Хюлия Велиева е отлично познато име в българския тенис. Тя е многократна шампионка на България, а в комбинация със сестра си Лютфия Велиева установява истинска диктатура в женския ни тенис на двойки. За последно Велиева триумфира на Държавното по тенис в зала през март, след което пандемията от коронавирус наложи спиране на спорта у нас и по света. Пред сайта mvtennisworld.com тя споделя любопитни детайли около кариерата и корените си, които тръгват от родопското градче Ардино, откъдето е майка й Небахат Садъкова, която е бивша лекоатлетка и футболистка, минават през Кърджали и стигат до София и турския мегаполис Истанбул. Хората от ардинския край са си спечелили репутацията на символ на трудолюбие, ученолюбие и просперитет, като Велиева дава поредното потвърждение. Думите "Аз съм от Ардино" в средите на изселниците ни в Бурса и Измир са повече от добра препоръка.
Началото
Започнах да играя тенис едва 4-годишна. Първата ми треньорка беше кака Роси, както на мен, така и на сестра ми Лютфия Велиева. Много мили спомени са свързани с това време. Майка ни е избрала да играем тенис. Единствено тя е била спортист в семейството. Била е копиехвъргач и футболистка в първия женски отбор на България.
Играла е за столичните Академик и ЦСКА, стигнала е до националния отбор, когато женският ни футбол е бил на високо ниво. Още от деца сме били ангажирани твърдо с тениса и продължаваме и до днес. Аз лично не спирам да се развивам eдновременно и в други насоки - като художник, певица и артист. Напълно самоука съм, това са мои вродени таланта, но имам планове в тази посока. Като дете съм свирила също на акордеон и пиано, продължавам да се упражнявам.
Примерите
Възхищавам се на характера на майка ми. Тя е завършила три висши образования. Друг мой приемер е баба ми, която пристига в София без да знае и думичка на български, но намира своето място в обществото. Винаги съм харесвала много спортисти и съм се възхищавала на успехите, и уменията им. Серина Уилямс е мой идол в тениса и спорта. Тя е най-великата. Взимам пример и от сестра си Лютфия, която е страхотен характер и талант още от детска възраст. Също така нашата най-добра приятелка от тенис средите Камила Джорджи, която е страхотен играч и много добър човек. Но искам да отбележа че не подражавам и не копирам никого. Аз съм себе си.
Тенисът
Обичам професията си на тенисист, обичам този спорт. За успеха и постоянството са нужни силен характер, труд, постоянство, подкрепа, вяра, работа, любов към играта, състезателен дух и още много други съпътстващи фактори, както и късмет. Аз и сестра ми никога не сме взимали забранени и вредни субстанции. Получавали сме такива предложения, но майка ми е била така умна никога да не го позволи. Това обяснява и "дълголетието" ни в спорта, защото мнозина алчни за бърз успех вече са приключили. Малцина ми вярват, че вече съм на 30 години, защото изглеждам много по-млада. Забранените вещества са тези, които състаряват спортистите. Също така водя много здравословен начин на живот. Никога не съм употребявала алкохол, цигари, модните наргилета и т.н. Напълно се отказах от газирани напитки, фаст фууд, кафе. Заобиколени сме от вредна храна, която състарява и скъсява живота.
Животът след тениса
Оглавявам ранглистата в България вече седма година. Никога не съм се отказвала и засега не смятам да го правя. Искам да завърша университет. Треньорската дейност ме научи на много. Обучавам и помагам в развитието на хора и деца от всякаква възраст. Моята цел е да съм полезна, да направя така, че хората да изпитват удоволствие и да играят с желание играта, както и да се развиват в тениса с всеки изминал ден. Да се подобряват и винаги да научават нещо ново. Това ме удовлетворява - добре свършената работа. Надявам се младите таланти да получават развитие покрай мен и да черпят вдъхновение. Със сестра ми имаме знанията и уменията да подготвим един млад тенисист от А до Я, включително и физическата му подготовка. Както и любители на тениса, деца и хора, играещи за удоволствие.
Извън корта
О, случките са страшно много и най-различни. Например одобрението ми за участие в конкурса Мис Турция и класирането в топ 30 (
б.р. Хюлия е родена в Истанбул и има двойно гражданство. Заради успехите в спорта тя и сестра й получават право да участват в отборното първенство на южната ни съседка с решение на местното спортно министерство и печелят титлата
). Това са незабравими спомени. Друг много приятен спомен е спечелването на приза за най-добра певица на партито на играчите на големия турнир в Букурещ, както и да пея на възможно всички партита на играчите на турнирите, в които съм участвала. Смея да твърдя, че проявявам талант в имитацията на забавни хора и публика ми не просто се смее и забавлява, а направо падат от смях. Обичам да предизвиквам усмивките на хората и дори и аз се развеселявам. Не се подигравам на никого, правя го с добро чуства. Имала огромни предизвикателства и приключения като певица. В един момент ми се наложи да пея пред хиляди студенти от най-престижния университет в Турция - Боазичи в Истанбул.
Също така пях с оркестър от барабанисти в Чехия на едно парти на тенисистите. Това е уникален спомен, защото този път дори оркестърът от барабанисти беше жива музика, издавана единствено от барабани, които поддържат мелодията. Беше страхотно преживяване. Не мога да пропусна за финал да благодаря на сестра ми Лютфия, която винаги ме е окуражавал да демонстрирам талантите си извън корта.