Двуразови тренировки на пек и дъжд, занимания в 6:30 сутринта, колективни дейности извън терена. Това е само част от ежедневието на женския футболен отбор на Локомотив Пловдив. Той представлява съвкупност от опит и талант, а добрият колектив е ключовото оръжие на треньора Ангел Славов.
Момичетата се справят доста добре. За тях не е проблем лошото време. Да, имали сме многократни тренировки в 6:30. Най-хубавото е, че даже не мрънкат за ранното ставане. Те сами виждат резултатите насреща. Всяка изминала година е все по-добре и по-добре. Много е трудно да си мъж треньор на женски футболен отбор. В началото започнах на шега, а в един момент стана една огромна страст. Все пак като си мъж, трябва да се съобразяваш изцяло с много неща – дори кога ще влезеш в съблекалнята, защото в крайна сметка те са жени. Нямаш право да си вътре, докато се обличат. Също така трябва да се съобразяваш женското настроение, което е доста трудно. Много мои приятели се шегуват, че те не могат да се оправят с една жена, а аз се оправям с 25. Свикнах вече, в началото беше доста трудно, но сега сме едно голямо семейство и всеки знае всичко за другия.
В Локомотив сме от близо година и 2-3 месеца. Постижението ни до момента е от този сезон, който го играем. В крайна сметка сме на 3 точки от шампиона НСА, само от тях сме загубили и най-радващото са двата гола, които сме допуснали. Общо взето играем всеки мач за победа.
През този сезон момичета на Ангел Славов се представят повече от добре, като на сметката си имат 16 победи и 1 загуба. Головата разлика също е красноречива – 84 отбелязани и 2 допуснати попадения. А целите са ясни – надграждане и класиране в топ 3 на края на сезона.
Най-вече държа в моя отбор изцяло да има колектив. Няма лидери в този отбор. Всяко едно момиче е равно с другата. Дори и голмайсторът на тима е равен с момичето, което влиза да играе 5 или 10 минути. Най-важното е колективът. Най-важното е утре, когато спрат с футбола, всяка една да може да потропа на вратата на другата и да знае, че ще й бъде отворена. На това ги уча.
Локо (Пд) мачка с пет гола при жените
Нашата цел е класиране в тройката, защото бяхме напуснати от 11 футболистки, 7 нови взехме. Един отбор не може да се направи от днес за утре. Даже се вижда и при мъжете как отборът на Локомотив се нуждаеше от 2-3 години да се вработи, за да имат тези успехи. Така че и ние сме на абсолютно същото мнение. Ако можем да станем шампиони, защо не? Но истината е, че ще бъде трудно. Все пак отборът на НСА е име, има доста добри футболистки.
Говорейки за мъжкия отбор, една колаборация за мач или тренировка между „смърфовете“ и женския тим на Локо не само се обмисля като идея, но скоро може и да стане реалност.
Имали сме общи благотворителни кампании заедно с мъжкия отбор. Тренировки заедно не сме имали, мислим в перспектива за много проекти по линията мъже-жени. Защо не и скоро време да видим една двустранна игра между мъжкия и женския отбор, за което бих се радвал. Г-н Крушарски и Георги Иванов страшно много ни помагат. Винаги, когато имаме нужда от нещо, те са били насреща. Дори с г-н Иванов съм имал разговори, много съвети съм искал от него и ми е помагал. Тези хора показват, че наистина искат да се случи нещо в този женски отбор – да не е просто еднодневка. Но всичко ще дойде с много труд и много усилия.
Липсата на конкуренция и недостигът на внимание към развитието на женския футбол у нас са сред големите проблеми през последните години.
Аз лично от преди 2 седмици излязох с предложение пред хората във футболния съюз, които се занимават с женския футбол, че ние трябва да направим една кардинална промяна от новото първенство. Смятам, че ако сме 14 отбора, през първия сезон трябва да се изиграят мачовете всеки срещу всеки и след това да ни разделят на две седмици, за да може да се получат истински мачове. Не искам да ми се сърдят колеги, но има футболни срещи, които са наистина протоколни. Дори самите момичета не могат да се стимулират. По същата причина и на НСА резултатите в Шампионска лига са такива. С шампиона на Македония побеждаваш, изведнъж идва шампионът на Сърбия, който им играе с голяма част от втория отбор, защото ги познавам, приятели сме, и им вкарват 7 гола насред София. Ако не се увеличи конкуренцията в българския футбол, единствено могат да страдат, въпреки че са шампиони.
Промяната трябва да дойде отдолу – от подрастващите момичета и вече да вървим и към големите, защото истината е, че тези, които са на по 12-13 години, играят по 2 турнира за 6 месеца. От тези 2 турнира изиграват общо 8 мача. Какво развитие могат да имат тези деца? Абсолютно никакво. Ние намерихме начина – нашите подрастващи момичета ги вкарахме в първенства с подрастващи момчета, за да могат да трупат опит и всяка седмица да играят. Оттам нататък вече идва и моето мнение – или трябва да се раздели на 2 седмици първенството, или да се направят 2 групи – I и II. Аз мисля, че ако има I и II група, ще има и други отбори, които ще вземат участие, а когато има други тимове, в крайна сметка може да се появи много добро момиче.
Ние имаме абсолютно всички възрасти – 13, 15 и 17 годишна възраст. В България това са възрастите на момичетата. Не е като при момчетата – всяка година да си е даденият набор. При момичетата са така и вътре участват смесени възрасти. Ние ги имаме абсолютно всички и бих казал, че като школа се справяме доста добре. Има приемственост. Даже и днес може да видите как има момичета, които са на по 13 години и тренират със своите големи каки и реално погледнато аз съм им благодарен, защото постоянно ги учат, обясняват им. Няма едно главозамайване.
Моята цел е да класирам отбора в тройката. Оттам нататък целта ми е да може отборът, който е в момента, да се запази, малко да се надгради и вече от новото първенство да атакуваме наистина титлата.
Снимки: Борислав Трошев