Александър Боричич: Любо Ганев ще е един от важните бъдещи лидери в европейския волейбол

4 юли 2021 | 13:01
1025
1

Александър Боричич, президент на Европейската конфедерация по волейбол, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той има репутацията на ръководител с изрядна визитка. Успешен като спортист и треньор в миналото, днес е безспорен авторитет като ръководител. Боричич е водещата фигура в управлението на един от най-любимите за феновете спортове. Легенда на Цървена звезда, но и носител на златен медал от конкурс по филателия. Той пристигна у нас, за да види един от малкото големи успехи на българския спорт в последно време – триумфа на „лъвиците“ в Златната волейболна лига в Русе.

- Добре дошли в България, г-н Боричич! Първият ни въпрос е как видяхте организацията на „Златната лига“ в Русе?

- Добре заварил! Поздрави на всички в България! Още от времето ми като играч и като треньор, както и сега – винаги се чувствам прекрасно, когато дойда в България. Тук срещам мои приятели, които са абсолютно отдадени на волейбола. И очакванията ми в края на „Златната лига“ всички участници, треньори и играчи да бъдат доволни се оправдаха. А когато те са щастливи, то и аз съм щастлив.

Посланикът на европейския волейбол Красен Кралев проведе работна среща с президента на CEV Александър Боричич

- България ще бъде домакин на европейско първенство в Пловдив. Какво очаквате от нас?

- България ще бъде една от четирите домакини на това състезание при жените. Другите са Румъния, Хърватия и Сърбия. Със сигурност ще се получи едно добро първенство, защото всяка една от страните е добър организатор. България има опит с организирането на световни, на европейски, както и на младежки първенства. С добри домакини като София и Варна преди, а сега вече и с Пловдив, и с Русе, с техните модерни и хубави зали. Единственото ми желание е ситуацията с вируса да позволи тези прекрасни съоръжения да могат изцяло да се изпълнят с публика.

- Ще ви видим ли на някои от мачовете от европейското в Пловдив?

- Ще имам доста пътувания в този период. Мъжкото първенство е по същата схема – в Естония, Финландия, Чехия и Полша. Ако отида в една от страните, то съм длъжен да посетя и всяка една друга.

- Често виждаме вече едно първенство да се провежда в повече държави. По-добър формат ли е това?

- Волейболът се развива изключително бързо. Може би не за всеки е добре такова високо темпо, защото всеки има различна амбиция и възможности. Но за нас е много важно страните да се развиват. Например – датчаните да заемат първо място в Сребърната лига.

Босна да вземе първо място сред жените в дадено първенство. Жените на Швеция да се класират за първи път след 38 години на финали на европейско първенство. И в тон с тази тенденция е радващо, че през последните години получаваме все повече кандидатури за организиране на големи надпревари.

- Ваш домакин в Русе беше Любо Ганев, президент на Българската федерация по волейбол. Какви са отношенията ви с него?

- Любо Ганев е човек с огромен опит във волейбола. Бил е един от най-добрите играчи на света. Страшно популярен и общителен човек. Смятам, че той е един от важните бъдещи лидери в европейския волейбол.

- Когато ви преизбраха за президент на CEV през октомври, Ганев стана част от борда на европейската централа. Доволен ли сте от работата му?

- За първи път бях избран преди 15 години в София. И естествено винаги имам добри спомени, когато пристигам тук. Спомените обаче са едно, а бъдещето съвсем друго нещо. Затова след повторното ми избиране заложих на това в управлението да се привлекат млади и можещи лидери. И съм щастлив, че една амбициозна група от председатели се вля в организацията като един от най-важните сред тях е именно Любо Ганев.

- Какво бихте препоръчали на българската федерация да подобри?

- Българската федерация е много активна от дълго време в световния и европейския волейбол. Комуникацията с нея винаги е била добра. Сега с новия председател волейболът се развива още повече. Започнахме и нова дисциплина – волейбол на сняг – сноуволей. Надявам се да го видим и в България. Що се отнася до организацията на състезания, то България е една от най-активните европейски федерации и винаги се е справяла добре, затова ми е трудно да кажа какво да се подобри.

- Ще заслужи ли България да е домакин на още големи първенства?

- Със сигурност, защото неведнъж сте показали добрия си опит и всеки се радва, когато пристигне в България.

- Вие започнахте последния си мандат като президент на CEV. Какво най-много искате да постигнете в него?

- Предишният председател заемаше тази длъжност 15 години и след това се реши, че председател на една голяма организация може да има най-много два мандата. Ако работи добре 4 години, може да бъде начело още 4. Желаем да продължаваме да развиваме младите играчи и треньори. Затова и предоставихме възможността участниците на финалите на европейското да бъдат 24, а не 16. Организаторите пък да не са 2, а 4 страни и така волейболът да се популяризира в повече държави. При младежите пък ще поискаме да се увеличи броят на участниците от 12 на 16. Що се отнася до Шампионската лига, при нея вдигнахме наградния фонд, както и създадохме суперфинал. Наградният фонд за отборите в европейските турнири вече е 5 милиона евро. Покрай коронавируса много страни и федерации изпитваха затруднения. Ние направихме план и по него инвестирахме 11 милиона и 500 хиляди евро в подпомагане на играчите, на клубовете и на федерациите. Ето, новият сезон наближава и в европейските купи имаме заявки за участие от 200 отбора. Дори в тази ситуация, постигнахме успех.

- С какво вие се гордеете най-много от работата ви в CEV?

- На първо място, успяхме да развием волейбола много повече. Разширихме и медийното покритие. Сега сме се насочили в онлайн развитието, защото новите социални мрежи са страшно важни, тъй като там са младите. Ето, аз, например, съм филателист, събирам марки. А младите нямат представа какво е марката, защото не пишат писма, но знаят какво е интернетът. Затова и ние трябва да се адаптираме към новите технологии.

- Вие сте и вицепрезидент на световната централа – FIVB. С какво се различава работата в двете организации?

- Най-основното е, че световната федерация се разпростира на пет континента. Мога с голяма гордост да заявя, че ние от CEV сме най-силната конфедерация и се разбираме отлично с FIVB, които усещат нашата сила. С уважение към всички други, можем да заявим, че нашите отбори са сред най-добрите. Единствено на Стария континент има международно клубно състезание и затова не е и случайно, че най-добрите играчи идват да играят в Европа.

- Светът не спира да говори за драмата с играча Кристиян Ериксен от Дания на еврошампионата по футбол. Достатъчно ли са защитени професионалните спортисти от медицинска гледна точка?

- На първо място, най-важното е, че Ериксен беше изписан от болницата и сега се чувства добре. Всички наши играчи във волейбола се подлагат на задължителни прегледи най-малко два пъти годишно. Покрай COVID-19 инвестирахме много в тестове и защити. Доволен съм, че след толкова много срещи и турнири, не сме имали големи проблеми. Що се отнася до младите, съветът ми е клубовете и федерациите да пазят добре организмите им, да ги карат да играят единствено след обстойни прегледи.

- Волейболната лига на нациите в Римини е в балон. Как се отразява това психологически на спортистите?

- Не съм част от това състезание и очаквам отзиви оттам, защото за първи път в историята имаме близо 1 000 души, които са затворени за месец заедно. Не трябва да забравяме и психологическата страна при тези играчи. Ако те се чувстват психически добре, то те ще са добре и физически. Очаквам анализ, както и за здравословното състояние на участниците, така и за самото състезание.

- Пандемията започва да намалява и в България, в Сърбия и въобще в региона. Мислите ли, че европейското първенство ще се проведе пред пълни трибуни?

- Мерките отслабват навсякъде и започна да се допуска публика. Надявам се, ако сега през юни е позволено 50 процента присъствие, то в края на август и септември посещението ще може дори да се увеличи.

- По ваше време се разви идеята за сноубола. Докъде ще стигне тя?

- Провеждаме разговори със световната федерация, партнираме си и това е поредно доказателство, че европейската централа е най-силна от всички. Организирахме две европейски първенства и сега сме в процес на разговори тази дисциплина да се включи в зимната олимпиада в Пекин през 2022 г. През 2018 г. включихме сноубола в Пьонгчанг като тест, който премина успешно. Надеждата ми е така волейболът да стане първият спорт, който да се провежда и на лятна, и на зимна олимпиада.

Александър Боричич беше преизбран за нов мандат като президент на CEV

- България получи няколко големи първенства по плажен волейбол тази година. Доволен ли сте от това как развиваме плажния волейбол?

- Преди всичко, многото турнири предоставят шансове за младите състезали и така вашата страна ще има възможност да развие играчи и в това направление. И ако тази тенденция продължи, то България може да създаде и конкуретноспособен отбор.

- Вие сте един от най-големите сръбски волейболисти. Как започнахте да играете?

- В Сърбия започваш да тренираш на 10-12 години, а когато станат на 15, доста играчи вече са част от мъжките и женските отбори. В Сърбия има и много волейболисти, които излизат да играят в чужбина. По мое време бройката на картотекираните ни състезатели зад граница беше около 400. От една страна е добре, че младите играчи имат шанс за изява, но от друга – при мъжките и женските отбори публиката иска единствено победа, което всява напрежение в младите състезатели.

- Тренирал ли сте други спортове?

- Тренирал съм хандбал, баскетбол, волейбол в Белград като част от Цървена звезда. Обичам също шахмата, тенис на маса … Изобщо всички спортове.

- Имате 103 мача за националния отбор на Югославия. Кой е най-паметният от тях?

- Със сигурност, когато спечелихме бронзовите медали на европейското първенство. Бяхме готови за това и го постигнахме за първи път във волейболната ни история. Доволен съм, че след нашето поколение бяха постигнати още по-добри резултати.

- Кого победихте за бронза?

- Не искам да го кажа точно сега, но …това беше България. А тогава имахме сили да вземем даже златото. Дори поведохме на СССР с 2:0 гейма. Оставаше ни много малко, за да сме първи. Полша станаха втори, като те на следващата година в Монреал през 1976 г., спечелиха златния медал на олимпийските игри.

- Колко пъти сте играл срещу България?

- Ооо, много, много. Поради географската близост често играехме приятелски срещи по между ни – или ние гостувахме, или вие. Бяхте много силни по това време с поколението, водено от Каров, от Златанов. Стигнахте до среброто на световно първенство и дори ви беше яд, че не сте първи.

- Кой е българският волейболист, който ви е впечатлил най-много?

- По мое време това бяха споменатите вече Златанов и Каров. Разбира се, няма как да пропусна и Любо Ганев, Тодоров, Николов, страшно много.

- Вие сте легенда на Цървена звезда. Как се развива отборът сега?

- Цървена звезда се състои от 28 спортни клуба, някои по-силни, някои по-слаби. В Сърбия е най-важно да сме първи във футбола и баскетбола и Звезда го постигна и на двете места. Какво да кажа повече?

- Какво е да играеш в мач между Цървена звезда и Партизан?

- По мое време имаше много повече емоция, защото тогава играехме по два пъти годишно. Ако се срещнем и за купата – три. Сега има плейофи, срещите са близо 10 и вече се размива емоцията. За разлика от футбола, във волейбола всички сме приятели. Обичаме да побеждаваме, но и обичаме да се шегуваме. Да, когато загубим, не ни е много приятно, но продължаваме заедно напред.

- Когато спряхте да играете, след края на кариерата ви станахте треньор. Колко трудна беше тази професия?

- Това е нещо напълно различно. Когато си играч, мислиш за себе си и своите приятели. Когато си треньор, мислиш много повече за това как да създадеш силен и успешен екип. Налага се да наблюдаваш настроенията и предразположенията у всеки. В зависимост от това къде си треньор, работиш повече с младите играчи. Професионалните треньори, които си сменят отбора всяка седмица, мислят само за резултата, докато тези, които истински принадлежат към отбора си, работят много върху развитието на младите. Доста е трудно да си треньор. Всички, които са били играчи, откриват колко по-трудно е да си на тази позиция.

- Кое е най-голямото ви постижение като треньор?

- Най-ценното ми постижение беше спечелването на медали с Цървена звезда в Европейската купа и то с момичета, които не бяха професионалистки, но обичаха истински волейбола. За нас това беше огромен успех да играем наравно с професионалните отбори.

- Защо решихте да се кандидатирате за президент на югославската федерация през 1992 г.? Не ви ли харесваше треньорската професия?

- Смятам, че човек не може да изпълнява повече от една функция във волейбола. По-рано един човек беше едновременно и играч, и треньор, и съдия, и президент. С все по-голямото развитие на волейбола, няма как председателят на федерацията да бъде например и съдия. Ами, ако направи фрапантна грешка, какво ще кажат хората?

- Президент на федерация по време на разпада на Югославия. Не беше ли твърде рисковано?

- Естествено, че беше голям риск. Всички във волейбола обаче бяхме приятели и се опитвахме да намерим решение как да направим любимия ни спорт по-силен. И постепенно успяхме да постигнем добри резултати, а народът ни започна да вижда какво е волейболът. Ставахме все по-добри и вече, през 1995 г., след падането на забраната да участваме в турнири, взехме медали на европейското първенство в Гърция. През следващата година по време на олимпийските игри в Аталанта завоювахме и първия си олимпийски медал. А след това и злато в Сидни и така колелото на успеха се завъртя. При жените станахме втори на олимпиадата, първи в света и в Европа, а при мъжете добавихме и злато в Европа. Сърбия днес е много силна на волейбол, а президентът на федерацията, г-н Гаич я ръководи много добре.

- Какви са отношенията в наши дни между федерациите на държавите от бивша Югославия?

- Както казах, във волейбола винаги сме били приятели, никога не сме имали проблеми помежду ни. За нас най-важната е Балканската федерация, в която са и Сърбия, и България, Албания, Босна и Херцеговина и останалите страни. Общо 11 на брой. Всеки се труди добре за развитието на спорта ни. Но най-важното е да не бъркаме политиката със спорта. Длъжни сме да работим с децата, да ги правим приятели помежду им, да създаваме нови приятелства на Балканите и така в бъдеще да има по-малко проблеми.

- Датата 17 октомври 2015 година е паметна за вашия живот. Какво ще ни разкажете за този ден в София? Какво помните, когато ви избраха за президент на CEV?

- Още тогава, основното ми желание беше в европейския волейбол всичко да стане различно и да стане по-добро. Мисля, че успях да го сторя първо като президент на сръбската федерация и мисля, че съм на прав път към целта и в европейската федерация. Но знаете ли, не е важно какво мисля аз. Важно е как другите в нашия спорт възприемат действията ми. Ако те мислят, че съм си свършил добре работата, то аз бих бил безкрайно щастлив.

- С какво най-много се гордеете във вашия волейболен живот?

- Посетил съм около 100 държави. Гледал съм много олимпиади, световни първенства, наблюдавал съм много спортове. Трудно ми е да кажа какво е било най-хубавото нещо. Но като човек от волейбола, мога да кажа, че най-щастлив бях, когато Сърбия спечели златния медал на олимпиадата в Сидни през 2000 г. Този успех запали младите в страната по нашия спорт. И така създадохме и развихме много млади волейболисти, като резултатите естествено не закъсняха.

- А за какво най-много съжалявате?

- Трудно е да се каже... В Световната лига изиграхме много силни мачове с Бразилия и винаги стигахме до резултат 3:2, но за съжаление не за нас, а за тях.

- Какво ще правите след края на мандата ви в CEV?

- До края на мандата ще дам всичко от себе си за развитието на волейбола. Ще помагам на младите, които ще дойдат на моето място. Аз съм много запален филателист и до края на живота си след мандата бих се отдал на моята колекция и страст. С моята сбирка спечелих много златни медали на световните изложби и си струва да продължа.

- Сънувате ли често как играете волейбол?

- Не, не ми липсва да играя. Когато играех, давах всичко от себе си, но след края на моята кариера, престанах да играя волейбол. Станах треньор. Когато престанах с треньорството, се отдалечих от пейката и не съм сядал повече на нея. След края на председателстването ми на сръбската федерация, престанах да посещавам федерацията. Когато престана да съм президент на CEV, няма да се натрапвам и ще идвам, само ако ми позволят и ако имат нужда от мен.

- Накрая, къде предпочитате да живеете – в Люксембург или в Белград?

- Покрай COVID-19 малко понамалих пребиването ми в Люксембург. Иначе утре заминавам за Брюксел и оттам за Люксембург. После – към Нидерландия. Навсякъде съм за ден-два. Така живея – по малко в Люксембург, по малко в Белград. Доволен съм, че хората от федерацията работят еднакво добре и в офисите ни в Люксембург, и в тези в Белград. Не е важно какво прави един човек. Защото един човек не може да направи всичко. Ние, хората от отборните спортове, разбираме много добре, че екипът е много по-важен от единият човек. И затова съм щастлив, че разполагам с много добър екип. Аз съм само техният треньор.

- Много ви благодаря за интервюто! Накрая, можете ли да пожелаете нещо на зрителите на „Код Спорт“?

- Преди всичко, бих искал вашият волейбол да създаде все повече млади играчи, които след края на кариерата си да са щастливи, че са играли за България!