Жана Тодорова: Имаме амбиции да спечелим Златната лига!

Жана Тодорова: Имаме амбиции да спечелим Златната лига!

Волейболната ни националка Жана Тодорова гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. 2021-а е годината на женския волейбол в България. Така я определи легендата Любо Ганев от високата трибуна на президентския си пост в родната федерация. И има защо - България се готви за домакинство на европейско първенство, а сега сме в разгара на мачовете от Златната лига, която дамският ни тим спечели през 2019 година. Турнирът в Пловдив завърши, идва ред на финалната четворка в Русе. Една от звездите в тима на „лъвиците“ е лидерката на шампиона Марица. Тя е родена в Пловдив, а кариерата ѝ преминава в различните формации на клуба, който е безспорен хегемон в България. Тодорова играе либеро и се превърна в барометър за класата на националния ни отбор, въпреки че е само на 24 години.

- Здравейте, Жана! Вече сме в разгара на лятото, наречено от Любо Ганев, „годината на женския волейбол в България“ – вие как го чувствате?

- Първо благодаря за поканата! Наистина с оглед на домакинствата и в Златната лига, и във „Файнъл Фор“, и на европейското в края на лятото, се чувстваме по-привилегировани, защото ще можем да покажем какво можем пред българска публика. Това за последно ни се случи преди две години в Русе. Наистина сме жадни за волейбол на български терен.

- Вашият треньор Иван Петков каза, че задължително трябва да спечелите Златната лига, която ще е точно в Русе. Какво си говорите в отбора?

- Със сигурност, след като преди две години успяхме да я спечелим. Разбира се винаги е по-трудно да се задържиш на върха, отколкото да спечелиш за първи път. Сега мисля, че ще бъде по-трудно, но със сигурност не е невъзможно. Според мен сме и фаворити!

- Значи съответно титлата е реална цел?

- Да, абсолютно реална цел и имаме амбицията да я спечелим!

- Изиграхте вече турнира в Пловдив, на който имаше и фенове. Какво е да носиш екипа на България пред родна публика?

- Особено, когато чуеш и химна преди мач… Колко години играя в националния отбор, но все още настръхвам, когато чуя химна. Наистина има и доза отговорност, но със сигурност е много приятно и е чест да играеш за националния отбор. 

- А пеете ли го химна в отбора?

- Да, винаги го пеем. Аз специално винаги го пея и чувам моите съотборнички също. 

50 Златна европейска лига: България - Украйна 3:0

- Златната лига е много важна за участието на България в „Чалъндж“ турнира догодина и атаката на Лигата на нациите. Колко далече стигат целите ви?

- Наистина за мен мястото на отбора на България е във волейболната Лига на нациите. Там ще можем да мерим сили с най-добрите. Сега виждаме Словакия, Украйна… Мисля, че сме една класа над тях. Нашето място е в Лигата на нациите и със сигурност така ще израстваме, когато имаме мачове и с по-силни съперници. 

- Най-важното събитие за 2021 г. безспорно е европейското първенство. Пловдив е един от домакините, а вие сте една от посланичките на турнира. Колко голяма е тази отговорност?

- За мен ще бъде малко по-специално, защото дълги години съм част от отбора на Марица, вече 7-8 години. Публиката тук е страхотна, гарантирам го това! Надяваме се, колкото и тривиално да звучи, да покажем максимума и да се борим за топ 6.

- Вие сте пловдивчанка, ще дойдат много хора от чужбина, дано залите да бъдат пълни. Какво ще кажете на хората, които ще посетят Пловдив това лято?

- Това е един много красив град. Може да отидете на разходка в Стария град и не само. Там, където сме обикаляли с националния отбор, мога да гарантирам, че Пловдив е един от най-красивите градове, така че заповядайте!

- Как ще коментирате групата, в която попаднахме?

- Група като група. С оглед и на другите групи, със сигурност няма слаба група и за да преминеш на следващ етап, трябва да победиш силен отбор. Ние не можем да избягаме от среща със силен отбор. Тимът на Полша мисля, че е най-високо ниво като наш съперник. Изиграхме и две контролни срещи с тях. С германките сме имали проблеми на предишното европейско. Те играят много добре тактически, много добра защита. Със сигурност не трябва да подценяваме и имаме обеца на ухото предишния път на европейското. Започнахме с мач срещу Франция, в който загубихме с 2:3 и това ни е обеца на ухото. На хартия бяхме по-добри, но загубихме. Със сигурност не трябва да подценяваме никого!

- Със сигурност следите какви са другите отбори. Какво реално е най-доброто класиране, което можем да направим на европейското първенство? Дали титлата е реална мечта?

- Винаги трябва да имаш амбицията да си първи. А за реалностите? Според мен реално е да вземем медал. 

- Христо Стоичков ви надъха от Маями, разговаря с Любо Ганев по телефона. Какво си говорихте в отбора за неговото послание към вас?

- С момичетата бяхме много ентусиазирани и веднага коментирахме, защото това е една легенда във футбола, легенда за България. За нас е чест! За първи път той ни оказва такава чест да ни пожелае успех и със сигурност ни амбицира. 

50 Златна европейска лига: България - Украйна 3:0

- Добрият колектив е предпоставка към добрите резултати – какъв е той в българския отбор?

- Винаги съм казвала, че наред със спортно-техническите качества, колкото и добри състезателки като единици да имаме, никога няма да можем да постигнем успех без да имаме колектив. Мисля, че в последните години със спечелването на Златната лига, „Чалъндж“ турнира, ние сме спечелили тези титли, така че отговорът е, че имаме колектив. 

- Любо Ганев непрекъснато е до вас и каза, че повече няма да има привилегии за мъжете в сравнение с жените, както е било преди. Вие чувствате ли го това?

- Още с началото на лагера, който беше в София в новата зала на Левски. Наистина мога да кажа, че това е една от най-добрите зали, даже и в чужбина, които съм виждала. Условията бяха перфектни, така че той си изпълни обещанието. 

- Само на 24 години сте, но зад гърба си имате вече и европейско първенство, и европейските игри в Баку. Чувствате ли се ветеран в националния отбор?

- Честно казано се чувствам млада, все още. Колкото и опит да имам зад гърба си, не се чувствам ветеран. Разбира се, вече има и много по-млади момичета, които се опитвам да съветвам, но и слушам по-големите каки. 

- Да поговорим за вашата кариера – как решихте да започнете да играете волейбол?

- Случайно. Както много деца тренират различни спортове, аз тренирах тенис на корт, плуване, а залата за волейбол беше много близо до тенис корта. Когато тренирах тенис, дясната ми ръка беше станала двойна на лявата. На майка ми много не ѝ хареса това и реши да отидем до волейболната зала. Майка ми е 1.70 м, а аз бях 1,50 м тогава на 14 години. Треньорите за малко да ме върнат, защото търсят високи момичета за волейбол, но казаха: „Хайде, ела да те пробваме утре!“ Отидох, видя се, че имам някакъв усет към топката и така до ден-днешен продължавам.

- Кои други спортове обичате?

- Обичам тенис на корт, тенис на маса. Любимият ми спортист е Федерер.

- Кога решихте, че волейболът ще стане вашата професия?

- Когато за първи път ме повикаха с националния отбор. Марчело Абонданца и Димо Тонев бяха треньори, а аз бях на 15-16 години. Тогава разбрах, че освен в любимо хоби, може би ще се превърне и в професия за мен. 

- Каква беше реакцията ви, когато получихте тази покана?

- Беше много емоционално, защото тези звезди, които бяха в националния отбор – Добриана Рабаджиева, Страшимира Филипова, Мария Филипова ги бях гледала само по телевизията. Никога не съм си мислела, че ще се докосна на толкова ранна възраст до тях. Със сигурност бях притеснена, но те ме подтикнаха по-лесно да изляза от това състояние. 

- Как се справяхте между училището и спорта?

- Да, трудно беше да съчетавам училището със спорта. Но с помощта на директорите, защото не бях в спорно училище, а в нормална гимназия, и с помощта на треньорите, сутрин тренирах по четири-пет часа, а следобед ходех на училище, докато другите спортистки сутрин и следобед тренираха по два часа. Така че аз бях малко по-различна. 

46 Златна европейска лига: България - Словакия 3:0

- Защо избрахте да играете точно либеро?

- Аз не съм избрала, но съдбата мисля, че го избра, защото не съм много висока – 1,65 м. През първите години бях нападателка, когато бях на 13-14, тогава и мрежата беше по-ниска. А всяко дете си мечтае да забива, но с течение на времето мрежата стана по-висока и се видя, че няма как. Треньорите ме преквалифицираха на либеро, защото се вижда, че имам някакъв вроден рефлекс. 

- С какво толкова е по-различен на останалите?

- По-различен е, защото трябва да правиш детайлите, които са незабележими, не са атрактивни. Но детайлите са най-важната част от волейбола и трябва да ги правиш по перфектен начин.

- Цялата ви кариера е минала в Марица – какво означава този клуб за вас?

- Винаги ще бъде в сърцето ми този клуб! Той ме е изградил като състезател, треньорите са ме изградили, ръководителите, всички. Чувствам, че дори и да бъда в чужбина, винаги ще се върна тук за един последен сезон. 

- Миналия сезон спечелихте титлата без загубен гейм. Добре ли е, че останалите не са толкова силни като вас и че конкуренцията е един вид доста по-слаба?

- Със сигурност никой не печели от това, че толкова години няма никаква конкуренция в първенството, но това е и въпрос на политика според мен, но ние не можем да се бъркаме там. 

- Марица вече участва редовно в Шампионска лига. Какви са целите ви за новия сезон?

- Традицията досега, като изключим миналата година, е да надграждаме всяка една година още с влизането в Шампионска лига. Първо нямахме победа, после само една, а след това и записахме победи срещу грандове като Динамо (Москва). Нашата амбиция е всяка година да е по-добре от следващата.

- Вашият треньор Иван Петков замина за Украйна. Мислите ли, че вече е дошло и вашето време да опитате в чужбина?

- Така го чувствам, да. Чувствам, че вече имам нужда от промяна. 

- Кое първенство най-много ви допада?

- Италианското, разбира се! Когато съм ходела там, и организацията, и публиката, която живее със състезателите, и нивото, най-добрите състезателки са в Италия…

- На кой волейболист/волейболистка се възхищавате?

- Моника Де Дженаро мога да кажа, че ми е идол. Със сигурност харесвам по-технични състезатели, които играят с ума си, а не толкова с физиката. 

- Вярно ли е, че вашият номер има специално значение? Бихте ли ни го разкрили?

- Избрах си го 15-и номер, заради Логан Том, моя любима волейболистка.

- Въпреки че е още твърде рано, мислите ли какво ще правите след края на спортната кариера?

- Разбира се, всеки знае, че спортът е до време. Имам някои мисли в главата си, но нека да изчакаме поне до 30-годишна възраст, живот и здраве.

- В коя област на живота се виждате?

- В област да помагам на другите хора.

- Какво обичате да правите в свободното време?

- Обичам да ходя на планина, на театър и да бъда с любимите си хора.

- Активна ли сте в социалните мрежи и какво казвате чрез тях на феновете?

- По-скоро мисля, че не съм толкова активна в социалните мрежи. Предпочитам живия контакт и общуването лице в лице, което е може би минус за спортист. Имах един мениджър, който постоянно ми се караше, че не качвам никакви волейболни снимки в мрежата. Но това съм аз. 

- Какво ще кажете на феновете за предстоящия турнир в Русе и европейското в Пловдив, „Файнъл Фор“ на Златната лига?

- Липсвате ни. Винаги ни давате крила да надскачаме себе си. Така че заповядайте да ни подкрепите!

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти