Стойчо Младенов говори ексклузивно за предаването "Код Спорт" по ТV+. През 2019 година той бе избран за треньор №1 в две държави – България и Казахстан. Със своя отбор Кайсар спечели купата в бившата съветска република, което е най-големият успех в историята на „пустинните вълци“ от Кизилорда. Младенов и в момента обира овации в Казахстан. В странния сезон по време на пандемия Кайсар е втори в класирането по време на паузата за националните отбори. Тя позволи на Екзекутора на Ливърпул да се прибере за четири дни в България и да даде специално интервю за „Код Спорт“.
- Здравейте, г-н Младенов! Завърнахте се за съвсем кратко в България – как успяхте да пробиете ембаргото на пандемията?
- Направихме тестове, показахме ги, където е необходимо, така преминахме през всички граници и се прибрахме успешно.
- Как се живее в чужда страна, както във вашия случай – Казахстан, а повече от три месеца дори не можехте да си вършите работата? Разбира се, почнахте в последните няколко седмици…
- За всички е трудно, защото тази година специално се сблъскахме с нещо, с което не сме се сблъсквали в цялата ни спортно-техническа кариера като футболисти и като треньори. Наложи се няколко пъти да правим подготовки за кратко време. Придобиваме и обогатяваме опита си в тази насока, защото спирането на шампионата ни принуди да отменим тренировки за дълго време, а след това отново подготовка да правим, пак прекъснахме, пак подготовка… Мисля, че до този момент се справяме успешно. Това е един опит, който ще ни бъде полезен за в бъдеще.
- Как се играе на празни трибуни?
- Необичайно е. Подкрепата на феновете е изключително важна, този 12-и състезател липсва, но както за единия, така е и за другия отбор. Започваме да свикваме с тази тишина, която е по стадионите.
- Миналия сезон вашият Кайсар спечели купата на Казахстан, а сега сте втори в класирането в този необичаен сезон. Колко голям е гладът на „пустинните вълци“, както наричат отбора ви?
- Аз лично много се радвам за това, което нашите футболисти показват и за постоянството им. В историята си клубът е имал своите проблеми в това естество – непостоянството. В тези няколко години, в които успешно водим Кайсар, при нас има постоянство и стабилност, както в резултатите, така и в управлението на клуба. Както в спортно-техническата част, така и във финансовата, защото едното без другото е немислимо.
- И все пак в момента сте втори, но докъде можете да стигнете накрая?
- Във футбола всичко е възможно, но аз си знам нашите възможности. Стремим се във всеки един мач подходът да бъде на 100% от наша страна, от страна на футболистите. Особено от тактическата дисциплина, която в последно време отборът показва, съм изключително доволен. Мога да прибавя и тактическа зрялост. Стремим се да продължаваме това постоянство, а докъде това нещо ще ни отведе тепърва ще разберем.
- Доскоро бяхте четирима-петима български старши треньори в Казахстан, сега сте само вие. Не ни ли харесват вече в тази държава?
- Не, напротив. Всички, които преминаха, оставиха своя положителен отпечатък. В това отношение най-много Мъри Стоилов с резултатите, които постигна. Благодарение на неговите резултати се отвориха вратите за българските специалисти. Всички ние, които след него отидохме, доказваме качеството на българската школа и дай боже така да продължава.
- Четири сезона сте вече в Кайсар, преди това бяхте за малко в Атирау. С какво ви спечелиха казахстанците?
- Амбицията, с която следват поставените задачи. Казахстанският футбол всяка една година се развива положително. Потвърждавам и натъртвам това нещо – положително във всяка една сфера. Хората много добре оценяват възможностите си и поставят определените задачи спрямо условията, с които разполагат. Имам предвид база, финансова стабилност, спортно-технически потенциал. Обмислят много трезво и следват своите цели обединени -състезатели, треньори и ръководство в едно цяло.
- Колко време още се виждате в тази държава на работа?
- Един Господ знае. Аз си върша моята работа във всеки един клуб, в който попадам. Отдавам се на 100%, защитавам целите и авторитета на всеки един клуб с всички средства. Просто така съм създаден и така следвам своя треньорски път.
- Казахстан, Гърция, Португалия, Египет и Саудитска Арабия – това са вашите чуждестранни дестинации като треньор. Къде се чувствахте най-добре и къде отношението към вас беше най-добро?
- Навсякъде съм оставял добри впечатления. Продължаваме да бъдем добри приятели с хората, с които сме работили като ръководство и състезатели. Но най съм впечатлен от Египет, от египетския народ, от начина им на поведение и отношение. Там сме били най-обгрижвани, най-подкрепяни. След това бих поставил Казахстан, защото това е може би най-добрият ръководител, с който съм работил във всички държави. Това е уважаваният от мен Кошарбаев! Предостави ми всички възможности, от които всеки един треньор има нужда в своята професия. Даде ми пълен спортно-технически картбланш да управлявам и да ръководя футболен клуб Кайсар. Един човек с висока интелектуалност. Човек, който всячески ми даде възможност и свобода да работя в Кайсар. Ако днес Кайсар е на това ниво, на което е, то е благодарение на него!
- Избираха ви за треньор №1 в Казахстан, в Египет, спечелихте купата на Персийския залив в Саудитска Арабия. Кое от тези отличия най-много цените?
- Всички еднакво ги ценя, защото знам с какъв труд, с каква последователност сме работили и сме се стремели на всяка цена да успеем. Надявам се така и да продължаваме. Разчитам изключително много на екипа, който съм създал. Много ми се иска да прибавя още двама човека към този екип. Специалисти, които съм избрал, проверил съм и които могат да обогатят нашата треньорска дейност и работа не само като физически дадености, но и като по-голяма тактическа зрялост и развитие. Така че ми се иска още двама човека да прибавя. Избрал съм ги, но няма да назова техните имена. Надявам се следващите отбори, в които работя, да ми позволят да събера този екип.
- Липсва ли ви българският футбол?
- В определени моменти, да. През повечето време, честно казано, не ми липсва, защото съм отдаден изцяло на работата в Казахстан. Следвам си пътя, целите и задачите, които ми се поставят. Да, много пъти изпитвам носталгия към България, защото това е моята родина. Във всеки свободен момент, в който ми се отдаде възможност, гледаме по телевизията някой мач от България. Именно тогава настъпва тази носталгия – отново да сме си тук при семействата, защото от това да работиш в България и да си бъдеш у дома след работното време, по-хубаво няма!
- Сега сме в седмицата на евротурнирите, вие също очаквахте жребий за първото участие на Кайсар в Лига Европа и се падна кипърският АПОЕЛ – какви са шансовете ви?
- Шансовете са в това, че е един мач. В един двубой всичко може да се случи. Ще се подготвим добре за този мач. Мисля, че в едно направление отстъпваме и това е опитът. Те имат огромен опит в участията си в евротурнирите, докато ние го нямаме. За първи път ще участваме в евротурнирите. Това е напрежение, което вече е работа за мен и за моя екип да успокоим състезателите, да им вдъхнем увереност и самочувствие, за да може да се проведе мачът от тактическа гледна точка на голяма висота. Характерът, който показват нашите футболисти е похвално, но опитът е изключително важен в евротурнирите, защото от един мач трябва да извлечем максимума, а това значи да продължим напред.
- Вие сте последният треньор, който направи ЦСКА шампион през 2008 г. Тогава Левски взе вашето място заради отнетия лиценз и отпадна от БАТЕ (Борисов). Първоначално в България мислехме, че това е голям късмет за „сините“. Щеше ли вашият ЦСКА с онзи отбор, който имахте, да победи БАТЕ?
- Чак толкова години ли минаха оттогава? Това не е нормално и не е обичайно за клуб като ЦСКА толкова години да бъде без титла. Има нещо сбъркано в клуба, за да не може да се пребори за една титла. Да, знам, че причината е Лудогорец, но ЦСКА е единственият клуб, който може да се пребори с Лудогорец и да спре тази хегемония.
- И все пак щеше ли ЦСКА да бие БАТЕ през 2008 г.?
- 100%! Убеден съм, както тогава, така и сега, че ще успее!
- Имате ли поглед върху сегашния отбор на БАТЕ? Миналата година той отпадна от Астана в плейофа за Лига Европа…
- Когато през 2006 г. Жозе Моуриньо дойде в България като треньор на Челси за мач с Левски, каза много ласкави думи за вас. Сега Специалния ще гостува на Локомотив (Пловдив) с Тотнъм. Мислите ли, че е възможно чудо в този мач? Какви са вашите лични спомени от съвместната ви работа с Моуриньо, която е била наистина много отдавна?
- Има ли някакъв шанс Локомотив срещу него?
- Следите ли българското първенство? ЦСКА е на първо място в класирането – ще успее ли да го задържи?
- Кога ще спре тази хегемония - тази година, след две-три или пък повече?
- Казахте, че гледате някои мачове от България. Със сигурност сред тях е имало и на ЦСКА – какво мислите за сегашния състав?
- В края на 2014 г. ЦСКА изглеждаше най-близо до промяна на статуквото – защо в началото на следващата отборът просто се срина и накрая се стигна до фалит?
- Твърди се, че едва ли не вашите скъпи трансфери в ЦСКА на футболисти с високи заплати са довели до фалита. Бихте ли казали колко големи бяха трансферите и какви заплати горе-долу взимаха в отбора?
- Сега на мястото на ЦСКА изглежда стигна Левски. Вие предложихте Наско Сираков за президент на БФС, но той се озова в неговия роден клуб. Ще успее ли да спаси Левски от фалит?
- Преди 20 години би било най-краткият виц, ако някой бе казал, че ЦСКА и Левски ще фалират – кой е виновен това да стане реалност? Хайде, при Левски още не се е случило…
- Да завършим с националния отбор - през октомври предстои бараж с Унгария и евентуално после още един мач, който може да ни класира на европейско първенство. Имаме ли някакъв шанс според вас или дъното вече сме го стигнали и копаем още по-надолу?
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.