Анхел Корея: Суарес показа, че е достатъчно добър да бележи и да е шампион

Анхел Корея: Суарес показа, че е достатъчно добър да бележи и да е шампион

Предаването „Код Спорт“ излъчи интервю с нападателя на Атлетико (Мадрид) Анхел Кореа. Една личност, по чиято житейска история може да се заснеме филм, обхващащ различните жанрове – криминален, драма и екшън. Той е роден в аржентинския град Росарио – място, от което са тръгнали редица известни личности – Че Гевара, Лео Меси, Анхел ди Мария. Кореа израства в гангстерския квартал „Лас Флорес“ в покрайнините на града в семейство с 10 деца. Споделя, че ако не е тръгнал по пътя на футбола, най-вероятно е щялда стане наркодилър и да изгние в затвора. Все пак съдбата му е подготвила немалко предизвикателства – на 16 години му откриват тумор, който е отстранен след операция. След това се среща с папа Франциск, а малко по-късно подписва мечтания договор с Атлетико, с който стана и шампион през изминалия сезон в Ла Лига.

- Първо – поздравления за спечелването на титлата! Отстрани изглеждаше доста лесно, защото вие направихте невероятен старт, докато фаворитите допуснаха грешки. В края обаче нещата не стояха точно така, нали?

- Всъщност отборът още от първия кръг бе фантастичен, но ние знаехме, че няма да е лесно, защото другите тимове не са за подценяване. И също бяхме наясно с факта, че колкото повече точки губим, толкова по-сложно ще става, но бяхме късметлии и триумфирахме.

- Ако не страдате, няма да сте от Атлетико, нали така? Това е 11-та титла и всички са спечелени в последния кръг на сезона, с изключение на предпоследната. Това сякаш е в ДНК-то на клуба, нали?

- Ами и аз смятам така, това не е само шанс. Говорили сме си на тази тема с моите съотборници за спечелените титли на Атлетико в последния ден. Страдаш, но в същото време изживяваш всичко и се наслаждаваш.

- Какво означаваше за теб всички тези фенове, които пропътуваха разстоянието до Валядолид – подкрепата и изживяването на драматичните моменти? Какво означава това за един „колчонерос“?

- Чувството е повече от невероятно. И това е така, защото се случи по време на пандемия, тези хора изложиха здравето си на риск, за да подкрепят отбора. Ние обаче чувствахме тази подкрепа на терена и дадохме всичко, на което сме способни.

- Кои бяха ключовите моменти за теб през сезона? И кога бе завоювана титлата?

- По всяко едно време – по време на всекидневните тренировки, когато треньорът се нуждае от твоите услуги. И това го казвам, защото през сезона ние имахме много контузени футболисти и имаше проблеми с COVID-19. Тези, които влизаха в игра, бяха максимално концентрирани. Това обаче ни направи истински и задружен отбор.

- Говорейки за ключови фактори, нека да си поговорим малко и за смяната на системата на игра, как се случи и колко бързо се адаптирахте към нея? Беше ли това ключово за триумфа?

- Това бе нещо ново за тези, които бяха в клуба от много дълго време и бяха работели с Чоло Симеоне от дълги години. Винаги сме практикували схемата 4-4-2. Тази година обаче заложихме на трима в защита и двама по крилата. Промяната бе положителна, защото разполагахме с подходящите футболисти.

- След година адаптация сякаш Фелипе, Жоао Феликс, Трипиър и Лоди вече се приспособиха. В същото време се оформи едно здраво ядро от добри и опитни играчи, които да дърпат тима в трудните мачове. Няма как да не споменем и изненадващото пристигане на Луис Суарес. Смяташ ли, че това бе последният щрих, който липсваше на отбора?

- Всички знаехме, че момчетата, които пристигнаха през миналия сезон ще стават все по-добри и по-добри през тази година и треньорът можеше да разчита на тях. Освен това ни бе пределно ясно, че с пристигането на Луис Суарес нещата в отбора още повече ще се подобрят. Той оправда очакванията и наистина даде всичко от себе си.

- Как всъщност се прие новината за привличането на Суарес в съблекалнята?

- Много добре, всъщност повече от добре. От момента, в който той пристигна, показа най-доброто, на което е способен. Той е човечен и земен и винаги го показва – както на терена, така и извън него.

- Вие стартирахте с резултат 6:1, което бе и най-изразителната ви победа през този сезон. Суарес направи своя дебют с червено-бялата фланелка, Йоренте показа, че това ще е неговата година. Дали тези събития допринесоха за титлата?

- Когато стартираш нов сезон, излизаш с много голям ентусиазъм и желание да се справиш добре, но никога не съм си и представял, че в края на кампанията ще спечелим титлата. Смятам, че наистина началото беше повече от страхотно и още тогава атакувахме трофея.

- През първата част от сезона имаше моменти, в които изравнявахте рекорди и се представяхте невероятно. Какво бе чувството, особено виждайки фаворитите под вас?

- Това е една от нашите сили, виждайки какви резултати постигаме, просто продължавахме по същия начин и в същото време другите не се представяха добре. Така че успяхме да вземем преднина пред тях и това ни даваше сила за всеки следващ мач – да го спечелим и да задържим разликата.

- Също така имаше моменти като отпадането от турнира за купата или Шампионската лига... Но тимът се бе концентрирал в Ла Лига. Колко важно бе това?

- Ние винаги сме знаели колко е важно да се представяме добре в Ла Лига, но същото важи и за Шампионската лига и купата. Не можеш лесно да преживееш подобни моменти, но все още се борехме за трофея в първенството и трябваше да се борим на живот и смърт там.

- Няма как да пропуснем факта, че в последните кръгове загубихте повече точки от очакваното, може би, и вашите съперници започнаха да скъсяват дистанцията. Почувствахте ли страх, че може да загубите трофея?

- Вярно е, че загубихме повече точки в последните няколко двубоя, но знаехме, че това нещо може да се случи и останахме спокойни. Това ни задържа отгоре през цялото време и ни даде нужната увереност, за да продължим.

- Има ли някой от съблекалнята, който в тези моменти да е успокоявал другите и да им е казвал: „Момент, ще направим нещата както трябва и трябва да се опитаме да останем спокойни“. Имаше ли човек, който да излиза и говори пред другите?

- Да, Коке, Суарес или тези, които имат повече опит – те говорят в тези моменти, когато тимът не върви вправилния път. Те са единствените, които излизат пред нас и ни успокояват, дават ни сила и ни уверяват, че всичко ще е наред, просто трябва да сме спокойни. Също и затова, че не трябва да мислим за лошите неща, че всичко ще се нареди и ще бъде окей...

- Разкажи ми за мачовете срещу Реал Сосиедад и Осасуна в края на сезона. Две много дълги, драматични и изстрадани победи. Колко важно бе за отбора да успеете да вземе трите точки точно в тези сблъсъци?

- Да, мачът срещу Осасуна.... бяхме на 10 минути да го загубим. И просто виждахме как титлата ни се изплъзва. Истината е, че хиляди неща ти минават през главата, но бяхме късметлии, че накрая победихме и влязохме в последния мач срещу Валядолид с мисълта, че ако победим, ставаме шампиони.

- Ние си говорихме за мача срещу Валядолид, как преживя самия двубой и какво почувства, когато съдията сложи край на срещата и вие бяхте шампиони?

- Просто не можех да повярвам. Милиони мисли ми минаха през главата. Повечето лични. Помислих си каква бе цялата година и как този ден ще остане в сърцето ми завинаги.

- Няма да сгреша, ако кажа, че според мен това бе един от най-добрите ти сезони в Атлетико (Мадрид). Много подобри играта си на терена, направи много за отбора. Лично ти радостен ли си?

- Да, да, смятам, че през тази година израснах много, научих много от треньора и моите съотборници, които винаги ме подкрепят и вярват в мен. И смятам, че тази година се чувствам доста по-комфортно, защото играх на друга позиция на терена. Защото преди, когато треньорът ме попиташе дали искам да играя на друг пост, аз не бях сигурен в своите способности. Сега обаче съм напред, близо до противниковата врата, чувствам се доста по-добре и по-сигурен.

- Анхел, когато спечелихте титлата или когато се случи нещо хубаво на някого, винаги си спомняш за един човек. За кого си спомни в момента, когато осъзна, че сте шампиони?

- За моята майка, защото тя имаше наистина лош период. През годината претърпя операция, но, благодаря на Господ, тя видя как печеля шампионата с целия ми отбор и беше много радостна. Така че тя е първият човек, който изникна в съзнанието ми.

- Обади ли ѝ се веднага след мача, видяхте ли се, сподели ли ѝ го това?

- Да, веднага ѝ се обадих, на братята ми също, и когато пристигнах в Мадрид и се прибрах у дома, им дадох фланелката си от мача. Тя беше много радостна.

- Също искам да те питам за един ключов играч за отбора – Облак. Той е вратарят с най-малко допуснати голове, освен това има невероятни спасявания в ключови моменти... Колко бе важен той?

- Изключително важен. Казвам го от години, защото го виждам във всяка тренировка, във всеки мач и е лудост това, което той прави. Той е футболист, който дава всичко, на което е способен и се надявам да продължава по същия начин още дълго време.

- Когато хората говорят за Атлетико (Мадрид), те казват, че това е „Проектът на Чоло Симеоне“ или философията на Симеоне. Треньорът в отбора е оставил своя отпечатък и всички изглеждат щастливи. Какво означава за вас тази „философия на Симеоне“, толкова дълбоко вкоренена в Атлетико (Мадрид)?

- Той просто успя да ни внуши това във всяка тренировка и всеки мач. И отборът, когато повярва в него и неговите думи, го слуша внимателно. Не само Диего, целия треньорски щаб. Всички те ни показаха пътя, по който трябва да вървим във всеки двубой. Смятам, че това бе полезно за всички ни.

- Има един много силен кадър от последния мач – Луис Суарес със своя мобилен телефон плаче безутешно. Предполагам, че за нападател като него, който е сменил отборите, както и всичко, което му се случи, това е голяма награда, нали? Може да си каже: „Тук съм, Атлетико (Мадрид) спечели шампионата и аз изиграх ключова роля!“

- Без съмнение, защото всички знаем как той напусна Барселона и дойде в голям отбор като Атлетико. Той показа, че е достатъчно добър да играе, да бележи, да бъде шампион. Мисля, че това сигурно го е изпълнило с гордост и той беше много развълнуван да говори със семейството си.

- Сега ни кажи какво е да празнуваш титла без фенове на стадиона? Не знам, ако искаш може да им изпратиш съобщение, защото има много празнуващи, които не успяха да изразят радостта си.

- Да, това беше срамота. Често си говорим за това, защото ние сме на върха и победихме в толкова срещи и си казваме: „Представете си, че феновете ни бяха всеки път на трибуните“. Говорихме си за гола на Суарес в последната минута срещу Осасуна.Представете си на какво щеше да прилича стадионът тогава, просто щеше да експлодира. Пращам голяма целувка на всички, които обичат Атлетико поне толкова, колкото нас.

- Ти беше на косъм да си тръгнеш от Атлетико (Мадрид), но остана и ето какво ти предложи съдбата през тази година, което беше впечатляващо. Има ли още какво да даде Кореа?

- Това е минало, истината е, че бях на косъм да си тръгна, но винаги казвам, че все пак останах тук и съм щастлив. Показвам го във всеки мач. Надявам се да се задържа по този начин и да продължа да помагам на отбора.

Още от Футбол свят

Виж всички