В Италия вече не се смеят на нашия волейбол

Много се радвам, че може да стана свидетел на български финал в италианската Серия А1. Всички очакват битката за златото да бъде между Тренто и Копра (Пиаченца) и дано наистина се получи. Това са двата отбора, които бяха най-приятната изненада за спортната общественост в Италия. Тренто с цялата българска колония - Владимир Николов, Матей Казйиски, Смилен Мляков и Васил Стоянов, под ръководството на Радостин Стойчев вече се класира.
Стойчев заслужава много положителни отзиви за работата си. Начинът, по който води отбора в мачовете и на тренировките, е в основата на успеха на Тренто. В това отношение е крачка пред останалите треньори в България.

Пиаченца с двамата основни нападатели Христо Златанов и Венцислав Симеонов, които са с италиански паспорти, утре (б.р. - днес) гостува на Кунео в трети решаващ мач за място на финала. Голямата интрига се очаква да дойде при евентуален български финал. Мнението на италианските специалисти е, че ако на финала вместо Пиаченца се класира Кунео, Тренто ще спечели много лесно шампионската титла. Ако играят двата отбора с толкова много българи, обаче ще има доста интересни моменти.
През цялата година постоянно се говореше за Матей Казийски от едната страна и за Христо Златанов от другата. Златанов сега е в основата на надеждите на италианския волейбол, защото все още нямат виза за олимпиадата в Пекин. Повечето им състезатели показват сериозен спад във формата и всичко ще се крепи върху играта на Златанов.
Другата положителна страна от представянето на нашите сънародници е, че абсолютно преобърнаха мнението на медии, любители и специалисти за българския волейбол. Преди, като се кажеше българи, имаше лека насмешка. Много бързо забравиха годините на Митко Каров, Димитър Златанов, Георги Чолов. На всички нас, които дадохме началния тласък в италианския волейбол.
Тук е мястото да отбележа, че в техния шампионат вече е имало български финал. През сезон 83/84 можеше да играе само по един чужденец в отбор и при мъжете, и при жените. Аз в Олимпия и Ани Узунова в Бари се срещнахме на финал. Сега Нели Маринова-Нешич стигна последния мач с Перуджа. Вече спечелиха Шампионската лига и отборът показва много добра игра. За мен е странно, че Нели е на върха в италианския волейбол като състезател, а в България е помощник-треньор. Това обаче не зависи от нея и според мен има място в националния отбор.
Лошо впечатление прави, че българският волейбол върна позициите си, а базите продължават да стоят на едно и също място. Не може да се играе в същите зали, в които съм тренирала аз преди 25-30 години. Много е странно и мачовете да са в понеделник, вторник и петък, когато хората работят. Все пак волейболът в момента е доста популярен в България и трябва да има по-голяма публика и по-големи зали.

Цветана Божурина
бивша националка по волейбол

Специално за "7 дни спорт"