В България трудно може да се оцени постижението на Том Брейди от седем (!) триумфа в Супербоул, тъй като американският футбол не е особено разпространен и причината не е само часовата разлика. Цифрите и статистиката изглеждат сухи и безлични, независимо от внушителността си - от 55 издания на "Супербоул" 43-годишният куотърбек е участвал в цели 10, като е печелил седем пъти шампионската титла, а това е повече от всеки отбор в Националната футболна лига.
Американският футбол има около половин милиард поддръжници в света, но те са съсредоточени основно в САЩ, като сред европейските държави като че ли най-популярен е във Великобритания (Англия). Самата бройка на ангажирани фенове не е показателна за величието на най-великия играч (Брейди), защото крикетът е с двойно повече привърженици, но никой не би дръзнал да го сравнява с футбола или баскетбола.
Том Брейди заслужава място на пиадестала на най-забележителните личности и спортисти, редом до легенди в други поприща като Майкъл Джордан, Михаел Шумахер, Диего Марадона, Роджър Федерер и още мнозина. В САЩ обаче нямат търпение да започнат дискусията да не би пък Брейди да е всъщност най-великият спортист без други уточнения?
Самата марка "Брейди" не може да се сравнява с Джордан и Федерер, просто защото неговият пазар не е глобален, а съсредоточен в Съединените щати, но това не бива да отнема от приноса му за американския футбол и от възможността му да се сравнява с безсмъртните в другите спортове.
Вероятно за хората, които изобщо не следят НФЛ, неговото изумително постижение може да доведе до погрешното разсъждение, че всъщност не е чак толкова сложно да се класираш десет пъти на "Супербоул" и да спечелиш 70% от тях. Но в американския футбол за да се заговори за "династия", е достатъчно просто един отбор (франчайз) да спечели две поредни шампионски титли. Просто защото е толкова трудно постижимо, а във футбола (сокъра) гледаме как Ювентус, Байрен и Пари Сен Жермен властват почти десетилетие в някои от топ първенствата.
В американския футбол има много тактика, заучени отигравания, тренирани движения, синхрон, физическо изтощение и наранявания, но и място за магия, за импровизация. Брейди продължава да пише история и след като се е бетонирал на върха в този спорт, мнозина започват да правят сравнения с другите хегемони. Със сигурност поне вече 43-годишният куотърбек е заслужил да бъде в такъв разговор, макар никога да няма да можем да кажем дали е по-велик от Джордан.
Американците, които са инициатори на подобна дискусия, по навик заповат да сравняват статистиката на Брейди с други спортни великани, макар да няма нищо общо между "работните им места". Самият Том има около 50-има съотборници, с които да сподели шампионското шампанско, а Джордан, например, е бил на паркета винаги само с още четирима "помощници". Федерер пък се е борил сам, а Шумахер е имал подкрепата на страхотен екип от инженери, механици, ръководители...
Вероятно да спечелиш седем пъти "Супербоул" е донякъде съпоставимо със седем триумфа в Шампионска лига, например, но разбирачите в американския футбол настояват, че е реално съпоставимо с покоряването на чужда планета. Дори да не е така, то вече дори най-незнаещите и незаинтересованите от НФЛ знаят, че Брейди е по-успешен от всичките участници в първенството и че е най-великият в своя спорт.
А иначе всеки може да се позабавлява със сравнения с други незабравими шампиони, защото това не е точна наука и няма нужда от авторитети да обясняват правилната гледна точка. Есенцията е, че вече все повече хора, които не знаят колко точки е "тъчдаун"-ът, знаят кой е Брейди и защо все по-често го поставят в изречения с Джордан, Федерер, Шумахер и Марадона.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)