Джика Попеску пред Стоичков: Бих присъждал на Меси “Златната топка” всяка година

Христо Стоичков направи поредното си интервю с един от най-големите футболисти в румънския футбол - Джика Попеску, което подари на зрителите на предаването „Код Спорт“ по ТВ+. С него той разговаря за предстоящото европейско първенство, на което северната ни съседка е един от съдомакините.

Когато дори само веднъж си бил капитан на Барселона, няма как да не си специален футболист. На “Камп Ноу” са известни, че силно обичат играчите, които са показали безрезервна обич и преданност към каталунския колос. Както и футболните гладиатори с балканска кръв, които се нареждат непосредствено до любимите за Барса легионери от Нидерландия и Бразилия. В последните две десетилетия на миналия век Румъния беше единица мярка за сила в световния футбол и не само заради фамозния Джика Хаджи, гостувал вече два пъти в „Код Спорт“. Джика Попеску също е звезда от Румъния, носеща етикет „световна класа“ във футбола. Впечатляващата му кариера преминава през Университатя (Крайова), ПСВ Айндховен, Барселона и Галатасарай. Редом с Христо Стоичков той спечели с Барса трофея в турнира за КНК и Кралската купа на Испания през 1997 г. По-късно облече екипа на турския гранд Галатасарай, за да триумфира с Купата на УЕФА и Суперкупата на Европа. Шест път е избиран за футболист №1 на Румъния.

- Господин Попеску, с удоволствие ви срещам в новата ви роля на шеф на кабинета на най-добрата организация, която очакваме да видим в Румъния - Евро 2020.

- Здравей, Христо! За мен е удоволствие да те срещна след толкова време. За последно се видяхме по време на твоя бенефисен мач, който изигра в България. Може би, когато бяхме заедно на терена, не ти е минавало през главата, че един ден ще ме срещнеш като човек, който работи в правителството на Румъния. Както каза, съм шеф на организационния комитет на европейското по футбол, що се отнася до Румъния. В Букурещ ще се състоят три срещи от предварителните групи, както и един осминафинал. Начело съм на този комитет и се надявам европейското първенство да мине по най-добрия начин.

- Джика, познавам те като един сериозен и взискателен човек. Според теб, Букурещ и Румъния добре ли са подготвени, за да приемат мачовете от европейското, които са предвидени тук?

- Виж, когато приех този пост, се чувствах малко притеснен, защото до 2018 година Румъния не беше направила нищо за организацията. Сега обаче смятам, че сме напълно подготвени за събитието. Остава да се свършат няколко дребни детайли, но все пак има няколко месеца до европейското и аз смятам, че Румъния ще се справи по най-добрия начин с организацията на този голям форум.

- Помниш ли годините, когато беше малък в Крайова?

- Винаги съм имал късмет като дете, защото тогава Крайова беше точно отборът на моите мечти. Университатя беше третият най-голям и силен клуб в страната след Стяуа и Динамо. Така че аз израснах покрай този тим. Невинаги успявах да гледам по телевизията мачовете на отбора, защото по комунистическо време не предаваха всички срещи, но винаги бях наясно с резултатите. Така че Крайова беше клубът на моето сърце и когато станах на 20 години, ме направиха капитан на тима. А това беше реализирана мечта за мен. Това беше стартът на една доста добра кариера за румънски футболист по онова време. Горд съм с успехите, които постигнах тогава.

-Печелил си много титли с различни отбори в различни страни. Играл си в ПСВ Айндховен, Тотнъм, Галатасарай, Барселона, Хановер. Много трофеи си извоювал - по три титли с ПСВ, Барселона, девет трофея с Галатасарай. Има ли нещо, което е по-значимо за теб от тази гордост, която те е изпълвала в Крайова?

- Мислим по един и същи начин с теб. Стойността на един играч и неговата визитка зависят от трофеите, които е спечелил. Това, което остава в паметта ми, освен купите, са и всички тези култури, с които съм се запознал, страните, които съм обиколил. По този начин опознаваш света, създаваш си приятели. Разбира се, парите, които печелиш също не са маловажни. Футболистите имаме кратък професионален живот. На 35-36 години приключваме кариерата си и трябва преди това да сме уредили доста от нещата. Но приятелствата също са много важни. Ето, днес се виждам с теб, с когото сме играли. Утре планирам среща с мои бивши съотборници от периода ми в Турция. Това остава завинаги. Винаги, когато се срещнем, било в Букурещ, Маями или София, ще имаме приятни моменти съвместно, благодарение на нашето приятелство. Щастливци сме ние с теб, че разполагаме с такова богатство.

- Вдигал си два европейски трофея, първо с Барса срещу ПСЖ в Ротердам през 1996/97, а после и с Галатасарай. Какво е останало в съзнанието ти от тези два спечелени финала?

- Виж, аз винаги съм смятал, че един футболист е направил значима кариера, ако успее да спечели поне веднъж един европейски трофей, независимо в коя от надпреварите. Изключително важно е да си участвал на поне един Мондиал. Когато си спечелил някой важен трофей и си играл на световни финали, тогава можеш да кажеш, че си оставил следа. А аз съм носител на КНК, на Купата на УЕФА и на Суперкупата на Европа, която спечелих с Галатасарай срещу Реал (Мадрид). Участвал съм и на три световни първенства, на две европейски, имам 115 участия с фланелката на националния отбор. Ставал съм най-добър футболист на Румъния и смятам, че наистина съм оставил нещо след себе си. Мисля, че съм участник в една от най-важните страници в историята на румънския футбол. Знаеш много добре, че когато отивахме от тази част на Европа на Запад, трябваше да положим двойни усилия, за да си спечелим уважение в света на футбола.

- Мисля, че си късметлия, защото имаш наистина голям приятел до себе си. Той е бил винаги то теб. Какво ще ми кажеш за Джика Хаджи? Нещо, което никой не знае за него?

- Знаеш ли какво е Хаджи за мен? Когато бях малък, винаги съм казвал на майка ми, че бих искал да имам брат. Мисля, че Джика е именно братът, който аз винаги съм искал да имам. Имаме наистина великолепни отношения. Освен това сме женени за две сестри. Мисля, че те са най-щастливите жени в страната, затова, че са се омъжили за двамата най-добри футболисти на Румъния. Имаме дълга връзка с него и сме играли дълго време заедно - 15 години в националния отбор. Били сме заедно в Барселона, в продължение на 4 години играхме заедно в Галатасарай, играли сме заедно и в Стяуа. Имаме много общи теми, както във футбола, така и от живота. Нашите деца са израснали заедно, много са близки и ходят на ваканция заедно. Ние също го правехме, а сега е ред и на нашите деца.

- По онова време в света за Хаджи се говореше, че той е Марадона на Карпатите. Имало ли е някакво съперничество, някаква борба кой е по-велик между вас? Той, например, е футболист номер 1 на Румъния 7 пъти, а ти си 6 пъти. Но ти си печелил 4 пъти поред. Има ли някаква закачка между вас по тази тема?

- Всяка една година по онова време съм се старал да стана футболист номер 1 на Румъния, при това държейки сметка, че се конкурирам с най-добрия футболист в историята. За мен тези четири последователни победи в Румъния са били много важни, защото са постигнати над най-добрия футболист в историята ни. Както ти каза - Марадона на Карпатите. Но нашето съревнование е било винаги само на терена, а извън него сме имали чудесни взаимоотношения. Това винаги е било характерно за нашето съревнование - приятели на терена и извън него. Знам, че Хаджи е роден победител. Аз винаги се стремях да го победя в тази надпревара между двама лидери и шампиони. Но това беше на терена, а извън него взаимният респект беше на най-високо ниво.

- По комунистическо време от нашите страни трудно се излизаше, но в твоя живот има едно много важно име и това е Джовани Бекали. Какво означава той за теб?

- Той беше мой личен мениджър и през цялата ми кариера работихме заедно. Това беше и приятелска връзка между нас, каквато в днешно време трудно може да се срещне. Сега понякога играчите не искат да спазват договорите си със своите лични агенти. Но аз, Хаджи и Дан Петреску имахме наистина приятелски отношения с Джовани Бекали, при това без да имаме контракти с него. А той беше един от най-добрите футболни мениджъри в Румъния изобщо. Със сигурност той защитаваше своите футболисти по начин, по който малцина в този бранш са го правили.

- Разкажи ни някоя весела случка с него от онези времена.

-Те са много, но ще разкажа за времето, когато се преговаряше за моя трансфер от Тотнъм в Барселона. Срещнаха се собственикът на Тотнъм с Жоан Гаспар, вицепрезидент на Барса. Това се случи в петзвезден лондонски хотел. Тогава собственикът на Тотнъм твърдеше, че може да няма договор, защото условията на Барса не отговоряха на тези на “шпорите”. Тогава в един момент Бекали се надигна и започна да крещи на Гаспар, че всичко трябва да се промени. А тези крясъци бяха пред рецепцията на този тежкарски хотел, в който не те оставяха да влезеш без вратовръзка. Тогава Гаспар се принуди да успокоява Бекали, прочете пак документа и си даде сметка, че наистина шефът на Тотнъм има право.

- Може би последният ми въпрос - кой е фаворитът на европейското първенство?

- Много е трудно да се каже. Виждам Нидерландия като много солиден отбор. Германия, която винаги е сред четирите най-добри отбора. Франция също е много добър отбор. За мен европейското първенство е по-трудно от световното. Това е било винаги моето усещане. Резултатите на нашия национален отбор на европейско винаги са били по-слаби, отколкото на световно.

- Участвал си на две европейски първенства - през 1996 и 2000 г. - какво си спомняш оттогава?

- Ако ме попиташ за световни финали, винаги съм имал добри спомени, но не и от европейските. През 1996 г., когато в групата бяхме с вас, българите, взехме само една точка. През 2000 г. все пак прескочихме групата, но на четвъртфиналите ни победи Италия и ни изпрати у дома. Все пак тогава се представихме нелошо, но определено спомените ми от световни финали са значително по-ярки.

- Какво означава за теб като бивш играч на Барселона присъствието на Лео Меси в отбора?

- Аз бих присъждал на Меси “Златната топка” всяка година. Докато Меси не се откаже от футбола, нека да оставим настрани “Златната топка”, ние, останалите. Това е моето мнение. Бих му казал на Меси да се обади, като се откаже от футбола и чак тогава останалите да започнат да се състезават за “Златната топка”. Това, което прави това момче, е невероятно. Аз съм много щастлив, че съм негов съвременник и съм играл в отбора, в който той играе сега. Мисля, че целият футболен свят е щастлив, че все още продължава да го гледа всяка седмица на терена.

Още от Футбол свят

Виж всички