербатов да спечели битката с Борислав Михайлов? 
- Много сложен въпрос. Естествено, от много години се говори за тази промяна във футбола, че е назрял вече моментът, но г-н Михайлов си има своите плюсове през годините. Но пък виждаме, че българският футбол не върви нито на национално ниво, така и в европейските турнири. На клубно ниво единствено Лудогорец показваше по-голямо постоянство и добри игри, но ЦСКА и Левски не са това, което трябва да бъдат. Особено Левски, няма смисъл да го коментираме. Като цяло футболът не се е развил, а е слязъл надолу, значи трябва да се търси промяна. Дали има шанс? На мен в интерес на истината за първи път ще ми бъде толкова интересно да проследя Конгреса.

Бербатов се срещна с клубовете в област Монтана
Бербатов се срещна с клубовете в област Монтана

- Смяташ ли, че Бербатов ще има куража да се изправи срещу босовете на футболните клубове и да заеме твърда позиция? 
- Тези въпроси, естествено, е най-добре към него да бъдат зададени, но аз мисля, че след като вече се е заел с кандидатурата си, той е наясно, че трябва да се слуша неговото мнение от босовете и би трябвало те да се съобразяват с него. До каква степен ще се получи? Все пак ние сме България, надяваме се да стане!

- Юноша си на Локомотив (София), а клубът се завърна в елита. Защо „червено-черните“ допуснаха да изпаднат от „А“ група? 
- Причините са много. Не съм абсолютно наясно основната каква е. Може би след дълги години борба за базите около „Илиянци“, около стадион „Локомотив“ и частите около него, след като не се пребори Гигов да ги вземе и да ги управлява, реши да се откаже. А все пак е човек с достатъчно пари. Един клуб по-лесно се управлява с пари, отколкото без. Това беше основната причина Локомотив да изпадне. Клуб, който никога не беше изпадал от „А“ група. Но се радвам, че г-н Василев се зае. С много по-малко средства, естествено, от най-ниското стъпало тръгнаха, а и с ръководството около него и се справиха. Локомотив ще бъде там, където му е мястото.

- Къде са юношите на Локомотив? Какво се случва с школата? Навремето тя даваше толкова много футболисти… 
- Да, школата беше наистина много силна. В последно време много малко играчи излизат от нея и то не достатъчно качествени. От три или четири години тя се поразви, направиха се терени, има условия за тренировки. Не съм достатъчно запознат доколко са качествени там треньорите, но има интерес и деца се записват, което може би означава, че се работи добре. Естествено, резултатите на юношеските отбори по-добре показват дали се работи добре или не.

- Играл си в Украйна и в Русия – каква е основната разлика в тези детско-юношески школи? 
- Първо, като ти кажат „бягай“, го правиш и не се замисляш. Още от деца борбата е на първо място, да не отстъпваш. През всичките години, в които съм бил в Украйна и в Русия, винаги съм казвал, че българските футболисти са по-надарени, с по-добри качества и възможности, но руснаци и украинци заради неотстъпчивостта и борбеността си, доста от тях успяват да пробият в чужбина и постоянно изпращат свои футболисти в силни шампионати.

- А разликата между условията, в които тренират нашите деца и тези в Украйна и Русия по твое време? 
- За условията мога да потвърдя само за Динамо (Киев). Ясно е каква е школата, още тогава имаше 10-12 изградени терена, открити и закрити, на базата спяха и юношески възрасти. Имаше още една база, допълнително изградена, на друго място. Така че условията за този отбор бяха невероятни. След това Шахтьор направиха като че ли още по-сериозни условия. Но школата на Динамо (Киев) е ненадмината. Неслучайно техните отбори в юношеските възрасти стигат постоянно почти до крайното стъпало в европейския футбол. Също така националният отбор на Украйна в юношеските възрасти през две или три години играе финал дали на европейско, дали на световно. Много добре се подготвят. Но пак казвам – физическата подготовка е на много по-високо ниво, отколкото в България.

- Знам, че не си в „кухнята“ на Левски, но виждаш каква е ситуацията. Дали отборът ще избегне фалита и нормално ли е клуб като Левски да натрупа задължения от 30 млн.? 
- Със сигурност не е нормално и със сигурност не е нормално това, което се случва с клуба. Единственото хубаво нещо е, че са обединени фенове и футболисти в спасяването на този клуб. Но пак се връщаме на темата – без пари няма как да стане. С такива големи дългове, ако не се намери спонсор, който е готов да заплати тези дългове, може би Левски го чака същото нещо, което се случи с ЦСКА.

- Наско Сираков прави опити да намери финансиране, но кой ще се съгласи да погаси тези 30 млн.? Възможно ли е „Русата Златка“ да има повече пари от инвеститора Диксън, както твърди Венци Стефанов? 
- Бате Венци обича майтапите. Не съм запознат с финансите. Също така не познавам и този спонсор. От това, което съм чел, разбирам, че е управител в някаква компания с много пари. А как ще успеят да примамят тази компания да даде тези пари за Левски… Това са дългове, а и за в бъдеще трябва да дават… Не знам.

- Звучи като приказка. 
- По-скоро някой наистина богат човек от любов към Левски може да го направи, отколкото чужд човек да инвестира по някакъв начин в български отбор.

- Ти си футболен агент – защо вече се радваме, когато продадем играч в Турция? Загубихме позиции в топ първенствата на Европа. 
- Защото пак се връщаме на тази тема – ние нямаме успехи в европейските турнири, нито с националния отбор. А в чужбина е нормално да се търси футболист, който е много над нивото в България и който би трябвало да е над нивото на футболистите на съответния отбор, който го купува, защото е чужденец. Ние нямаме успехи. Миналата година имах разговори за две момчета от националния отбор – млади, перспективни, имат качества, викаха ги в мъжкия национален отбор, играеха в младежкия, появи се лек интерес, но се отказаха. Говоря за Русия и Украйна, а не за Англия, Испания и Италия. Естествено, може да отидеш в Италия, но и това не се случва. Дори в Серия А, възможностите са за един от последните четири отбора, които нито имат финанси, нито играят кой знае колко качествен футбол, нищо че е Италия.

- Има ли бъдеще твоята професия в България? 
- Ако трябва да сме честни, трудно е. Още повече, ако искаш да си честен спрямо своите колеги в чужбина. Не е целта да заблудиш някой, за да вземат футболист и после да се разочароват. Целта е да изпратиш футболиста и той както да оправдае своето име, така и това на мениджъра. Така че е трудно. Аз се сблъсках няколко пъти с измамници, с т.нар. конкуренти, които лъжат футболиста и в последствие му провалят трансфера. А аз му казвам реалните условия, които може да се предоставят. Естествено, като някой му ги повиши, той си мисли, че другият е по-добър и по-запознат.

- Защо клубовете в България се стремят да привличат чужденци и как това се отразява на качеството на футбола ни? 
- В Русия например има лимит и то ожесточен, но пък мога да ви кажа, че откакто го има този лимит, не съм сигурен, че руският футбол се е издигнал. За мен дори падна една степен надолу, дори и националният отбор, защото когато станаха трети н европейско или на световно преди години, тогава нямаше такъв лимит. Имаше си повече чужденци, но пък руснаците, които си заслужаваха мястото на терена в клубните си отбори, бяха много по-качествени и по-подготвени. С този лимит руските футболисти доста се отпуснаха и не тренират сериозно, защото знаят, че ще играят. Затова честно казано не мисля, че ако ожесточим лимита на чужденци, това ще вдигне качеството на българския футбол. По-скоро в друго са причините.

- Но някои президенти на клубове казват, че чужденците заемат местата на талантливите български футболисти. 
- Ако е талантлив футболистът, няма президент или треньор, който да не го пусне да играе, при положение, че е от школата например, че е младо момче и от него може да изкара куп пари без да му плаща висока заплата през това време. Визирам всички наши трансфери преди години – юноши от клубовете. Мога да дам пример със себе си – в Локомотив имаше толкова силни футболисти тогава, че аз също не виждах как мога да пробия там. Но виждаха, че имам качества, че играя добре. Показах го и си завоювах мястото. Сега и да изредя футболистите, младото поколение може и да не ги знае, но Ясен Петров, Чилибонов, Диян Петков, Гошо Марков, Наско Киров, Славчо Павлов, Явор Вълчинов, Ивайло Андонов… В халфовата линия толкова много бяха и въпреки това играех! Че след това и на Бадема се намери място. Така че качествен ли е младият футболист… Не изброих чужденците – имахме Мукаси, сърби някакви.

- Има ли нещо, за което да съжаляваш по отношение на футболната ти кариера? 
- По-скоро не. Да, имал съм възможност и в топ първенствата да отида, но така са се стекли обстоятелствата. И ти си бил в Киев, виждал си какво представлява Динамо (Киев) като отбор. Виждал съм по света как ни посрещат, когато сме ходили в Шампионска лига да играем. Има голяма фенска маса, голяма любов към футболистите. След това в Амкар, естествено много по-слаб клуб, по-малък клуб, но пък любовта на феновете ме държеше в отбора през цялото време. И оттам съм имал възможност да отида в доста по-сериозен клуб, но не отидох.

- Да, но там един треньор сложи край на кариерата ти не по най-добрия начин. 
- Преди това още няколко се опитаха да сложат край. В края на краищата след 32-33 години футболиста го смятат за приключен, независимо, че всяка година си печелех наградите за най-добър футболист в целия регион и трябваше да се доказваш всяка година, че си най-добрият. Първо беше Муслин, само че го смениха. После беше Черчесов, изгони ни на една тренировка за назидание. Не от тренировка, той искаше да ни изгони от отбора. Правил го е във всеки един отбор – за да вземе страха на футболистите и безпрекословно да го слушат. Ние нищо не бяхме направили, което да го дразни, но явно като лидери решава да го направи. Но такъв отпор от феновете явно не е срещал и след една седмица ни върна. Така и той не успя. След това Гаджиев го спасих да не го изгонят феновете, когато отборът губеше постоянно. Даже е описано в книгата на помощник-треньора му как не е вярвал, че пред 300 човека станах и го защитих, независимо от загубите. Бях контузен по това време и казах, че отборът е се спаси, нищо че сме на последно място, дори без баражи, че сме на правилен път и добре тренира тимът. Станаха всички от седалките и почнаха да пляскат, независимо, че преди това го обиждаха, гонеха, унижаваха едва ли не. А мълчаха директори, президент. Оправих се от контузията и в пет мача вкарах пет гола и подадох за три попадения. И то със съперници като Зенит, Спартак, Локомотив, Динамо (Москва) и Терек. Две срещи пропуснах заради червен картон, който си изкарах след мача доста нелепо, защото се ядосах за неправилно решение от страна на съдията и му потърсих сметка, за което после се извинявах, за да ми намалят наказанието от 4-5 мача на два. Но този същият треньор следващата година, независимо че бях текущ голмайстор на отбора на 37 години, заяде се един път и премълчах. И на втория път, когато се заяде, реших че това е краят на кариерата ми, това е моментът. Но така или иначе, рано или късно, това трябваше да се случи и не съжалявам, че приключих. Можеше да продължа още – и в България ме търсеха отбори, но просто не исках вече.

- Много силна връзка имаш с брат ти Дани Пеев – никога ли не е имало проблем в отношенията ви? 
- Имало е, но дребни проблеми. Така сме научени от родителите си, това сме го видели в техните отношения – баща ми с брат си, майка ми с брат ѝ и така е редно да е в семейството да са най-задружни. Дай боже здраве на родителите ни, да са живи и здрави дълги години, но след време остават братята или брат и сестра, които трябва да се подкрепят. Всеки си има семейство, но и в семействата се случват неочаквани събития, така че братята остават.

- Справя ли се той според теб като анализатор на футболни двубои? Никакви забележки ли нямаш? 
- Мисля, че този въпрос трябва да го задам на теб, а ти нямаш, така съм чувал!

- Имам, но съвсем леки. 
- Доколкото си спомням, когато брат ми стана треньор, му каза, че спортната журналистика губи в негово лице един голям анализатор.

- Спираме с футбола, за да те попитам как е наследникът ти Георги Пеев-младши?
- Страхотно! Взима ни акъла, не се спира по цял ден. Може би благодарение не само на храната, а и на това тичане след него, отслабвам. Но наистина много ни радва, много сме щастливи с него. Бях си пожелал след края на футболната кариера да имам достатъчно време да възпитавам семейството си и да му се наслаждавам. И сега се получава.

- Тази година изпрати абитуриентка – голямата ти дъщеря Ванеса. Къде ще продължи образованието си и стягаш ли сватба? 
- Беше ми съобщено, попитаха ме естествено дали имам нещо против. Живеят заедно с приятеля ѝ. И той Георги се казва. Добре се чувстват, сватба засега още няма да има, пък нека да поживеят и когато решат – в края на краищата това е правилното. А пък желанието ѝ е да учи в Холандия и сега се подготвя за изпитите.

- Къде обичаш да почиваш с фамилията? 
- Честно казано най-много обичаме на село при моите родители. Сега доста често ходим и в Кюстендил, откъдето е съпругата ми. На мен природата много ми допадна там. Оказа се, че доста приятели, които съм имал през годините, са оттам, но аз не съм знаел, защото постоянно сме били в София с тях. Общо взето на по-спокойни места.

- Жоро, какво ще кажеш за финал на нашия разговор? 
- Пак да заповядате, но без камера. И успех на българския футбол!

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти