Буфон за възрастта, Пирло, грешките, пандемията и щастието

43-годишният вратар на Ювентус Джанлуиджи Буфон даде интервю пред "Гардиън", в което говори по множество теми, свързани с личния си живот и своята кариера.

За възрастта си и своето завръщане в клуба

Буфон обяви кога смята да приключи с футбола

Казват, че когато достигнеш определена възраст, спадът във формата ти става изведнъж - от даден момент до следващия. Аз не вярвам в това. Чувствам това, което чувствам, а усещанията вътре в мен не ме карат да мисля, че ще има внезапен колапс. Аз съм човек, който много силно вярва в съдбата. Когато Ювентус ми предложи да се върна в клуба, аз си помислих: "Майчице!" Никога не знаеш, може би има причина за това. Нещо, поради което е трябвало да се върна. Една последна велика история, която да напиша. Ако трябва да съм честен, това се свежда и до частицата его, която е във всеки от нас. Никога не съм си представял, че ще играя толкова дълго. Но подобни истории са красиви, така мисля.

За взаимоотношенията си с Андреа Пирло

Приятелството ми с Пирло си има дълга история. Аз, той и Дженаро Гатузо се познаваме още от 1993-а покрай юношеския национален отбор. Когато имаш късмета и възможността да изживееш приключение като това да спечелиш световната купа, наистина вярвам, че това подхрани нашите взаимоотношения. Не става въпрос за приятелството ни. За него не се съди по световните титли, но този трофей затвърди нашата връзка. Това ни даде взаимно разбирателство, което никога няма да бъде нарушено.

Разбира се, че сега наричам Пирло "тренер". Това беше първото нещо, което направих. Пред останалите хора той винаги ще си бъде "тренер". Става въпрос за роли, уважение и интелигентност. Докато сме все още в клуба, той си има негова роля, както и аз своя. Когато напуснем терена или излизаме заедно, тогава можем да бъдем Джиджи и Андреа.

За съветите към своето по-младо аз

Нека кажем, че да, има съвети, които бих дал на своето по-младо аз. Но помня какъв бях тогава и знам какъв съм сега. Трябва да имам свои собствен опит. Трябва да допусна грешки. Ако даден човек никога не греши и не плаща цената за това, според мен той никога няма да се научи. Важното е да грешиш в живота. Още по-важно е да си плащаш за тях. Ако не си платиш дължимото, то ще си остане такова до самия край. Да се чувстваш засрамен е съществена част от растежа. Кара те да се чувстваш зле, кара те да размишляваш, кара те да се вгледаш в различните нюанси на ситуацията. Когато сбъркам в някой мач, аз се чувствам толкова неудобно, просто напълно отчаян. Свикнал съм да изисквам максимума от себе си, така че ако не мога да направя нещата перфектно, аз чувствам огромен срам.

За пандемията от коронавирус

Трябва да бъда честен, за мен първият месец от карантината беше наистина прекрасен. На първо място, пандемията ми позволи да имам повече време за себе си. Това не ми се беше случвало през целия ми живот. Получих възможност да бъда с жена ми и децата ми по цял ден. Можех да се посветя на моите хобита, книги и неща. Беше чудесно време, за което не знаех, че някога ще получа. Аз се възползвах на максимум и ми хареса. Разбира се, с отминаването на времето, това става тежко. Все по-често си мислиш за това, през което преминават други хора.

За щастието си

Мисля, че това, което ти позволява да си добре, е екзистенциалното щастие. Да чувстваш вътре в себе си, че си щастлив от това, което си постигнал, което правиш, в което се превръщаш. Когато прочета книга или изглеждам филм и взема нещо от тях, аз се чувствам по-добре. Ако придобия някакво ново знание, това ме кара да се чувствам добре. Аз съм човек, който наистина не се нуждае от нищо, когато съм у дома със съпругата и децата ми. Говорим си за всичко и имам време да придобия нова информация или да открия нещо любопитно. Възприемам се като човек, който продължава да се развива. Не знам дали ставам по-добър или по-лош. Дано да ставам по-добър! Но важното е, че по този начин аз се чувствам щастлив.

Следвай ни: