Жребий за 1/4-финалите в Sesame Купа на България
Българският нападател на Специя Андрей Гълъбинов обяви, че целта му през този сезон е да вкара над 10 гола в Серия "А". Както е известно, той стана част от историята на "бианконерите", които за първи път влязоха в елита на Италия от създаването си преди 114 години.
Андрей Гълъбинов с историческа промоция в Серия "А"
"Целта е да вкарам минимум десет гола през този сезон", заяви Гълъбинов пред "Гадзета дело спорт". Интересното е, че подобно нещо в калчото е постигано само от един български футболист - Валери Божинов през сезон 2004/2005 година. Голмайсторът на Специя само четири пъти в кариерата си е вкарвал над 10 попадения за първенство през един сезон. Той отбеляза седем гола през миналата кампания от 19 мача. "Така е, но бях контузен четири месеца в коляното, а след това дойде паузата заради Covid-19. Тази година ще е много трудно, тъй като само аз, Терци и Мора сме играли в Серия "А". Освен това няколко седмици ще играем домакинствата си без публика в Чезена. С Дженоа се спасихме няколко кръга преди края, но със Специя ще е доста по-трудно. Няма голяма разлика между двата клуба, тъй като тифозите и на двата клуба са много всеотдайни и изискващи", споделя голмайсторът, който за втори път в кариерата си ще играе в Серия "А" с клуб от Лигурия.
Гълъбинов вдъхнови Специя за финалния плейоф
31-годишният футболист разкрива, че никога не би се върнал в Ливорно, където е бил задържан против волята му.
"Началото ми в Италия беше много трудно. Пристигнах на 16 години с моя баща, който беше треньора на волейболния Модена. Един сезон почивах, тъй като нямаше как да бъда картотекиран като чужденец извън Европейския съюз. После играх в Серия "Д", Примаверата на Болоня, след което ме пращаха под наем на няколко места. С Авелино в Серия "Б" нещата се промениха. При Растели вкарах 15 гола за един сезон, което е моят рекорд. В Ливорно ме задължиха да остана, въпреки че не исках. Играех много малко, а сезонът беше много неприятен, но въпреки това бяхме близо до класиране в плейофите", спомня си Гълъбинов, чийто прякори са Звяра и Хълк предвид респектиращата му фигура.
"Факт е, че не празнувам много при попадение. Бих казал, че съм резервиран. Наистина говоря шест езика - български, италиански, английски, руски, гръцки и сръбски, а сега уча испански", разкрива столичанинът.
От фамилия на волейболисти той става футболист. Единият му дядо Андрей Гълъбинов е бронзов медалист с България от европейското през 1955 година, баща му Асен Гълъбинов е бронзов медалист с България от световното през 1985 година. Майка му Паулина Филипова е бивша състезателка на националния отбор на България, а брат му Йордан е професионален волейболист на Апенините. Единствено дядо му от страна на майка му - легендарният вратар на ЦСКА и България Йордан Филипов (осемкратен шампион с "червените"), играе футбол. "Обичам волейбола, но още на три години хванах футболната топка и не я пуснах. Навсякъде са ме пробвали, но не и на вратата. Не съм гледал мачове на дядо ми Йордан, който е легенда в България, тъй като напусна този свят, когато бяха едва на седем години. Волейболът ми е дал отскок и координация, създава се заблуда, че съм бавен, но знам как да се възползвам в борбата на втория етаж", разказва Гълъбинов, който има 11 мача и два гола за България.